Южнокорейското правителство поема пряк контрол върху управлението на рисковете по проекта за изграждане на два нови блока на АЕЦ „Дуковани“ в Чехия. Министерството на търговията, промишлеността и ресурсите обяви създаването на специална система за извънредно управление, след като на 29 октомври държавната компания Korea Hydro & Nuclear Power (KHNP) прекрати преговорите със строителния консорциум на Daewoo Engineering & Construction и Doosan Enerbility.
Мярката предвижда министърът на промишлеността Ким Чен-куан и заместник-министърът Пак Дон-ил лично да ръководят редуващи се седмични заседания за проследяване на изпълнението на проекта. На тях ще бъдат разглеждани напредъкът, критичните задачи, графикът за избор на нов строителен изпълнител и необходимите действия за ограничаване на риска от забавяне. Първото заседание беше проведено на 2 ноември под ръководството на заместник-министъра.
Правителството заявява, че целта е да се гарантира продължаването на проекта и да се предотврати повторение на подобни договорни конфликти. Особено внимание се отделя на запазването на конкурентното предимство, с което Южна Корея представя ядрената си индустрия на международните пазари – изпълнение на проектите в договорените срокове и в рамките на предвидения бюджет. Министър Ким Чен-куан подчертава, че успехът на южнокорейския ядрен износ зависи от координацията между отделните компании и от способността им да действат като единен екип.
Непосредственият повод за правителствената намеса е прекратяването на продължилите около 15 месеца преговори между KHNP и консорциума, определен да изпълнява строителните работи. Двете страни не успяха да постигнат съгласие за договорните условия и разпределението на финансовата отговорност при увеличаване на строителните количества и възникване на допълнителни работи вследствие на развитието на проекта.
Спорът е свързан и с избора на договорен модел. KHNP настоява за фиксирана обща цена, докато Daewoo E&C оспорва възможността строителният изпълнител да поеме неограничен финансов риск за количества и дейности, които могат да бъдат променени в процеса на проектиране. Позицията на компанията е, че строителят не трябва да носи отговорност за допълнителни разходи, произтичащи от проектни решения, които не са под негов контрол. От своя страна KHNP твърди, че е предложила механизми за отчитане на увеличените количества, но не е получила приемлив отговор по останалите спорни условия.
На 2 ноември Daewoo E&C поиска от министерството да посредничи за възобновяване на преговорите. Компанията заяви, че е представила преработено предложение, което включва намаляване на разходите и поемане на част от увеличените строителни количества, но KHNP е прекратила преговорите, без да приеме предложението. Daewoo предупреждава, че изборът на нов изпълнител при същите договорни условия може да се окаже труден, тъй като други строителни компании също биха могли да откажат да поемат подобни рискове.
Така конфликтът вече има две възможни посоки за развитие. KHNP подготвя конкурентна процедура за избор на нов строителен изпълнител, докато Daewoo настоява за правителствено посредничество и възстановяване на преговорите с досегашния консорциум. Засега няма постигнато споразумение, което да показва коя от тези възможности ще бъде предпочетена. Не е изключено двете процедури да се развиват паралелно, докато правителството оценява рисковете за проекта.
Според обявения от KHNP план новият строителен изпълнител трябва да бъде избран до юли 2027 г. Министерството посочва няколко ключови етапа, чието изпълнение ще бъде обект на засилен контрол: подаване на заявление за разрешение за строителство през април 2027 г., начало на подготовката на площадката през януари 2029 г. и начало на същинското строителство през ноември 2029 г. Именно спазването на тези срокове е сред основните задачи на новата система за управление.
Проектът предвижда изграждането на два реактора APR1000 с мощност по 1000 MW. Общата му стойност се оценява на около 25 трилиона южнокорейски вона, или приблизително 17,5 млрд. щатски долара. Това е първият проект за износ на южнокорейски реактори от този тип в Европа и поради това има значение, което надхвърля конкретната поръчка в Чехия.
За южнокорейската ядрена индустрия „Дуковани“ е не само голям инфраструктурен проект, но и демонстрация на способността на страната да реализира цялостни ядрени проекти на европейския пазар. В този смисъл проблемът с договора за строителство поставя под въпрос не толкова техническата възможност за доставка на реакторите, колкото ефективността на модела, чрез който южнокорейските компании координират дейността си и разпределят отговорностите в международни проекти.
Намесата на правителството показва, че Сеул разглежда случилото се като риск за по-широката стратегия за ядрен износ. Създаването на извънредна система за контрол може да ускори вземането на решения и да подобри координацията между участниците, но само по себе си не решава основния договорен проблем. За да бъде възстановена нормалната организация на проекта, трябва да се постигне приемливо разпределение на риска между възложителя, главния изпълнител и строителните компании.
Случаят с АЕЦ „Дуковани“ разкрива една от трудностите пред международните ядрени проекти: спечелването на поръчка и осигуряването на държавна подкрепа не гарантират автоматично, че всички участници ще могат да постигнат съгласие за икономическите условия на реализацията. Именно на този етап се проверява устойчивостта на договорния модел, управлението на проектните промени и способността на индустриалния консорциум да действа като единен изпълнител.
