АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Водни стоежи в българския участък на река Дунав


Проектът „Прорыв“ – пробив в установените разбирания за неминуемо генериране на ядрени отпадъци

27.06.2025

Проектът „Прорыв“ ще позволи на руския сектор на световната ядрена енергетика да започне нов етап на развитие, като премине към затворен цикъл на изполване на ядрено гориво. Това беше обсъдено на кръглата маса на Комисията по енергетика на Държавната дума „За развитието на съвременни ядрени технологии в Руската федерация“, която се проведе днес в Томск.


Делът на ядреното производство в Русия трябва да достигне 25% до 2045 г. До 2042 г. се планира изграждането на 38 нови енергоблока с общ капацитет от около 29 GW. Развитието на ядрената енергетика е невъзможно без използването на нови подходи, тъй като разширяването на този вид производство изисква увеличаване на добива на уранови суровини, а също така повдига въпроса за последващото боравене с отработено ядрено гориво. Тези проблеми могат да бъдат решени чрез преминаване към затворен цикъл на ядрено гориво, базиран на реактори на бързи неутрони. Именно към това е насочен проектът „Прорыв“, каза Николай Шулгинов, председател на Комисията.

Подобни системи все още не са внедрени никъде по света. Русия може да стане пионер в тази област и да получи референтна технология до 2030 г.

Научният директор на направлението „Прорыв“ Евгений Адамов отбеляза, че при създаването на индустриални енергийни комплекси, които реализират затварянето на ядрения горивен цикъл, базиран на реактори с бързи неутрони, фундаментални стават икономическите, а не технологичните задачи.

Според него, мащабната ядрена енергетика трябва да бъде конкурентоспособна с производството на органично гориво, а в бъдеще и с възобновяеми енергийни източници. Реализацията на проекта „Прорыв“ през следващото десетилетие ще затвърди позицията на Русия като лидер на пазара на ядрени технологии.

След кръглата маса руското правителство ще бъде помолено да разгледа възможността за сключване на споразумение за доставка на енергия за енергоблок с реактор БРЕСТ-ОД-300 при специални условия; да отпусне допълнителни бюджетни средства, необходими за създаването на нискоенергийни референтни енергоблокове за АЕЦ, пилотния демонстрационен енергоблок БРЕСТ-ОД-300 на бързи неутрони с оловен топлоносител и роботизиран обработващ модул, както и да подкрепи премахването на забраната за проектиране на системи за техническо водоснабдяване с директен поток за топлоелектрически централи и АЕЦ.

Comments are closed.

Психологически основи на безопасността в ядрената индустрия (обобщение)

Този цикъл от статии не е посветен на отделни технически проблеми, нито на конкретни организационни дефекти. Неговата основна цел е да опише ясно, последователно...

Още »

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Последни коментари

Търсене