Отлагането до 12 декември 2026 г. на подписването на меморандум за разбирателство между белгийското правителство и френската компания Engie показва, че преговорите за придобиване на ядрените активи на компанията в Белгия са значително по-сложни от обикновена сделка за прехвърляне на собственост. Страните съобщават за постигнат напредък, но признават, че остават съществени различия, главно по оценката на стойността на сделката. Зад този спор за цената стоят въпроси, които засягат не само финансовите параметри, но и техническото състояние на съоръженията, регулаторните изисквания, наличието на квалифициран персонал и дългосрочните задължения, свързани с ядрената енергетика.
Предметът на преговорите обхваща целия ядрен бизнес на Engie и дъщерното ѝ дружество Electrabel в Белгия, включително седемте реактора на площадките Doel и Tihange, свързаните дружества, активите, персонала и задълженията. Това е съществено уточнение, защото придобиването не се отнася само до двата енергоблока, които продължават да произвеждат електроенергия, а и до пет енергоблокаа, чието окончателно спиране вече е извършено. Следователно бъдещата оценка трябва да отчита съществените различия между отделните съоръжения и техния настоящ технически и регулаторен статус.
Doel 3 и Tihange 2 бяха окончателно спрени съответно през 2022 и 2023 г. През 2025 г. последваха Doel 1, Tihange 1 и Doel 2. Единствените два реактора, които продължават да работят, са Doel 4 и Tihange 3, чиито лицензи бяха удължени до 2035 г. Именно те осигуряват непосредствената производствена стойност на ядрените активи, докато перспективите пред останалите пет блока зависят от решения, които тепърва трябва да бъдат обосновани технически и икономически.
Белгийското правителство има стратегически интерес да запази възможностите за развитие на ядрената енергетика и да възстанови по-прекия си контрол върху този сектор. За Engie обаче ядрената дейност в Белгия вече не е част от дългосрочната корпоративна стратегия. Това разминаване между стратегическите цели на държавата и намеренията на досегашния оператор обяснява защо преговорите са толкова важни и защо оценката на активите не може да бъде сведена до тяхната историческа цена или до потенциалните приходи от производството на електроенергия.
Особено сложен е въпросът за петте окончателно спрени реактора. След окончателното прекратяване на експлоатацията започва специфична последователност от дейности, свързани с безопасното състояние на съоръжението, управлението на горивото, подготовката за демонтаж и последващото извеждане от експлоатация. Тези дейности имат собствена регулаторна рамка и не представляват просто временно прекъсване на производството. Степента, до която отделните блокове са преминали през този процес, трябва да бъде установена поотделно, преди да може да се оценява възможността за връщането им в експлоатация.
Тук възниква един от най-съществените технически въпроси в цялата операция. Възстановяването на реактор, който е бил окончателно спрян, не може да се разглежда като обикновено повторно пускане след планов ремонт. Необходимо е да се докаже, че всички системи и компоненти, имащи отношение към безопасността, са в състояние да изпълняват предназначението си. Ако част от оборудването вече е демонтирано, консервирано или подготвено за последващо извеждане, трябва да се установи какво може да бъде възстановено, какво подлежи на подмяна и какви допълнителни проверки и изпитвания са необходими.
Регулаторната процедура също не може да бъде приета за формалност. Белгийският орган за ядрено регулиране FANC трябва да разполага с достатъчно доказателства за безопасността на всяко съоръжение, преди да разреши евентуалното му връщане към експлоатация. Конкретният обхват на необходимите оценки ще зависи от състоянието на съответния блок, извършените дейности след спирането и запазената документация. Не може предварително да се твърди, че процедурата непременно ще бъде равнозначна на първоначално лицензиране на нов реактор, но също така няма основание да се приема, че предишният лиценз и дългогодишният експлоатационен опит автоматично осигуряват възможност за повторно пускане.
Техническата сложност може да се окаже съизмерима с тази на значителен нов инвестиционен проект. Необходимо е да се направи оценка на състоянието на реакторната установка, системите за безопасност, електрозахранването, охлаждането, измервателните и управляващите системи, както и на компонентите, подложени на продължително натоварване и стареене. Възможно е да се наложат значителни възстановителни работи, подмяна на оборудване и актуализиране на анализите на безопасността. Едва след приключването на тези оценки ще може да се определи дали възстановяването на даден блок има реалистична техническа и икономическа перспектива.
Това поставя под въпрос и времевата ефективност на подобно решение. Ако възстановяването на спрян реактор изисква продължителна инженерна подготовка, доставки на оборудване, регулаторни оценки и изпитвания, трябва да се сравни с възможността за изграждане на нова ядрена мощност. Наличието на вече лицензирана ядрена площадка, инфраструктура и връзки с електропреносната мрежа може да бъде предимство, но не премахва необходимостта от нови инвестиции и разрешителни процедури. Възстановяването на съществуващ блок не е автоматично по-бързият или по-евтиният вариант.
