Южнокорейският ядрен проект в Чехия навлезе в сериозна криза, след като Korea Hydro & Nuclear Power (KHNP) прекрати преговорите с консорциума на Daewoo Engineering & Construction и Doosan Enerbility за строителството на два нови енергоблока на площадката на АЕЦ „Дуковани“. Решението, обявено на 29 октомври 2026 г., слага край на приблизително 15 месеца преговори, без страните да постигнат съгласие по цената, договорната структура и разпределението на отговорностите при изпълнението на строителните работи. KHNP възнамерява да организира нова процедура за избор на изпълнител и да сключи договор до юли 2027 г. Компанията настоява, че проектът продължава и че ще предприеме мерки за ограничаване на отражението върху графика. Развитието обаче поставя въпроси за управлението на един от най-значимите договори за износ на ядрена технология от Южна Корея.
Чешкият проект предвижда изграждането на два реактора APR1000 с мощност около 1000 MW всеки, които ще образуват новите блокове 5 и 6 на АЕЦ „Дуковани“. През юли 2024 г. KHNP беше определена за предпочитан изпълнител, а през юни 2025 г. подписа основния договор с Elektrárna Dukovany II, дружество от групата на чешката енергийна компания ČEZ. Стойността на договора се посочва в различни публикации като приблизително 400–407 млрд. чешки крони, или около 19,4 млрд. долара според част от източниците. Различията между публикуваните оценки отразяват използваните валутни курсове и представянето на стойността на проекта, поради което тези суми не трябва да се смесват с цената само на строителния договор, станал предмет на конфликта.
Проектът е от стратегическо значение и за двете държави. За Чехия новите блокове трябва да осигурят значителен дългосрочен източник на нисковъглеродно електропроизводство и да укрепят ролята на ядрената енергетика в националния енергиен баланс. За Южна Корея договорът е най-големият нов износ на ядрена централа след спечелването на проекта „Барака“ в Обединените арабски емирства през 2009 г. Успешната реализация би подкрепила амбициите на корейската индустрия да се утвърди като конкурент на утвърдени доставчици от Европа, Северна Америка и други азиатски държави. Именно поради това прекратяването на преговорите между компании от един и същ национален индустриален екип има значение, надхвърлящо обикновен търговски спор.
В основата на конфликта стои различното разбиране за това как трябва да се определя окончателната цена на строителните работи и кой трябва да поема финансовите последствия от промени в проектните количества. KHNP настоява за договор с фиксирана обща цена, изчислена въз основа на количествата, определени при одобряването на базовия проект. Според компанията този подход е необходим, за да се запази съответствието с финансовите условия на основния договор с чешкия възложител. Ако KHNP поеме задължение да плаща на строителния изпълнител допълнителни суми за увеличени количества, без да разполага с аналогичен механизъм за промяна на цената по договора с EDU II, тя би могла да остане с разходи, които трябва да покрие със собствени средства.
Daewoo Engineering & Construction оспорва именно начина, по който този риск се прехвърля към строителния изпълнител. Компанията твърди, че значителна част от потенциалното увеличение на строителните количества произтича от развитието на проекта между базовото и детайлното проектиране. Тъй като проектантската дейност се изпълнява от друга компания от корейската група, строителят не може самостоятелно да контролира всички решения, които определят обема на работите. От тази гледна точка договор с фиксирана цена, който не осигурява достатъчна защита при промени в проекта, би могъл да постави изпълнителя в положение да поема разходи, възникнали по причини извън неговия контрол.
Разногласията се отнасят и до механизма за отчитане на непредвидените разходи. Според KHNP първоначалните условия са изисквали участниците да предвидят рисковете от увеличаване на строителните количества в своите ценови предложения. Daewoo оспорва тази интерпретация и твърди, че е получила указание резервите за непредвидени разходи да не бъдат включвани в нейната оценка, тъй като KHNP възнамерявала да ги управлява централизирано. Двете страни представят различни версии и за това доколко предложените допълнителни количества са били компенсирани с реалистични единични цени. Без достъп до пълната договорна документация и независима оценка на тези твърдения не може да се заключи коя страна носи основната отговорност за възникналата ситуация.
