Как да си направим праг в течението на река Дунав? На пръв поглед въпросът изглежда като инженерна задача. Ако нивото на реката спадне прекалено и охлаждащите системи на атомна електроцентрала започнат да губят необходимия воден запас, естественото решение изглежда просто: поставя се препятствие в речното корито, което повишава водното ниво пред него. През август 2026 г. Унгария започна точно такъв проект при АЕЦ „Пакш“. Почти едновременно България обяви намерение за изграждане на хидротехническо съоръжение при АЕЦ „Козлодуй“ със същата основна цел – локално повишаване на водното ниво при ниски води.
При Пакш решението беше взето в условията на извънредно нисък Дунав. През лятото три от четирите блока на централата бяха спрени заради критичното състояние на водата. Унгарското правителство реагира с комбинация от временна и постоянна мярка. Две баржи с дължина около 80 метра бяха потопени в реката, за да бъде ускорен ефектът от повишаването на водното ниво, а едновременно с това започна изграждането на дънен праг от скален материал. Самото правителство определи операцията като инвестиция с необичайна сложност, предназначена да осигури необходимата вода за охлаждането на централата
Постоянният проект не е малък технически обект. В обществената поръчка неговата цел е формулирана като изграждане на дънен праг в коритото на Дунав, който да повишава локално водното ниво при извънредно маловодие и да осигурява хидравличните условия за работата на водохващането на АЕЦ „Пакш“. В техническото задание изрично са включени изисквания съоръжението да бъде съобразено с водопропускателната способност на Дунав, морфологията на речното дъно и съществуващите съоръжения. Договорът за строителството е възложен на 2 септември за 2,054 млрд. форинта.
Това последно изискване е особено важно. Един праг не повишава водното ниво само защото е поставен в реката. Той променя хидравличния профил на реката. Водата трябва да преминава през различно напречно сечение, скоростите на течението се променят, променя се напрежението върху дъното, а заедно с него и движението на наносите. Затова инженерният въпрос не е само „колко сантиметра ще се повиши водата пред прага“, а „какво ще се случи с реката нагоре и надолу по течението, когато този праг започне да работи“.
При Пакш вече се появи именно такъв спор. Според разследване на Átlátszó незавършеният праг е довел до ускоряване на течението и до задълбочаване на речното дъно с приблизително 8–13 метра в определени участъци. Унгарската дирекция за управление на водите не приема това като доказателство за конструктивен провал и обяснява, че част от ерозионните процеси са били предвидени в етапите на изграждане. Но самият факт, че около съоръжението се развива толкова значителна морфологична промяна, превръща проекта от локална мярка за водохващането на централата в интервенция върху речната система
Оттук започва спорът за околната среда. При напречно съоръжение в река проблемът не се изчерпва с непосредствената площ, върху която е положен камъкът. Над съоръжението могат да се натрупват наноси, а под него ускореното течение може да увеличи ерозията. Това може да промени дълбочината, субстрата и местообитанията на водните организми. При Дунав към това се добавя и непрекъснатостта на реката като екосистема, включително движението на риби и транспорта на седименти.
В случая с Пакш възникна и по-особен правен въпрос. Унгарското правителство създаде специален режим, който позволи ускорено изпълнение на проекта, докато част от екологичните и водните процедури се извършват паралелно или впоследствие. Това предизвика критики, че физическата промяна на речното корито започва преди приключването на обичайните процедури за екологична оценка и Natura 2000. Тук спорът вече не е дали АЕЦ трябва да има достатъчно охлаждаща вода, а дали извънредната необходимост може да оправдае промяна в нормалната последователност на разрешителните процедури.
Това е мястото, където към националното право се добавя европейското. Рамковата директива за водите разглежда физическите промени на реките като част от оценката на тяхното екологично състояние. Ново съоръжение, което променя морфологията и хидравличния режим на водно тяло, не може да бъде оценявано само по неговата непосредствена функция. Европейското законодателство допуска определени нови физически изменения, когато са изпълнени конкретни условия, включително доказана необходимост, липса на по-добра осъществима алтернатива и предприемане на мерки за ограничаване на вредното въздействие.