Не по-малко съществен е въпросът за човешките ресурси. При окончателното спиране на реакторите част от персонала обикновено продължава да бъде необходим за безопасното поддържане на съоръженията, управлението на горивото, радиационната защита и подготовката за демонтаж. Други специалисти могат да бъдат пренасочени към дейностите по извеждане от експлоатация или към останалите работещи мощности. Това обаче не означава, че след няколко години ще бъде запазен пълен екип, способен да възстанови и експлоатира спрян реактор.
Най-голяма е стойността на специфичния практически опит. Лицензираните оператори, ръководителите на смени, специалистите по реакторна физика, ядрената безопасност и техническото обслужване притежават знания, които не могат да бъдат заменени само с техническа документация. Ако тези хора са напуснали компанията или са преминали към други проекти, възстановяването на необходимия кадрови капацитет може да се окаже продължителна задача. Новият оператор ще трябва да осигури подбор, обучение, квалификация и необходимите разрешения за персонала.
Съществува и въпросът дали специалистите, които вече са изградили професионалната си реализация в други дейности, биха пожелали да се върнат към проект с неясен график и несигурно бъдеще. Промяната на собствеността сама по себе си не гарантира запазване на експлоатационната култура и организационната компетентност. Освен това прехвърлянето на персонала може да бъде свързано със задължения за запазване на трудови договори, компенсации, преквалификация и пренасочване на служители. Ако част от тях трябва да бъдат освободени, това също ще има финансово отражение върху сделката.
Финансовата оценка на ядрените активи следователно трябва да обхваща целия им жизнен цикъл. Потенциалните приходи от Doel 4 и Tihange 3 са само една част от картината. Към тях трябва да бъдат добавени възможните инвестиции за възстановяване на спрени реактори, разходите за поддържане и обучение на персонала, задълженията за управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и разходите за извеждане от експлоатация и демонтаж. Отделно трябва да бъдат оценени съществуващите финансови резерви и договореностите за разпределение на отговорностите между държавата и досегашния оператор.
Тези задължения вече са били предмет на значителни финансови договорености. При споразуменията за удължаване на експлоатацията на Doel 4 и Tihange 3 беше предвиден механизъм за прехвърляне към държавата на определени бъдещи задължения за ядрени отпадъци срещу плащане от страна на Engie. Този механизъм трябва да бъде разграничаван от настоящите преговори за придобиване на целия ядрен бизнес. В противен случай съществува риск различни финансови задължения да бъдат представени като една обща сума, без да се отчита тяхното правно основание и обхват.
Съществено значение има и решението временно да бъдат преустановени някои дейности по демонтаж, докато се оценява възможността за придобиване. Така се запазва възможността за допълнително проучване на бъдещето на отделните блокове, без да се стига до необратимо напредване на демонтажните работи. Но това решение не възстановява автоматично техническата готовност на реакторите. То само запазва определени възможности, чието реализиране ще зависи от резултатите от последващите оценки и от решенията на регулатора.
Отлагането на подписването до 12 декември показва, че страните все още не са постигнали съгласие по основните финансови параметри. Това не означава, че сделката е пред провал, но подчертава трудността да бъде определена стойността на комплекс от активи с различен технически статус и значителни дългосрочни задължения. За белгийската държава решението е стратегическо, но то трябва да бъде подкрепено с реалистична оценка на разходите и рисковете. За Engie приключването на ядрената дейност в страната също изисква яснота относно бъдещите отговорности и финансовите последици от прехвърлянето.
В крайна сметка белгийският случай показва колко сложно може да бъде придобиването на ядрени мощности, когато част от тях вече са окончателно спрени, а дейностите по извеждането им от експлоатация са започнали. Промяната на собствеността не връща автоматично предишното техническо състояние, не възстановява загубения експлоатационен опит и не премахва регулаторните задължения. Преди да бъде определена окончателната цена на сделката, трябва да стане ясно какво точно може да бъде използвано, какво подлежи на възстановяване и какви ресурси ще бъдат необходими за всяка от възможните стратегии.
Затова основният въпрос не е само колко струват ядрените активи на Engie в Белгия. По-важно е каква част от тях може реално да продължи да произвежда електроенергия, при какви условия и в какъв срок, както и какви допълнителни инвестиции и задължения ще бъдат необходими. Именно отговорите на тези въпроси ще определят дали придобиването ще се превърне в основа за възстановяване и развитие на белгийската ядрена енергетика, или ще се окаже продължителен процес на управление на технически, кадрови и финансови рискове.
