Развитието на потенциален проект за малки модулни ядрени реактори BWRX-300 в България постепенно преминава от първоначален интерес към изграждане на партньорска структура, която да проучи реалните възможности за внедряване на технологията. Последното развитие е подписването на меморандум за разбирателство между Националната електрическа компания (НЕК), полската SGE и българската Blue Bird Energy, с което държавната енергийна компания се включва в съществуващата инициатива на частния сектор.
Технологията BWRX-300 е разработена от GE Vernova Hitachi Nuclear Energy и представлява малък модулен реактор с електрическа мощност около 300 MW. Проектът използва технология на кипящ воден реактор, естествена циркулация и пасивни системи за безопасност. Концепцията се основава на използване и развитие на вече съществуващи технологични решения, включително опита от реакторния дизайн ESBWR и горивната конструкция GNF2, като целта е намаляване на сложността, строителните рискове и необходимостта от мащабни инфраструктурни решения, характерни за традиционните големи ядрени блокове.
В основата на българската инициатива стои Blue Bird Energy – компания, създадена с фокус върху развитието на малки модулни реактори в страната. Основните акционери в дружеството са „Главболгарстрой“ и „Асарел-Медет“. Участието им създава индустриална основа, която обединява строителен капацитет, инженерна компетентност и значителен частен капитал. „Главболгарстрой“ е една от водещите български строителни групи с дългогодишен опит в инфраструктурни и инженерни проекти, докато „Асарел-Медет“ е голямо предприятие в минната и преработвателната индустрия. Тяхното участие показва, че инициативата не се разглежда единствено като технологично предложение, а като потенциален инвестиционен и индустриален проект.
Следващият участник в структурата е SGE, известна по-рано като Synthos Green Energy. Компанията развива дейност в областта на малките модулни реактори и е сред основните европейски партньори на GE Vernova Hitachi за внедряване на BWRX-300. SGE работи по развитието на проекти в Централна и Източна Европа, включително в Полша, където технологията се разглежда като основа за бъдещо изграждане на множество реакторни мощности. Регионалният опит на компанията, включително работата по модели за развитие на няколко реактора в рамките на обща програма, е една от причините тя да бъде привлечена в българската инициатива.
Първоначалната договореност между Blue Bird Energy и SGE беше оформена в края на 2025 г. чрез намерение за създаване на съвместно дружество, което да развива потенциална флотилия от до шест реактора BWRX-300 в България. Предвидените дейности включват избор и подготовка на площадки, развитие и лицензиране на проектите, координация на финансирането, управление на строителния процес и подготовка за бъдеща експлоатация. Този модел предполага поетапно развитие, при което инвестиционните решения могат да бъдат съобразявани с конкретните енергийни потребности, икономическите условия и готовността на отделните площадки.
Подписаният на 19 ноември 2026 г. меморандум между НЕК, SGE и Blue Bird Energy добавя ново измерение към инициативата. Включването на държавната електроенергийна компания създава възможност за оценка на проекта не само от гледна точка на частния инвеститор и технологичния разработчик, но и през призмата на националната енергийна система. Предвиденото сътрудничество обхваща проучване на потенциални площадки, финансови структури, модели за реализация и лицензионната и регулаторната рамка, необходима за бъдещо внедряване на малки модулни реактори.
НЕК е държавна компания с ключова роля в българската електроенергийна система. Участието ѝ в подобно партньорство не представлява автоматично инвестиционен ангажимент за изграждане на реактори, нито означава, че вече са избрани площадки или е определен конкретен брой мощности. На този етап меморандумът създава рамка за съвместна оценка на техническия, икономическия и търговския потенциал на технологията. Именно тази разлика е важна, тъй като проектът все още трябва да премине през етапите на проучване, оценка, лицензиране, структуриране на инвестицията и вземане на окончателни решения.
Моделът, който постепенно се оформя, е различен от традиционния подход, при който държавата сама определя проекта, осигурява основното финансиране и възлага строителството. В случая с BWRX-300 се очертава възможност за публично-частно партньорство, при което технологичният доставчик осигурява реакторната технология, SGE участва в развитието и структуриране на регионалния проект, Blue Bird Energy представлява българската инвестиционна и индустриална платформа, а НЕК може да осигури институционално и енергийно участие в оценката на бъдещите мощности.
Този подход има потенциал да позволи по-гъвкаво развитие на ядрените мощности. Малките модулни реактори могат да бъдат разглеждани като отделни инвестиционни единици, които се изграждат поетапно, вместо като един голям проект с предварително фиксиран мащаб. Това би могло да създаде възможност за адаптиране на производствения капацитет към развитието на индустрията, електропотреблението, центровете за данни, топлофикационните системи и други потребители, които се нуждаят от стабилна електроенергия. Реалното приложение на подобен модел обаче ще зависи от икономическата обосновка, достъпа до финансиране, регулаторните условия и конкурентоспособността на произведената електроенергия.
България вече има конкретна програма за изграждане на нови големи ядрени мощности с технологията AP1000 в АЕЦ „Козлодуй“. Потенциалното развитие на BWRX-300 не следва да се разглежда като автоматичен заместител или конкурент на тази програма. Двете направления могат да имат различни инвестиционни модели, мащаб, предназначение и времеви хоризонт. Докато големите реактори са предназначени да осигурят значителен централен производствен капацитет, малките модулни реактори предлагат възможност за по-разпределено и поетапно развитие на нови мощности, при условие че бъде доказана тяхната икономическа целесъобразност.
В международен план BWRX-300 вече преминава от концептуално развитие към реални проектни и лицензионни процеси. Първият реактор от този тип се изгражда на площадката Darlington в Канада, където Ontario Power Generation развива проекта като част от бъдещото внедряване на малки модулни реактори. Паралелно технологията се развива с партньори в Полша и други европейски държави, което постепенно създава по-широка индустриална и регулаторна база за нейното внедряване.
За България подписването на меморандума с участието на НЕК е следваща стъпка в процеса на проучване на BWRX-300. Тя не е окончателно инвестиционно решение, но показва, че инициативата вече включва не само частни компании и технологичен партньор, а и държавен участник в електроенергийния сектор. Предстои да стане ясно дали тази структура ще успее да премине от рамково сътрудничество към конкретни площадки, инвестиционни модели и реални проекти. Именно тези последващи решения ще определят дали BWRX-300 ще се превърне в ново направление на българската ядрена енергетика или ще остане на етап оценка на потенциалните възможности.





