АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Водни стоежи в българския участък на река Дунав


Свободата не е право на принуда – френският енергиен сектор рискува загуби поради стачки на служителите

19.11.2026

Liberté, Égalité, Fraternité. Свобода, Равенство, Братство. Три понятия, които Франция е превърнала в национален девиз, но чието значение не може да бъде сведено до правото на отделния човек или група да отстоява собствените си интереси, без да се съобразява с останалите.

Увеличението на заплатите не е привилегия, нито необосновано искане. Икономиката се променя постоянно, цените растат, покупателната способност се променя, а трудът не може да остане оценен по стойности, които вече не отразяват реалността. Пазарът непрекъснато тества нови исторически върхове, защото движението, промяната и стремежът към по-висока стойност са част от самата му природа. В този смисъл работещите имат основание да настояват за по-добро възнаграждение, както работодателите имат задължението да търсят устойчив модел на развитие, който не обезценява труда.

Но правото да настояваш за по-висока заплата не е равнозначно на правото да поставяш останалите в зависимост от собствените си условия. Трудът и свободата са различни понятия. Трудът е икономическа дейност, чрез която човек създава стойност и получава възнаграждение. Свободата е принцип, който не принадлежи единствено на работещия, на работодателя, на синдиката или на която и да е професионална група. Тя принадлежи и на всички останали, които не участват в конкретния трудов спор, но могат да понесат неговите последствия.

Синдикалната защита съществува, за да осигурява баланс в отношенията между работещите и работодателите. Колективното договаряне позволява индивидуалният работник да не бъде оставен сам срещу организация, разполагаща с по-големи икономически и управленски ресурси. Стачката е признат инструмент в този процес. Но наличието на право не освобождава неговия носител от отговорността за начина, по който го упражнява. Защото всяко право, превърнато в средство за неограничен натиск, може да започне да засяга правата на други хора.

Това противоречие става особено видимо, когато става дума за енергетика, транспорт, здравеопазване или други критично важни обществени услуги. В подобни сектори работещите не просто изпълняват професионални задължения. Те участват в поддържането на функции, от които зависи ежедневието, безопасността и нормалното функциониране на обществото. Прекъсването на тези функции може да превърне трудовия спор в проблем, който далеч надхвърля отношенията между работодателя и служителите.

Когато една стачка оказва натиск върху работодателя чрез ограничаване на производството или услугата, тя може да постигне своята цел. Именно ефективността на подобен инструмент обаче поражда и въпроса за неговите граници. Ако успехът се измерва единствено с това колко силно е засегната другата страна, постепенно може да се стигне до ситуация, в която обществената зависимост се превръща в основен ресурс за преговори. Тогава цената на конфликта вече не се поема само от участниците в него, а се прехвърля върху хора, които нямат нито възможност да участват в договарянето, нито реално влияние върху неговия изход.

Свободата не може да означава право да използваш свободата на другите като средство за постигане на собствените си цели. Равенството не може да се интерпретира като право на една професионална група да поставя своите интереси над всички останали, само защото разполага с по-силна позиция в конкретния момент. А братството предполага не просто солидарност между хората, които принадлежат към една организация или споделят общ професионален интерес, а и съзнание за взаимната зависимост в обществото.

Именно затова френският девиз Liberté, Égalité, Fraternité не може да бъде използван избирателно. Няма свобода без граници, определени от свободата на останалите. Няма равенство, когато една група смята, че нейната позиция ѝ дава право да прехвърля последствията от собствените си действия върху всички останали. Няма братство, когато солидарността се ограничава до собственото съсловие, а обществото извън него се разглежда единствено като средство за натиск.

Увеличението на заплатите е необходимост. Защитата на труда е необходимост. Правото на колективно договаряне също е необходимо. Но нито едно от тези права не превръща обществената зависимост в лична или професионална привилегия. Не може да се претендира за свобода, като едновременно се използва чуждата несвобода. Не може да се настоява за равенство, като се пренебрегва равенството на останалите. И не може да се говори за братство, когато цената на собственото благополучие съзнателно се прехвърля върху хората, които нямат друг избор, освен да понесат последствията.

Liberté, Égalité, Fraternité. Това не са три отделни оправдания, от които всеки може да избере най-удобното за собствената си позиция. Те са взаимно ограничение и взаимна отговорност. И ако някое от тях бъде използвано за оправдаване на действия, които обезсилват останалите две, тогава проблемът вече не е в правото на протест, а в разбирането за самото право.

Текущата ситуация:
- 5 ноември – започват годишните преговори с предложение от 0,85%, впоследствие увеличено на 0,90%.
- 19 ноември – работодателите предлагат 1% увеличение, но четирите синдикални организации напускат преговорите.
- CGT иска 3,6% увеличение, с гарантиран минимум 130 евро месечно.
- CFE-Energie настоява за 3,4%.
- Стачката на CGT и междусиндикалната акция в EDF SA вече са довели до намаляване на мощността на някои ядрени реактори.
- Синдикатите обсъждат разширяване и засилване на протестните действия.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Психологически основи на безопасността в ядрената индустрия (обобщение)

Този цикъл от статии не е посветен на отделни технически проблеми, нито на конкретни организационни дефекти. Неговата основна цел е да опише ясно, последователно...

Още »

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Последни коментари

Търсене