Армения започва да преосмисля не само технологията, но и мащаба на бъдещата си ядрена енергетика. Премиерът Никол Пашинян заяви на 1 октомври, че при бързо нарастващото търсене на електроенергия малка модулна атомна електроцентрала може да се окаже недостатъчна и че трябва да бъде разгледан вариант за нова АЕЦ с мощност около 1000 MW. Това все още не е решение за конкретен проект, а промяна в мащаба на въпроса, който арменското правителство трябва да реши.
Само преди около година и половина Армения е била в съвсем различна позиция. Пашинян посочва, че тогава страната е разполагала с излишък от електроенергия и е обсъждала как да го използва. Сега правителството вече получава запитвания от компании, свързани с изкуствения интелект, които изискват значителни количества електроенергия, а хоризонтът за планиране се измества към потреблението през следващото десетилетие. Премиерът поставя въпроса не колко електроенергия е необходима днес, а какъв ще бъде размерът на потреблението след десет години.
Тази промяна има материална основа. През 2025 г. Армения е произвела 10,01 TWh електроенергия. Арменската АЕЦ е дала 2,915 TWh, или около 29% от производството, докато топлоелектрическите централи са произвели 3,361 TWh, водноелектрическите централи 2,106 TWh, а слънчевите централи 1,627 TWh. Особено бързо се увеличава слънчевото производство, но ядрената централа остава един от основните източници на електроенергия в страната.
Същевременно съществуващият ядрен блок се намира в процес на продължаване на експлоатационния ресурс. Вторият блок на Арменската АЕЦ беше спрян за продължителна програма по модернизация и беше върнат в електроенергийната система на 1 септември 2026 г. Русия и Армения продължават работата по програмата за експлоатация до 2036 г., а възможността за продължаване и след това също се проучва. Алексей Лихачов заяви, че от техническа гледна точка не вижда пречки за достигане на 2036 г., докато периодът до 2046 г. би изисквал допълнителни инвестиции и икономическа оценка.
Тъкмо тук се появява времевият проблем. Армения не може да разглежда новата АЕЦ като изолиран бъдещ проект. Тя трябва едновременно да запази съществуващата ядрена мощност достатъчно дълго, да осигури нов капацитет и да посрещне растящото потребление още преди новият реактор да бъде построен. Колкото по-дълго продължава изборът на технология и изпълнител, толкова по-късно започва и реалното строителство.
Върху този вече сложен баланс се появи и нов тип потребление. През август в Раздан беше открита AI инфраструктурата на Firebird. Компанията планира до края на 2027 г. да увеличи капацитета на съоръжението до 300 MW и да разположи над 70 000 графични процесора NVIDIA от поколенията Blackwell и Rubin. Следователно 300 MW не трябва да се разбират като вече реализиран постоянен товар, а като планиран мащаб на разширяването. Ако този капацитет бъде реализиран и работи с висока степен на натоварване, той ще представлява много голям нов потребител за арменската електроенергийна система.
Това е съществена промяна в характера на търсенето. Голям изчислителен център не е просто сбор от хиляди малки потребители. Той концентрира огромен електрически товар на едно място и може да работи продължително време с висока степен на използване. При 300 MW непрекъснат товар годишното потребление би било около 2,63 TWh. Това е количество от порядъка на годишното производство на сегашната арменска АЕЦ. Реалното потребление на центъра ще зависи от поетапното изграждане и натоварването, но самият планиран мащаб показва защо правителството започва да преизчислява бъдещия електроенергиен баланс.
Тук обаче не става дума само за един център за данни. Арменското правителство планира едновременно развитие на изчислителната инфраструктура, нови фотоволтаични мощности и системи за съхранение. Това означава, че бъдещата електроенергийна система няма просто да потребява повече, а ще има различна структура на производството и потреблението. Ядрената мощност ще трябва да работи в система, в която присъстват големи слънчеви мощности, хидроенергия, топлоелектрически централи и съхранение.
На този фон изказването за 1000 MW трябва да се разбира внимателно. Пашинян не е избрал 1000 MW реактор и не е обявил отказ от малките модулни реактори. Той поставя въпроса дали при очаквания ръст на потреблението малък модулен вариант ще осигури достатъчен общ капацитет. Това е съвсем различен въпрос от спора коя технология е по-добра по принцип.
Мащабът на 1000 MW обаче не е случаен. На 29 септември, два дни преди днешното изказване, Пашинян разговаря с генералния директор на „Росатом“ Алексей Лихачов за продължаването на експлоатацията на съществуващия блок и за руските предложения за нова АЕЦ. Лихачов представи варианти за мощности с различен размер, а впоследствие съобщи, че руската страна предлага на Армения и нова атомна мощност от около 1 GW. Така предложението за 1000 MW вече съществува и като конкретен вариант в международните предложения, които Ереван разглежда.
Това не означава, че руският вариант е избран. Арменското правителство разглежда предложения от международни партньори, включително от Съединените щати, а през февруари 2026 г. Армения и САЩ приключиха преговорите по споразумението за мирно използване на ядрената енергия по американския режим Section 123. Американската страна свързва това сътрудничество с възможността за граждански ядрени проекти и технологии, включително малки модулни реактори. Наличието на правна рамка за американско ядрено сътрудничество обаче не представлява избор на конкретен реактор или доставчик.
