Въпреки това, апаратът работи в нормален режим и продължава да изпраща данни на Земята.
Пусната в космоса преди 42 години, сондата Вояджър-2 сега е на повече от 18 милиарда километра от Земята. Горивото на неговите радиоизотопни термоелектрически генератори – плутоний-238 (Pu238) – постепенно се разпада и неговата енергия става все по-малко.
За да реши този проблем, НАСА направи необичайна стъпка: специалистите изключиха отоплението на една от най-важните системи на сондата. Според инженерите, въпреки това, всички изправни устройства на Voyager-2 все още работят.
Още от самото начало Voyager 2 е проектиран да работи в дълбокия космос, включително в райони, много далеч от Слънцето.
Ето защо, устройството не може да използва слънчеви панели (там, където е сега, слънчевата светлина е 14,677 пъти по-малка от тази в земната орбита). Затова е оборудван с три радиоизотопни термоелектрически генератора. Всеки от тях има силициево-германиева термодвойка, която генерира електроенергия поради разликата в температурата. Това, от своя страна, се осигурява от наличието на плутоний-238 от една страна на такъв генератор и „хладилник“ под формата на радиатор, който отдава топлина в космоса, от друга.
Времето на полуразпад на Pu238 обаче е само 87,7 години, а производителността на радиоизотопния термоелектричен генератор пада още по-бързо, поради факта, че той е много чувствителен към намаляване на температурната разлика.
Днес Voyager 2 получава 40% по-малко енергия от генераторите, отколкото в началото на полета. Ако количеството енергия, което е на разположение на устройството, падне под критично ниво, то няма да може да поддържа ориентация в пространството с помощта на малките бордови двигатели и информацията от Voyager-2 ще спре да пада на Земята. Това предизвика дълга дискусия между техническите експерти на НАСА.
В резултат на това решават да изключат загряването на един от инструментите на борда на апарата – детектора на космическите лъчи (ДКЛ).
С негова помощ преди няколко години Вояджър-2 разбра, че е достигнал границата на хелиосферата на слънчевата система. В резултат на това температурата му вече е спаднала до –59 ° C. Това е значително по-ниско от планираната долна граница на работната температура на инструмента (–45 ° C), тествана чрез наземни тестове през 70-те години. Въпреки това, НАСА потвърждава, че устройството все още работи и предава необходимите данни на Земята. По този начин надеждността му се оказва по-висока от тази, която беше отчетена преди десетилетия, по време на нейното пускане.
Температурата на ДКЛ не е спаднала до типичната за дълбокото космическо пространство – близо до – 270°C, тъй като Voyager-2 все още получава 60% от топлинната енергия от плутоний-238 и топлината от основната част на сондата частично попада в устройството за запис на космически лъчи.
Тъй като вакуумът е добър топлинен изолатор, топлината напуска детектора на космически лъчи с умерена интензивност и устройството може да работи при тази температура.
Експертите на НАСА отбелязват, че преди това са извършвали подобна операция с спектрометъра на „Voyager-2”, благодарение на което той е могъл да работи по-дълго. Първоначално устройството не беше предназначено за такава дълга работа, но предприетите мерки сега предполагат, че той ще работи до първата половина на 2020-те години.
Източник: https://chrdk.ru/news/voyageru-2_otklyuchili_otoplenie
