Руската държавна корпорация „Росатом“ се стреми да разшири международното си присъствие чрез няколко различни модела на ядрено сътрудничество. В Африка компанията търси възможности за изграждане на традиционни атомни електроцентрали, развитие на малки модулни реактори и доставка на плаващи ядрени енергоблокове. В Турция, където изгражда първата атомна електроцентрала на страната, Москва вече обсъжда привличането на местни инвеститори, които да придобият част от участието ѝ в проекта „Аккую“. Общото между тези направления е стремежът на Русия да превърне ядрените технологии в инструмент за дългосрочно икономическо и технологично партньорство. Разликите са в мащаба на проектите, финансовия модел и степента на готовност за реализация.
По време на срещата на върха Русия–Африка в Москва на 28 октомври 2026 г. генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов заяви, че компанията разчита на сътрудничество с Етиопия, Руанда и Замбия за развитие на ядрената енергетика. По думите му Русия вярва, че рано или късно ще бъде решен въпросът с изграждането на АЕЦ в Етиопия, като той посочи също Руанда и Замбия. Паралелно с това корпорацията обяви напреднали разговори с Египет, Того, Намибия и Танзания за възможна доставка на плаващи ядрени енергоблокове. В случая с Того вече е подписан меморандум за сътрудничество в мирното използване на ядрената енергия.
Тези съобщения очертават разширяване на географския обхват на руската ядрена дипломация, но не всички инициативи са на еднакъв етап. Подписаният меморандум за разбирателство, пътната карта за развитие на проект, междуправителственото споразумение и договорът за строителство имат различна правна и инвестиционна тежест. Затова изявленията на руските представители трябва да се оценяват като индикация за намерения и напредък в преговорите, а не като доказателство, че във всяка от посочените държави предстои непосредствено започване на строителство.
Етиопия е сред най-напредналите африкански направления в подготовката за традиционна атомна електроцентрала. През септември 2025 г. „Росатом“ и Ethiopian Electric Power подписаха план за действие по проекта. През октомври същата година е създадена специализирана енергийна комисия, а през декември руската страна и етиопските партньори подписаха споразумение за поверителност. Към 26 октомври 2026 г. се работи по проект на междуправителствено споразумение за основните принципи на сътрудничеството. Подписването му би позволило преминаване към проектиране и инженерна подготовка. Това е съществена институционална стъпка, но все още не е окончателен договор за изграждане на централа с определени финансови параметри, площадка и график за въвеждане в експлоатация.
Руанда следва различен модел. Страната развива програма за малки модулни реактори и през юни 2026 г. „Росатом“ и Руандийският съвет за атомна енергия проведоха първото заседание на съвместния координационен комитет, като подписаха пътна карта за сътрудничество. Работата включва подготовка на специалисти, развитие на регулаторната инфраструктура и оценка на възможностите за внедряване на малки модулни реактори. Руанда обаче поддържа контакти и с американската компания Holtec по технологията SMR-300. Следователно руското участие е част от по-широк процес на избор и подготовка, а не доказателство за изключително право на „Росатом“ да реализира бъдещия проект. Преди изграждането на реактор трябва да бъдат осигурени необходимата нормативна рамка, компетентен регулатор, квалифициран персонал и подходяща електроенергийна инфраструктура.
Замбия има по-дълга история на ядрено сътрудничество с Русия. През 2017 г. двете държави подписаха споразумение за сътрудничество по проект за атомна електроцентрала с планирана мощност 2000 MW, като първоначалната концепция включваше и развитие на център за ядрена наука и технологии. През 2020 г. страната прие национална политика за ядрената енергетика. През юли 2026 г. беше проведена предварителна мисия за оценка на готовността на националната ядрена инфраструктура с участието на Международната агенция за атомна енергия. Оценяването обхваща регулаторната система, безопасността, сигурността, кадровия потенциал и стратегическото планиране. Тази работа е необходима за развитието на националната програма, но сама по себе си не означава, че окончателното инвестиционно решение за АЕЦ вече е взето.