По данни, цитирани от южнокорейските медии, KHNP оценява разликата между финансовите позиции на страните на повече от 1 трилион вона. Компанията твърди, че е предложила компромис, включващ увеличаване на базовите количества и възможност за отчитане на действителните разходи при определени видове работи. Въпреки това не е постигнато съгласие. Преговорите са включвали 78 работни срещи, 11 заседания на комисия за уреждане на разногласията и две срещи на ръководно равнище. Продължителността и интензивността на тези опити показват, че проблемът не е възникнал непосредствено преди прекратяването на преговорите, а е бил трайно препятствие пред окончателното договаряне на строителните дейности.
Спорът има и техническо измерение. APR1000 е разработен на основата на корейския реактор APR1400 и е предназначен да отговори на европейските изисквания. Въпреки технологичната връзка между двата проекта, APR1000 все още няма същата натрупана история на серийно строителство и експлоатация като по-големия си предшественик. Daewoo изтъква, че при първото търговско изграждане на конкретния модел могат да възникнат значителни промени в количествата и обхвата на работите, докато проектът се детайлизира. Това не доказва, че непременно ще има съществени отклонения от планираните обеми, но обяснява защо строителният изпълнител настоява за по-ясен механизъм за управление на риска.
При големите ядрени проекти договорът с фиксирана цена има предимството да осигурява предвидимост на разходите за възложителя. Той обаче не премахва техническата и финансовата неопределеност, а определя кой ще понесе нейните последствия. Ако всички рискове бъдат прехвърлени към строителя, той може да заложи значителна рискова надбавка в цената или да откаже да подпише договора. Ако пък твърде голяма част от разходите се компенсира чрез последващи преизчисления, главният изпълнител губи контрол върху крайната стойност на проекта. Практическият проблем е да се разграничат рисковете, които строителят може да управлява, от тези, които произтичат от проектни решения, промени в обхвата или изисквания на възложителя.
В този смисъл кризата в „Дуковани“ разкрива слабост в договорната координация между компаниите от корейския ядрен сектор. KHNP носи отговорността пред чешкия възложител за цялостната доставка, но трябва да разпредели конкретните дейности между специализирани компании, чиито интереси и възможности за контрол върху риска не са еднакви. Ако договорните условия на подизпълнителите не са съвместими с поетите от главния изпълнител задължения, възниква разлика между финансовия риск по основния договор и риска, който реално може да бъде прехвърлен към участниците в строителството. Именно тази разлика може да се превърне в източник на големи загуби, дори когато всички участници формално подкрепят общата цел на проекта.
Прекратяването на преговорите не означава, че цялата корейска доставка е прекратена. Договорите на Doosan Enerbility за доставка на основното реакторно оборудване и турбогенераторите са отделни от непостигнатото споразумение за строителните работи. Компанията заяви, че тези договори остават в сила и не са засегнати от решението на KHNP. Сключен е и договор за цялостни проектантски и инженерни услуги с KEPCO Engineering & Construction. Продължават подготовката на договорите за ядрено гориво с KEPCO Nuclear Fuel и за въвеждане в експлоатация и поддръжка с KEPCO KPS. Следователно основната промяна е необходимостта да бъде пренаредена строителната част на проекта, а не да се изгради изцяло нова система за доставка на реакторите.
KHNP планира да проведе информационна среща с потенциални участници през януари 2027 г., да обяви новата процедура през април и да избере изпълнител до юли. Компанията посочва, че съществуващите строителни партньори могат да участват отново, ако отговарят на квалификационните условия. Това означава, че прекратяването на сегашните преговори не изключва автоматично Daewoo и Doosan от бъдещото изпълнение. В същото време KHNP трябва да установи как ще бъдат разпределени дейностите през преходния период и кои от тях могат да продължат чрез отделни договори или чрез пряко управление.
Този преходен период е критичен за графика. Според обявения план подготовката на площадката трябва да започне през януари 2028 г., а пълномащабното строителство да стартира през ноември 2029 г. Въвеждането в експлоатация на първия нов блок е планирано за 2039 г., а на втория за 2040 г. Чешките власти заявяват, че към момента не смятат графика за застрашен. Това е важен политически сигнал, но не представлява гаранция, че няма да възникнат забавяния. Новият изпълнител ще трябва да приеме техническите условия, да изгради работна организация, да потвърди ресурсите и персонала си и да съгласува строителната си програма с вече започналите проектантски и разрешителни дейности.
