Спорът около завода за ядрено гориво в германския град Линген вече излезе извън рамките на германския вътрешнополитически конфликт. В центъра му се оказа България, защото именно за българските реактори ВВЕР-1000 е предназначена част от бъдещото производство на горивни касети. На 7 октомври германският министър на околната среда на Долна Саксония Кристиан Майер поиска федералното правителство да направи повече за блокиране на проекта, докато Берлин отговори, че действителното му прекратяване би изисквало санкции на равнище Европейски съюз.
Зад спора стои Advanced Nuclear Fuels, ANF, дружество на френската Framatome, което експлоатира завода в Линген. Предприятието произвежда ядрено гориво от десетилетия, но досега производствената му програма не е включвала серийно производство на шестоъгълни горивни касети за руските реактори ВВЕР-1000. Новият проект предвижда адаптиране на производството именно за този тип гориво. Клиентите, посочени от Framatome, са оператори в България, Чехия, Унгария, Словакия и Финландия.
Техническата особеност на проекта е, че производството в Линген не започва от напълно нова западна конструкция на горивото. То се основава на лиценз и технологични решения на ТВЕЛ, горивното подразделение на „Росатом“. Именно това превръща иначе логичния от гледна точка на европейската ядрена енергетика проект за диверсификация на доставките в политически и юридически проблем. Европа иска да намали зависимостта си от руския ядрен сектор, но за част от реакторите ВВЕР-1000 западната алтернатива все още не е достигнала пълна промишлена независимост.
Това противоречие е в самата конструкция на проекта. От една страна, горивото ще се произвежда физически в Германия от европейска компания. От друга, началният етап използва руска лицензирана технология, а част от оборудването и технологичните решения са свързани с ТВЕЛ. Според публикувана информация по първоначалното заявление на ANF част от машините за производство на горивни пръти и касети и за контрол на качеството трябва да бъдат доставени от лицензодателя и интегрирани в производствения процес в Линген.
Именно затова е важно да се различават три понятия, които в публичния разговор често се смесват: руски реактор, руско гориво и руско лицензирано производство. Българските блокове 5 и 6 са реактори ВВЕР-1000 с руски проектен произход. Това не означава, че всяка бъдеща горивна касета за тях трябва да бъде произведена в Русия. Целта на проекта в Линген е точно обратната – производството да бъде преместено в европейска производствена база. Но в първия етап тази европейска производствена линия няма да бъде напълно независима от руската технология.
Това е и причината проектът да има преходен характер. Framatome от години разработва собствена технология за гориво за ВВЕР. Според наличната информация напълно самостоятелният европейски дизайн не се очаква да бъде готов за серийно производство преди края на десетилетието. Междувременно операторите в Европа имат конкретна необходимост от доставки. България вече използва гориво на Westinghouse в блок 5, а Framatome разработва алтернативи за реакторите ВВЕР, но промишленото изграждане на цялата независима верига изисква време.
Така Линген трябва да реши един практически проблем, който санкционната политика не може да реши само с политическа декларация. Ако Европа иска да прекрати зависимостта от руско ядрено гориво за ВВЕР-1000, трябва да има производство, което реално може да го замести. Между решението за диверсификация и наличието на напълно независим продукт обаче има технологичен период, през който съществуващите лицензи, конструктивни решения и производствена инфраструктура остават част от веригата.
Германският спор започна именно от този преходен модел. На 22 юли властите на Долна Саксония одобриха разширяването на завода след процедура, продължила от подаването на заявлението през март 2022 г. В рамките на общественото обсъждане са били внесени 47 възражения, включително колективни възражения от около 11 000 души. Сред основните опасения са били възможността за руски шпионаж, саботаж, кибератаки и руско влияние върху критична германска инфраструктура.
Разрешението обаче не означава свободен достъп на руски специалисти до завода. Наложени са ограничения върху присъствието на служители на ТВЕЛ и „Росатом“, изисквания за проверки на руското оборудване и отделяне на определени системи от компютърната инфраструктура на предприятието. Именно тези мерки показват, че германските власти са разглеждали въпроса не само като технологичен, но и като проблем на физическата и информационната сигурност.
След одобрението обаче спорът не приключи. На 6 октомври BUND обяви, че ще поиска от съда спешна мярка, с която да бъде спряно незабавното изпълнение на разрешението, докато съдът разглежда жалбата срещу разширяването. Организацията твърди, че има сериозни съмнения относно законността на екологичната оценка, послужила като основание за одобрението.
Тук се появява и вътрешногерманският политически конфликт. Министерството на околната среда на Долна Саксония, ръководено от Кристиан Майер, не крие критичното си отношение към проекта. На 7 октомври Майер заяви, че го изненадва фактът, че федералното правителство приема сътрудничеството с руската ядрена корпорация и не вижда промяна в оценката на рисковете за сигурността. Федералното министерство на околната среда също потвърждава, че се противопоставя на сътрудничеството с „Росатом“, но посочва, че инструментът за прекратяването му е общоевропейска санкция, а такава санкция срещу руския ядрен сектор все още няма необходимата подкрепа сред държавите членки.
