Атомната електроцентрала „Черна вода“ в Румъния постепенно възстановява производството на електроенергия след повече от три месеца, през които и двата ѝ реактора останаха извън националната електроенергийна система. Първи блок беше повторно синхронизиран с мрежата на 6 ноември 2026 г., след като операторът Nuclearelectrica започна процедурите за неговото пускане два дни по-рано. Втори блок обаче продължава да е спрян, а възобновяването на работата му зависи от устойчивото повишаване на нивото на Дунав и осигуряването на необходимите условия за охлаждане.
Случилото се в Черна вода е един от най-сериозните примери през последните години за въздействието на екстремните хидрологични условия върху ядрената енергетика в Европа. За разлика от обичайните непланирани спирания, причинени от повреда на оборудване или необходимост от ремонт, този път проблемът възникна извън централата. Продължителната суша и високите температури доведоха до исторически ниски нива и дебит на Дунав, което ограничи възможността за осигуряване на необходимото количество охлаждаща вода.
Двата реактора на централата са от типа CANDU-6 и имат електрическа мощност приблизително 700 MW всеки. Първи блок е въведен в търговска експлоатация през 1996 г., а втори – през 2007 г. При нормална работа двата блока осигуряват около една пета от електроенергийното производство на Румъния. Това превръща Черна вода в ключов елемент от националния енергиен баланс и обяснява защо продължителното им спиране имаше последици далеч извън площадката на централата.
Проблемите се задълбочиха през лятото на 2026 г. Първи блок беше спрян контролирано на 28 юли заради изключително ниското ниво на Дунав. Решението беше взето в съответствие с експлоатационните процедури за работа при тежки условия на засушаване и след оценка на прогнозите на румънския Национален институт по хидрология и управление на водите. Операторът подчерта, че спирането е превантивна мярка, предприета за запазване на необходимите граници на безопасност.
Първоначално основното усилие на румънските власти беше насочено към запазване на работата на втори блок. На 31 юли правителството обяви национално състояние на тревога за срок от 30 дни заради въздействието на сушата върху електроенергийната система. Бяха предвидени мерки за увеличаване на производството от наличните енергийни източници, осигуряване на допълнителен внос и при необходимост ограничаване на потреблението. Nuclearelectrica уведоми и своите договорни партньори за възможността от настъпване на форсмажорни обстоятелства.
Едновременно с това започнаха инженерни действия по самото течение на Дунав. Особено внимание беше отделено на разклонението при Бала, където част от водния поток трябваше да бъде насочена към старото русло на реката и съответно към района на Черна вода. Румънските власти възложиха драгажни дейности и предприемане на временни хидротехнически мерки. Сред тях беше контролираното потапяне на метални баржи, натоварени с камъни, с цел промяна на разпределението на водните количества между отделните речни ръкави.
В операцията бяха включени и Военноморските сили на Румъния. След батиметрични измервания и подготовка на предварително определени участъци беше предприето контролирано взривяване на скално препятствие в речния канал. Целта беше да се подобри преминаването на водата към старото русло на Дунав. Бяха извършени и драгажни работи, а потапянето на четири натоварени с камъни баржи доведе до съобщено от властите локално повишаване на водното ниво с около четири сантиметра.
Тези действия обаче не можеха да компенсират мащаба на хидрологичния проблем. В началото на август дебитът на Дунав при влизането му в Румъния вече беше значително под многогодишните средни стойности. На 11 и 12 август бяха регистрирани нови исторически минимуми, като дебитът достигна приблизително 1350–1370 кубични метра в секунда. За сравнение, многогодишната средна стойност за август е около 3900 кубични метра в секунда.
На 13 август, въпреки предприетите мерки, втори блок също беше спрян контролирано и изключен от електроенергийната система. Така Румъния остана без производство на електроенергия от единствената си атомна електроцентрала. Решението беше взето след оценка на водните нива и прогнозите за следващия период. То не беше резултат от повреда на реакторите или от установен проблем с ядрената безопасност, а от достигането на експлоатационни ограничения, свързани с наличността на охлаждаща вода.
Румънският регулаторен орган CNCAN потвърди, че спирането на двата блока е извършено в съответствие с процедурите за ядрена безопасност. В съобщението си от 9 септември комисията посочи, че централата продължава да бъде под постоянен надзор и че системите за охлаждане на спряните реактори функционират в нормални параметри. Регулаторът изрично уточни, че предприетите мерки са превантивни и че няма радиологични последици за населението или околната среда.
Това разграничение е важно. Ниското ниво на реката ограничи възможността за нормална експлоатация и наложи спиране на производството, но не означаваше загуба на функциите за ядрена безопасност. Централата разполага с повече от една система за охлаждане, проектирани да работят при различни параметри на охлаждащата вода. При спряно състояние се използват съответните системи и процедури, които осигуряват отвеждането на остатъчната топлина и поддържането на безопасното състояние на реакторите.