Смяната на строителния консорциум може да доведе и до допълнителни разходи, които не се ограничават до разликата между първоначалните ценови предложения. Възможните последици включват повторно договаряне на единични цени, разходи за мобилизация, промени в организацията на работата и допълнително време за уточняване на границите между строителните и инженерните дейности. Размерът на тези ефекти засега не може да бъде определен надеждно. Той ще зависи от това дали KHNP ще успее да привлече конкурентни предложения, дали новият изпълнител ще приеме съществуващата проектна база и дали страните ще намерят договорен механизъм за промени в количествата, без да се отваря отново целият финансов модел.
За Чехия най-важният въпрос е дали промяната в строителния изпълнител ще остане вътрешен проблем на корейския доставчик, или ще се отрази върху договорните отношения с EDU II. Чешката страна е възложила проекта на KHNP и очаква от нея да осигури изпълнението на поетите ангажименти. Според изявленията на ръководството на EDU II корейската компания продължава да носи отговорност по основния договор. Това поставя върху KHNP задачата да организира новия строителен конкурс така, че вътрешният спор между корейските компании да не се превърне в основание за промяна на договорените срокове или за допълнително финансово натоварване на чешкия възложител.
За Южна Корея случаят е изпитание на модела „Team Korea“, чрез който държавните институции, главният изпълнител и специализираните индустриални компании се представят като единен национален доставчик. Този модел позволява на корейската индустрия да предложи интегриран пакет от проектиране, оборудване, строителство, гориво и услуги. Но единството при международното договаряне не премахва различията в интересите между участниците. Когато главният изпълнител поема твърд финансов ангажимент към чуждестранния възложител, а строителят не е готов да приеме същото разпределение на риска, националният консорциум може да се окаже в ситуация, при която общата стратегическа цел не е достатъчна за постигане на договорно съгласие.
Последиците могат да надхвърлят конкретния проект. Чехия остава важен пазар за корейската ядрена индустрия, а в страната се обсъждат и бъдещи нови блокове на площадката „Темелин“. Успешното изграждане на „Дуковани“ би създало референтен проект за корейската технология APR1000 в Европейския съюз. Обратно, продължителен конфликт, значително оскъпяване или забавяне биха могли да повлияят върху доверието на бъдещи клиенти към способността на корейския доставчик да управлява сложни международни проекти. Това не означава, че една неуспешна договорна процедура автоматично подкопава конкурентоспособността на цялата индустрия, но показва, че надеждността на договорната организация е също толкова важна, колкото техническите характеристики на реактора.
Същевременно конкурентните доставчици могат да използват случая като аргумент в бъдещи търгове. При избора на изпълнител държавите оценяват не само цената и техническото предложение, но и способността на доставчика да управлява подизпълнителите, да контролира промените в проекта и да изпълнява графика при сложни регулаторни условия. Ако KHNP успее бързо да организира нова процедура и да запази договорените етапи, кризата може да остане ограничена до вътрешно преструктуриране на строителната част. Ако обаче изборът на изпълнител се забави или се наложи съществено предоговаряне на цената, случаят може да се превърне в предупреждение за рисковете при износа на ядрени технологии чрез големи национални консорциуми.
Към момента няма достатъчно основания да се твърди, че проектът в „Дуковани“ е отменен или че графикът със сигурност ще бъде нарушен. Също така няма достатъчно публични данни, за да се определи окончателно коя от двете страни е предложила по-справедливо разпределение на риска. Установените факти са по-ограничени, но достатъчно значими: преговорите са прекратени, договор за строителните работи не е постигнат, KHNP подготвя нов избор на изпълнител, а отделните договори за основно оборудване продължават да действат. Следващите решаващи показатели ще бъдат условията на новата процедура, броят и качеството на кандидатите, договорената цена, механизмът за отчитане на проектните промени и способността на KHNP да запази междинните етапи от графика.
Случаят с „Дуковани“ показва, че при изграждането на ядрени централи техническият проект и финансовият модел не могат да бъдат разглеждани отделно. Реалната цена на една централа зависи не само от реакторната технология и строителните количества, но и от това как договорите разпределят риска между възложителя, главния изпълнител, проектантите и строителите. Южнокорейската индустрия все още разполага с възможност да запази проекта и международната си репутация, но това ще изисква не просто намиране на нов строител, а работеща договорна рамка, която съчетава предвидимост на крайната цена с реалистична защита срещу промени, които изпълнителят не може самостоятелно да контролира.