Това поставя България в необичайна позиция. От българска гледна точка производството в Линген означава още една европейска производствена база за гориво за ВВЕР-1000. От германска гледна точка то означава, че на германска територия се изгражда производствена линия, която в началния си етап е технологично свързана с руската ядрена индустрия. От европейска гледна точка двата прочита не си противоречат. Едно и също предприятие може едновременно да намалява физическата зависимост от доставките от Русия и временно да запазва зависимост от руска технология.
Точно тази двойнственост обяснява защо спорът е по-сериозен от въпроса дали България ще получи гориво от Германия или от Русия. Истинският въпрос е докъде се простира технологичната независимост на новата производствена верига. Ако германският завод произвежда гориво по руски лиценз, използвайки руски технологични решения и част от оборудването, зависимостта не изчезва напълно. Тя променя формата си. Вместо готовата горивна касета да преминава от руски завод към европейски реактор, част от руската технология влиза в европейското производствено предприятие.
В същото време именно този модел може да бъде разглеждан като преход към пълна независимост. Framatome заявява, че разработва собствено европейско гориво за ВВЕР, а през април 2026 г. компанията подписа споразумение с операторите ČEZ, Fortum, MVM Paks и Slovenské elektrárne за разработване на изцяло европейско гориво за реактори ВВЕР. Така проектът в Линген може да се разглежда като междинна производствена схема, докато независимата технология бъде доведена до серийна експлоатация.
Тук обаче се появява и руската позиция, която е по-сложна от обикновеното противопоставяне на проекта. „Росатом“ официално заяви на 7 октомври, че не участва в съдебното производство и подчерта, че заводът в Линген не е съоръжение на „Росатом“. Компанията насочи въпросите за оперативната страна на проекта към ANF и нейните акционери.
Това е важна промяна в тона спрямо начина, по който проектът беше представян като съвместно руско-френско предприятие. След германското разрешение и последвалото съдебно оспорване руската страна очевидно се стреми да ограничи собствената си формална роля. Но това не премахва технологичната връзка. Лицензодателят остава ТВЕЛ, а производството на първоначалната версия на горивото се основава на лицензирани руски решения.
Още по-интересно е, че доверието между страните по проекта вече не може да се разглежда като даденост. От руска страна се появиха сигнали за резерви към това дали заявеното технологично сътрудничество ще бъде изпълнено в първоначално предвидения му вид и дали европейската страна действително ще запази договорените условия, докато паралелно развива собствена независима технология. Този елемент трябва да бъде разглеждан внимателно, защото наличните публични материали не показват формално прекратяване на споразумението от руска страна. Те показват по-скоро дистанциране на „Росатом“ от германския съдебен спор и подчертаване, че конкретният завод и текущото му управление са отговорност на ANF.
Това разграничение е важно и за България. Ако проектът бъде спрян от германски съд или бъде политически блокиран на европейско равнище, въпросът няма да бъде просто кой ще произвежда горивните касети. Ще възникне въпросът дали България разполага с достатъчно диверсифицирана и технологично независима верига за бъдещото горивоснабдяване на блоковете ВВЕР-1000.
Българската стратегия вече се движи в тази посока. Използването на гориво на Westinghouse в пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ показа, че физическата зависимост от един доставчик може да бъде намалена. Но диверсификацията на горивото не означава автоматично независимост от първоначалната проектна технология на реактора. За да бъде произведено безопасно и лицензирано гориво за ВВЕР-1000, трябва да бъдат доказани съвместимостта с реактора, поведението на горивото при нормална експлоатация и аварийни режими, механичните характеристики, хидравличните параметри и взаимодействието между горивото и активната зона.
Тъкмо затова Линген е много повече от германски завод, който ще произвежда гориво за България. Той е част от опита на Европа да премине от руска технологична екосистема към европейска такава, без да прекъсне физически работата на вече съществуващите реактори. Това е трудно, защото реакторът не може да бъде заменен толкова лесно, колкото доставчикът на гориво. В продължение на десетилетия около ВВЕР е изградена специфична производствена, лицензирана и инженерна система.
Парадоксът е очевиден. За да бъде постигната пълна независимост от Русия, Европа в определен преходен период може да се нуждае именно от руската технологична документация, която иска в крайна сметка да замени. Ако този преход бъде блокиран преди да е готова независимата технология, резултатът може да бъде не по-бърза, а по-бавна диверсификация. Ако бъде оставен без достатъчно строг контрол, обаче, преходът може да превърне временната зависимост в дългосрочна.
Затова германският спор около Линген има пряко значение за България. Той не е спор само дали германската провинция Долна Саксония трябва да разреши на една френска компания да произвежда руско лицензирано гориво. Става дума за това как Европа ще извърши технологичния преход от руската горивна инфраструктура към собствена производствена база, без да постави под риск експлоатацията на съществуващите реактори.
Именно по тази причина решението на германските власти не трябва да се разглежда само като разрешение за още един производствен цех. То е част от по-големия въпрос дали европейската ядрена индустрия може да изгради собствена верига за ВВЕР-1000 и едновременно с това да осигури непрекъснато снабдяване с гориво на реакторите в България, Чехия, Унгария, Словакия и Финландия. В този процес Линген е едновременно мост към независимостта и доказателство колко трудно е този мост да бъде построен без остатъчна руска технологична връзка.