Има и втори европейски проблем – корабоплаването. Дунав е международен плавателен път и част от европейския транспортен коридор Rhine–Danube. През септември организации от сектора на корабоплаването поискаха Европейската комисия да се намеси заради ограниченията в района на Пакш и предупредиха, че постоянни хидротехнически мерки могат да имат трансгранични последици за транспорта, търговията и веригите за доставки.
Дунавската комисия също следи ситуацията. Нейният секретариат съобщава за постоянен обмен на информация с унгарските власти относно хидравличната ситуация около строителната площадка на прага и потенциалното въздействие върху корабоплаването. Това е важно разграничение: международният контрол върху корабоплаването и европейският екологичен контрол не са едно и също нещо и не се извършват по една процедура.
На 29 септември девет дунавски държави – Австрия, България, Хърватия, Германия, Молдова, Румъния, Сърбия, Словакия и Украйна – приеха общи заключения за бъдещето на корабоплаването по Дунав. В тях целта за надежден навигационен режим е поставена едновременно с изискването за пълно спазване на екологичното законодателство и запазване на екологичните функции на реката. Сред обсъжданите решения са адаптивна инфраструктура, нисководни навигационни канали и природосъобразни подходи.
Именно в този момент в историята се появява Козлодуй.
На 24 август българският министър на енергетиката Ива Петрова съобщи, че е взето решение за изграждане на дига в района на АЕЦ „Козлодуй“. По предварителните данни съоръжението трябва да бъде с дължина около 250–300 метра, а изграждането му да отнеме приблизително 10–15 дни. Министърът уточни, че се работи по конкретния проект и че размерите са въпрос на проектиране. Преди избора са били направени актуални измервания на реката, заснемане на дъното, хидроложки анализи и хидравлично моделиране, като са били разгледани около седем варианта.
Тук обаче трябва да се направи важна разлика между Пакш и Козлодуй. В Унгария вече има физически построено съоръжение в речното корито и възложен договор за постоянния праг. В България към момента става дума за избрано техническо решение и разработване на проект. Това означава, че реакцията около Козлодуй възникна именно в момента, в който все още има възможност да бъдат показани вариантите, да бъдат проверени моделите и да се обсъди какво точно ще бъде изградено.
И тази реакция вече е факт. WWF България поиска техническите варианти и избраното решение да бъдат публично представени и обсъдени преди започването на строителни дейности в руслото на Дунав. Организацията поставя въпроси за ефекта върху течението, наносите, рибните местообитания, корабоплаването и трансграничните последици, както и за приложимите разрешителни и екологични процедури.
Тази реакция не е равнозначна на твърдение, че подобно съоръжение не може да бъде изградено. Същинският въпрос е какво точно се предлага да бъде изградено и на каква доказателствена основа е избран този вариант. Ако са разгледани седем решения, общественият и експертният интерес логично се насочват към съдържанието на сравнението: какво е било всяко решение, каква е очакваната му ефективност, какви са строителните и експлоатационните разходи, какво става при различни дебити на Дунав и какви са последиците за речното корито.
Особено важно е, че България вече има непосредствен пример, който може да бъде анализиран преди да се започне собственото строителство. Пакш предоставя реални данни за поведението на подобно съоръжение при ниски води. Там вече се виждат не само желаното повишаване на водното ниво, но и въпросите около ерозията, седиментите, корабоплаването и екологичния мониторинг. Следователно за Козлодуй не е достатъчно да се каже, че „Пакш прави праг, следователно и ние можем да направим праг“. По-важният въпрос е какво е показал Пакш за действителното поведение на реката след намесата.
В крайна сметка въпросът „Как да си направим праг в течението на река Дунав?“ има много по-сложен отговор от „избираме място, изсипваме камък и повишаваме водното ниво“. Техническият проект е само един елемент. Следват хидравличният модел, морфологичният модел, движението на наносите, въздействието върху биологичните местообитания, корабоплаването, трансграничните ефекти, водното право, екологичните оценки и международният режим на Дунав.
Пакш показа как изглежда ситуацията, когато извънредният натиск върху критична енергийна инфраструктура доведе до бърза физическа намеса в реката. Козлодуй поставя възможността същият въпрос да бъде решен при наличието на този вече съществуващ опит. Именно затова следващият въпрос не е дали България има право да защити охлаждането на АЕЦ „Козлодуй“. Въпросът е дали преди да промени речното корито ще покаже достатъчно ясно какво точно ще направи с Дунав.