В Того „Росатом“ предлага различен подход, съобразен с мащаба на електроенергийната система и крайбрежното положение на страната. На 28 октомври 2026 г. корпорацията и Министерството на енергетиката на Того подписаха меморандум за разбирателство за мирното използване на ядрената енергия. Предвижда се създаването на специализирани работни групи, които да оценят възможностите за енергийни и неенергийни ядрени проекти, както и потребностите от обучение на специалисти и развитие на инфраструктурата. Плаващите ядрени енергоблокове са посочени като едно от възможните направления, но меморандумът не представлява окончателен договор за доставка или изграждане на конкретна мощност.
Икономическата обосновка на подобно предложение е свързана с проблемите на електроснабдяването в Того. Страната разчита както на местно производство, така и на внос на електроенергия от съседни държави. При ограничаване на трансграничните доставки или недостатъчно производство възниква риск от недостиг. Плаваща ядрена мощност би могла да осигури допълнителен източник на нисковъглеродна електроенергия, без да изисква изграждането на всички основни съоръжения на традиционна АЕЦ на сушата. Това обаче не премахва необходимостта от подходяща акватория, пристанищна и мрежова инфраструктура, аварийно планиране, физическа защита и независим регулаторен контрол. Преди да бъде избрана такава технология, трябва да се сравнят разходите ѝ с тези за газови мощности, възобновяеми източници, системи за съхранение и развитие на регионалните електропреносни връзки.
За международните пазари „Росатом“ предлага плаващи енергоблокове с мощност около 100 MW, използващи реакторни установки RITM-200M, адаптирани за работа в топъл климат. Предлаганият бизнес модел предвижда дългосрочно изкупуване на произведената електроенергия, докато собствеността върху съоръжението може да остане при руския доставчик. Техническото обслужване и презареждането с ядрено гориво могат да бъдат организирани в Русия. За държавата клиент това потенциално намалява първоначалните инфраструктурни изисквания и необходимостта да изгради пълна национална индустриална база за производство и обслужване на ядрени реактори. В същото време обаче се създава дългосрочна зависимост от доставчика по отношение на горивото, техническата поддръжка, специализираните услуги и управлението на жизнения цикъл на съоръжението.
На 28 октомври Лихачов посочи Египет, Того, Намибия и Танзания като държавите, с които се водят напреднали разговори за възможни плаващи ядрени енергоблокове. Отделно от тези преговори „Росатом“ вече реализира голям проект за традиционна АЕЦ в Египет. Централата „Ел Дабаа“ включва четири енергоблока с руски реактори VVER-1200 и е предназначена да се превърне във втората действаща атомна електроцентрала на африканския континент след южноафриканската „Кьоберг“. Съчетаването на голям проект с предложения за по-малки плаващи мощности показва, че руската компания се стреми да предлага различни технологични решения според потребностите на отделните пазари.
Особено важен е въпросът дали тези предложения могат да бъдат превърнати в устойчиви инвестиционни проекти. Изграждането на АЕЦ изисква не само реакторна технология, но и дългосрочно финансиране, стабилна регулаторна система, независим надзор, квалифицирани кадри, планове за управление на радиоактивните отпадъци и достатъчно надеждна електроенергийна мрежа. За държави с ограничени финансови ресурси моделът, при който доставчикът запазва собствеността върху централата и продава електроенергията по дългосрочен договор, може да изглежда привлекателен. Но той изисква внимателна оценка на крайната цена на електроенергията, валутните рискове, договорните гаранции, отговорността при аварии и условията за прекратяване или предоговаряне на споразумението.
Паралелно с африканската експанзия „Росатом“ търси възможност да привлече турски инвеститори в проекта „Аккую“, който е най-голямото проявление на руската ядрена стратегия в Турция. По време на посещение на изложението в рамките на срещата на върха Русия–Африка на 28 октомври руският президент Владимир Путин заяви, че турски компании са готови да придобият част от участието на руската страна в проекта. Той определи инвестицията като изцяло руска и посочи стойност от 25 млрд. долара. По думите му Русия финансира проекта и прилага модел, при който строи, притежава и експлоатира централата, но приветства интереса на турски компании към придобиване на част от пакета.
Проектът „Аккую“ се реализира по междуправителственото споразумение между Русия и Турция от 2010 г. Строителството започна през 2018 г. Централата в провинция Мерсин е проектирана с четири реактора VVER-1200 от поколение III+, всеки с мощност около 1200 MW. При пълното си въвеждане в експлоатация тя ще има обща мощност приблизително 4,8 GW и ще се превърне в основен елемент от турската стратегия за диверсификация на електроенергийния микс. За разлика от традиционния модел, при който приемащата държава или местна компания финансира и притежава централата, „Аккую“ е организирана по модел „строим, притежаваме и експлоатираме“, като основният инвестиционен риск досега е поет от руската страна.
