Продължаващият престой на атомните централи в Япония, спрени след аварията в АЕЦ „Фукушима” през 2011 година, може да доведе до по-нататъшно поскъпване на световните цени на изкопаеми видове горива, което ще попречи на някои развиващи се страни да удовлетворяват потребностите си от електричество, заяви министърът на финансите и заместник министър-председател на Япония Таро Асо. „Спирането на атомните електроцентрали (в Япония) повлия на енергетиката на други страни и на стойността на вноса на електроенергия за тях. Доколкото икономиката на Япония е толкова мащабна, ние трябва да вземем това под внимание”, смята Асо.
Иван Капитонов, доцент в катедрата по държавно регулиране на икономиката към Руската академия на народното стопанство и държавната служба при Президента на Руската Федерация:
Японският енергиен пазар е крайно интересен от гледна точка на доставката на енергоресурси. Япония е третият по големина световен вносител на нефт в света и първи по обем на покупките на втечнен природен газ.
Необходимо е да се отбележи, че ролята на Русия като износител на енергоресурси непрекъснато нараства. За разширяването на дела на Русия в енергодоставките в Япония повлия земетресението в страната, след което беше взето решение за спирането на атомните централи в цялата държава и увеличаването на производството от топлоелектрически централи. В следствие на това през 2013 година руският нефт достигна 7% от целия обем на вноса на този енергоресурс в страната (Русия е петият по големина вносител на нефт, като доставките й са нараснали десет пъти в сравнение с 2006 година, когато те са били 0,7% от общия обем). Що се отнася до газа, през 2013 година делът на Руската Федерация в общия обем на вноса е възлязъл на малко под 10%, като през 2011 година той е бил 9% (четвърто място по доставки). В днешно време Япония изцяло зависи от вноса на втечнен природен газ, тъй като страната няма газопроводи. Необходимо е да се отбележи, че цените, по които Япония купува втечнения газ, са съществено по-високи от средноевропейските, което прави този пазар крайно привлекателен за износ.
Принудителният отказ от евтино атомно производство на енергия, увеличаването на доставките на поскъпващ нефт, а също така поевтиняването на йената, провеждано в рамките на „абеномиката” (термин, получил се от комбинирането на фамилията на премиера Абе и икономика, бел. пр.), се отразяват негативно на икономиката на Япония. Цената на електроенергията в Япония непрекъснато нараства, което довежда до ръст на инфлацията и снижава темповете на растеж на брутния вътрешен продукт. Трябва да напомним, че през финансовата 2013 година, която завърши през март 2014 година, положителното салдо по текущия баланс беше фиксирано на рекордно ниското ниво от 1985 година, като в същото време постоянно нарастващият внос на изкопаеми горива доведе до значителен ръст на търговския дефицит на Япония.
Ситуацията може да бъде частично компенсирана от проекта „Азиатски суперпръстен”, който беше предложен от Русия още през 1998 година, но така и не беше реализиран. Проектът предлагаше обединение на енергийните системи на Русия, Китай, Монголия, Южна Корея и Япония, с възможност за експорт на до 4 гигавата електроенергия от Сахалин до Япония. Въпреки очевидната заинтересованост от проекта от страна на японските партньори, проектът ще се изгражда достатъчно дълго време.
По този начин, единственото решение, което може бързо да върне икономиката в обичайното за Япония русло, е възобновяване на атомното производство, което влече след себе си намаляване на цените на електроенергията, намаляване на търсенето и на цените на въглеводородните ресурси.
От гледна точка на потребностите на региона като цяло, решението на Япония, ако то бъде взето, няма да повлияе силно в посока промяна на регионалните потребности от газ в бъдеще, тъй като потребностите на региона като цяло ще бъдат определяни от Китай, който би компенсирал съкращаването на потреблението в Япония.
Едновременно с това, съществено влияние върху решението за пускане в експлоатация на атомните генерации може да окаже подписването на договор за доставка на газ между Русия и Китай. Това ще открие пътя за подписването на нов договор с Япония. Както е известно, в течение на дълго време основната причина за това „Газпром” да не е в състояние да постигне споразумение за доставка на газ в Китай, беше неговата цена. Все още не е извество какви цени предлага „Газпром” на Япония, но те ще бъдат по-високи от тези за Китай, доколкото Китай вече внася евтин средноазиатски газ.
След подписването на договора с Китай, ще бъде определена долната граница на цената, а горната ще бъде определена не само от чуждестранния втечнен газ в Япония, но и от политиката на Европейския съюз и санкциите, които ще усилят желанието на Руската Федерация към допълнителна диверсификация на доставките.
В резултат, Русия, която иска да диверсифицира износа на ресурсите си за страните от Азия, е възможно да сподели позициите на Япония и да прибегне към известно намаляване на цените, което допълнително ще укпери позициите й на износител на японския пазар и ще способства за по-нататъшен конструктивен диалог не само с Япония, но и със страните от Европейския съюз и САЩ.
Източници: Центр энергетической экспертизы; http://atominfo.ru/newsh/o0976.htm