Последиците за електроенергийната система обаче бяха значителни. Изваждането от експлоатация на приблизително 1300 MW разполагаема ядрена мощност принуди Румъния да разчита в по-голяма степен на останалите производствени източници и на внос. Правителството разглеждаше възможността за допълнителна помощ от съседни държави, тъй като сушата засегна и други страни в региона. В Унгария също възникнаха затруднения с охлаждащата вода за АЕЦ „Пакш“, а в Сърбия ниските водни нива ограничиха производството на някои водноелектрически централи.
Румънските власти удължиха и мерките за състояние на тревога в енергийния сектор. Обсъждаха се ограничения върху износа на електроенергия и възможности за ограничаване на потреблението от големи промишлени клиенти при необходимост. Временните мерки показаха, че загубата на ядреното производство не може да бъде компенсирана без допълнително натоварване на останалите източници и без по-голяма зависимост от регионалния електроенергиен пазар.
Финансовото отражение също беше съществено. В публикуваната през октомври актуализация на бюджета си Nuclearelectrica отчете значително по-ниски очаквани приходи от продажба на електроенергия вследствие на продължителното спиране на двата блока. Компанията посочи, че прогнозните приходи от продажби са с близо един милиард румънски леи под първоначално планираните. В документа за актуализацията на бюджета е отчетено и очаквано намаление на годишната печалба спрямо първоначалния план.
Първоначалните прогнози за възстановяване на производството не се сбъднаха. През октомври компанията разглеждаше 1 ноември като ориентир за повторното включване на двата блока. Това предположение беше използвано и при подготовката на актуализирания бюджет. Хидрологичните условия обаче останаха недостатъчни. На 29 октомври Nuclearelectrica съобщи, че в басейна за засмукване на охлаждащата вода е отчетено локално повишение с около 10 сантиметра, но то все още не е придружено от устойчиво подобрение на нивото по цялото течение на Дунав над централата.
Компанията подчерта, че не е достатъчно водното ниво да достигне необходимата стойност за кратък период. То трябва да остане над определената експлоатационна граница в продължение на няколко дни и да показва устойчива възходяща тенденция. Това условие е важно, защото повторното включване на реакторите изисква значителни количества вода. При пускането на първи блок нивото в басейна за засмукване отново се понижава, което може да ограничи възможността за включване на втори блок.
На 4 ноември Nuclearelectrica обяви, че са изпълнени минималните условия за започване на процедурите по повторното включване на първи блок. Синхронизацията с националната електроенергийна система беше планирана за 6 ноември. Операцията беше извършена в следобедните часове на същия ден и беше потвърдена в официално съобщение до Букурещката фондова борса. На 7 ноември Radio România International съобщи, че блокът вече подава първите количества електроенергия към мрежата.
Вторият реактор остава извън експлоатация. Според Nuclearelectrica работата на първи блок изисква използването на големи количества вода, което понижава нивото в смукателния басейн. Поради това включването на втори блок зависи от допълнително и устойчиво подобрение на хидрологичните условия. Компанията не посочва дата за неговото повторно пускане.
Случаят с Черна вода поставя по-широк въпрос за устойчивостта на ядрените мощности, чиито системи за охлаждане са свързани с големи реки. Проектирането на централата отчита различни експлоатационни условия и включва резервирани системи за безопасност, но това не означава, че производството може да продължава независимо от количеството вода, което може да бъде осигурено от водоизточника. Системите за ядрена безопасност и условията за нормална работа са свързани, но не са едно и също. Един реактор може да бъде поддържан в безопасно спряно състояние, без да има възможност да произвежда електроенергия.
Това е и основният извод от продължителното спиране на двата блока. Наличието на достатъчно охлаждаща вода трябва да бъде разглеждано не само като текущ експлоатационен параметър, но и като фактор за дългосрочната енергийна устойчивост на централата. Продължителните периоди на суша, промените в сезонния дебит на реките и повишаването на температурата на водата могат да създадат условия, при които ограниченията за работа ще бъдат достигнати по-често.
Предприетите през лятото инженерни мерки по Дунав показаха, че местното разпределение на водните потоци може да бъде повлияно чрез хидротехнически интервенции. Те обаче не могат да заменят необходимостта от достатъчен общ речен дебит. Потапянето на баржи, драгажните дейности и промяната на речния канал могат да подобрят условията в определен участък, но ефектът им остава зависим от общата хидрологична обстановка.
За Nuclearelectrica и румънските власти предстои да превърнат опита от кризата в конкретни решения за повишаване на устойчивостта на централата. Самият оператор вече заяви, че работи с компетентните институции и партньори по краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за намаляване на последиците при повторение на подобна ситуация. Това включва не само техническите възможности за осигуряване на вода, но и оценка на зависимостта на електроенергийната система от едновременното производство на двата реактора.
Повторното включване на първи блок е важна стъпка към нормализиране на производството, но не слага край на цялата история. Втори блок все още не работи, а устойчивостта на водоснабдяването остава решаващ фактор. През лятото на 2026 г. Черна вода показа колко силно един ядрен енергиен обект може да бъде зависим от състоянието на природната инфраструктура, от която получава охлаждащата вода. Този урок има значение не само за Румъния, но и за всички държави, които разчитат на ядрени мощности, разположени край реки, чиито водни ресурси са изложени на продължителни засушавания.