Този модел позволява на Турция да развива ядрена енергетика, без държавата да поема непосредствено цялата първоначална инвестиция. Същевременно той концентрира значителна част от финансовия риск в руския инвеститор и създава дългосрочна зависимост от неговия капитал, технологични решения и експлоатационен капацитет. Проектът е изправен пред многократни забавяния спрямо първоначалните графици. През октомври 2026 г. „Росатом“ заяви, че цели първият енергоблок да достигне първа самоподдържаща се верижна реакция през втората половина на декември. Това е етап на физически пуск, а не равнозначно на започване на търговско производство на електроенергия. След него предстоят изпитания, проверки и етапи на въвеждане в експлоатация, преди блокът да може да работи в търговски режим.
Разговорите с турски инвеститори могат да помогнат на „Росатом“ да сподели част от капиталовата тежест и да засили местното участие в проекта. Според публично съобщената информация руската страна може да продаде до 49% от участието си на партньор. Към 28 октомври обаче няма потвърждение, че конкретна сделка е окончателно договорена, че е определен купувач или че прехвърлянето на собствеността е приключило. Путин заяви, че Москва приветства интереса, а предходни изказвания на ръководителя на „Росатом“ показват, че се обсъждат различни варианти и че изборът зависи в значителна степен от турското правителство. Следователно става дума за напреднали разговори и възможна промяна в структурата на собствеността, а не за вече осъществена сделка.
Привличането на турски капитал има и по-широко политико-икономическо значение. То би могло да увеличи участието на местни компании в проект, който ще работи десетилетия, да създаде допълнителни възможности за турски доставчици и да разпредели част от финансовия риск между повече участници. За Русия подобна сделка би освободила част от вложения капитал или би намалила бъдещата необходимост от изцяло руско финансиране. Но действителният ефект ще зависи от размера на придобивания дял, цената, разпределението на отговорностите и правата на инвеститорите при вземането на решения. Продажбата на част от участието не означава автоматично, че технологичният контрол, експлоатационната отговорност или зависимостта от руските услуги ще бъдат променени в същата степен.
Африканските инициативи и проектът „Аккую“ разкриват две допълващи се линии на международната стратегия на „Росатом“. В Африка компанията се опитва да създава нови пазари, като предлага както традиционни атомни електроцентрали, така и по-малки плаващи мощности. В Турция тя вече е ангажирана с голям инфраструктурен проект и търси начин да привлече местен капитал, без непременно да се откаже от водещата си роля в строителството и експлоатацията. И в двата случая ядрената технология е само една част от предложението. Финансирането, обучението на персонала, горивните доставки, техническата поддръжка и дългосрочните договори са също толкова важни за разширяването на международното присъствие.
Предстои да се види доколко обявените намерения ще се превърнат в реални инвестиции. В Етиопия следващата ключова стъпка е междуправителственото споразумение, което би позволило преминаване към проектиране. В Руанда и Замбия трябва да продължи изграждането на необходимата национална инфраструктура, а в Того и останалите крайбрежни държави трябва да се оцени техническата и икономическата приложимост на плаващите мощности. В Турция най-важните непосредствени събития са физическият пуск на първия блок в „Аккую“, последващото му въвеждане в търговска експлоатация и евентуалното сключване на сделка с турски инвеститори.
Международната стратегия на „Росатом“ се развива в условия, при които ядрената енергетика отново се разглежда като средство за осигуряване на стабилно нисковъглеродно производство и за намаляване на зависимостта от вносни горива. Но интересът към ядрените проекти не гарантира тяхната реализация. Резултатът ще зависи от способността на компанията да превърне политическата подкрепа в изпълними договори, да осигури финансиране и да спазва техническите и регулаторните изисквания. Африканските инициативи все още са с различна степен на подготовка, а „Аккую“ трябва да докаже, че след многократните забавяния може да премине от строителство към реално производство. Именно тези резултати, а не броят на подписаните меморандуми или публичните заявления, ще определят действителния мащаб на руското ядрено присъствие през следващото десетилетие.