Именно затова сегашният арменски избор е по-сложен от обичайното противопоставяне между американски SMR и руски голям реактор. Русия също предлага решения с различна мощност, включително малки и средни блокове, а американската страна не е свързана автоматично с един-единствен капацитет. Реалният въпрос е какъв проект може да бъде построен, лицензиран, финансиран и въведен в експлоатация в необходимия срок и при приемлива цена.
Тук става особено важна разликата между малък реактор и малка ядрена електроцентрала. Един реактор от 300 MW е едно решение. Два или три стандартизирани блока на една площадка са друго. Голям блок от около 1000 MW е трети вариант. Ако модулността действително позволява серийно изграждане и постепенно добавяне на еднакви блокове, тогава тя може да даде на Армения възможност да съобразява въвеждането на мощностите с действителното развитие на търсенето. Но това трябва да бъде доказано чрез реален индустриален модел, а не да се приема автоматично от самото обозначение SMR.
Големият блок също има своите особености. При коефициент на използване от 90% мощност от 1000 MW би могла да произведе около 7,9 TWh годишно. Това е огромна мощност спрямо днешната арменска електроенергийна система и би променила значително нейния баланс. Едновременното излизане на такъв блок от експлоатация би представлявало голямо системно събитие. Следователно изборът на голяма единична мощност трябва да бъде разглеждан заедно с резервите, междусистемните връзки, съхранението и останалите генериращи мощности.
При SMR проблемът е различен. По-малката единична мощност намалява размера на отделния системен риск, а при реална възможност за поетапно изграждане позволява общият капацитет да се увеличава постепенно. Но ако за удовлетворяване на бъдещото търсене са необходими няколко модула, икономическият анализ вече трябва да включи не само цената на един реактор, а цената и сроковете на цялата серия. Предимството на модулния подход би се проявило именно ако повторяемостта, стандартизацията и производството на серии действително намалят риска и разходите при следващите блокове.
Това обяснява и защо думите на Пашинян за икономическия характер на окончателното решение са съществени. На 29 септември той посочи като критерии цената, качеството, безопасността, сроковете и гаранциите. Тези критерии не се отнасят само до цената на реакторното оборудване. Те включват финансирането, строителния риск, лицензирането, горивото, поддръжката, резервните части, продължаването на експлоатацията, управлението на отработеното гориво и ангажиментите на доставчика през целия жизнен цикъл.
Особено важен е срокът. Ако настоящият блок може да работи до 2036 г., Армения разполага с определен времеви прозорец за въвеждането на неговия наследник. Ако бъде избрано по-нататъшно продължаване на експлоатацията, прозорецът се разширява, но това има собствена цена. Лихачов вече посочи, че удължаването до 2046 г. би изисквало значителни допълнителни инвестиции и би могло да повиши цената на електроенергията. Следователно продължаването на живота на стария блок не е безплатен начин за печелене на време, а отделна икономическа алтернатива, която трябва да се сравни с изграждането на нова мощност.
Това поставя Армения в доста специфична позиция. Страната има действаща ядрена инфраструктура, натрупан експлоатационен опит и възможност да продължи работата на съществуващия блок, но едновременно с това пред нея се появява ново и потенциално много голямо електропотребление, което се развива с темп, различен от традиционното нарастване на търсенето. AI инфраструктурата може да се превърне в един от факторите, които променят самата логика на енергийното планиране.
Затова днешното изказване за 1000 MW не трябва да се чете като отказ от малките модулни реактори. То е по-скоро проверка на обещанието, което SMR концепцията носи: дали достатъчно малки блокове могат да бъдат въведени достатъчно бързо, достатъчно евтино и достатъчно последователно, за да отговорят на реалното търсене. Ако отговорът е положителен, модулният подход може да даде на Армения възможност за поетапно развитие. Ако не е, икономиката на един по-голям блок може да се окаже по-подходяща за необходимия мащаб.
В крайна сметка Армения не избира просто между два размера реактори. Тя избира между различни архитектури на бъдещата си електроенергийна система. Едната може да се основава на един голям ядрен блок, друга на няколко стандартизирани по-малки блока, а трета да комбинира ядрена мощност с големи количества слънчева генерация и съхранение. Към това се добавят новите концентрирани товари от изчислителната инфраструктура и необходимостта съществуващият ядрен блок да остане надежден през преходния период.
Именно затова решението трябва да бъде взето по-рано, както настоява Пашинян, но ранното решение не означава прибързан избор. Колкото по-рано бъде определена необходимата архитектура, толкова по-рано могат да започнат проектирането, лицензирането, подготовката на площадката и изграждането на веригата за доставки. При ядрената енергетика срокът не започва с първата копка. Той започва с избора на проект, който действително може да бъде реализиран.
Арменският случай показва и нещо по-общо за днешната дискусия около SMR. Малкият реактор не е самоцел, а инструмент за решаване на конкретен системен проблем. Ако потреблението се окаже много по-голямо от очакваното, малкият мащаб трябва да бъде компенсиран чрез реална серийност и възможност за бързо добавяне на модули. Ако това не може да бъде постигнато, предимството на малкия размер отслабва. В този момент въпросът вече не е кой реактор звучи по-съвременно, а кой проект може да осигури необходимата електроенергия в необходимия срок и при измерим икономически риск.





