На 28 ноември 2026 г. Тайван ще проведе национален референдум, който може да промени една от най-дълго поддържаните посоки на националната енергийна политика. Въпросът ще бъде поставен едновременно с местните избори, а Централната избирателна комисия е предвидила пет телевизионни изяви или дебати преди гласуването. Референдумът е предложен от Китайската националистическа партия (КМТ) и е подкрепен от Тайванската народна партия, които разполагат с парламентарно мнозинство. Формално избирателите ще бъдат попитани дали подкрепят правителството да използва ядрена енергия за стимулиране на икономиката и с това да отмени политиката „Nuclear-Free Homeland“ – политиката за превръщане на Тайван в „неядрена родина“.
На пръв поглед въпросът изглежда като поредния спор за съдбата на атомните електроцентрали. В действителност предметът му е по-широк. Не става дума само за това дали конкретен реактор трябва да бъде пуснат отново, а дали ядрената енергетика отново трябва да бъде призната като допустим елемент от дългосрочната енергийна система на Тайван. Именно това различава сегашния референдум от предишните гласувания за конкретни ядрени обекти.
От „неядрена родина“ към нов енергиен въпрос
Политиката „Nuclear-Free Homeland“ има по-дълга история от последното решение за спиране на реакторите. Тя е заложена в тайванската политическа рамка още през 2002 г., а след идването на Демократическата прогресивна партия на власт през 2016 г. получава конкретна времева цел – ядрената енергетика да бъде прекратена до 2025 г.
Тази конкретна законова граница обаче вече беше премахната през 2018 г. след национален референдум. Следователно днешният референдум не връща отменената дата, а цели да промени самата политическа посока, според която Тайван трябва да се развива без ядрена енергетика.
Това разграничение е важно, защото резултатът няма сам по себе си да включи нито един реактор. Ако избирателите подкрепят промяната, последващото връщане на ядрена генерация ще изисква отделни решения, технически проверки, регулаторни оценки, лицензиране и изпълнение на изискванията за безопасност. Ако не я подкрепят, съществуващата политика ще запази политическата си основа, но и тогава въпросите за електроснабдяването, цената на електроенергията, емисиите и растящото потребление няма да изчезнат.
Тайван вече е изцяло извън ядрената генерация
През май 2025 г. последният работещ реактор на атомната електроцентрала Maanshan беше спрян след изтичането на неговия експлоатационен лиценз. Така Тайван достигна до нулева работеща ядрена мощност. Преди това страната разполагаше с шест енергийни реактора в три централи – Chinshan, Kuosheng и Maanshan.
Това означава, че евентуалното връщане на ядрената енергетика няма да бъде просто продължаване на нормално функционираща система. Част от съоръженията вече са в различни етапи на извеждане от експлоатация, а за повторно използване на спрените мощности са необходими нови технически и регулаторни процедури.
В същото време ситуацията се променя бързо. През 2026 г. Taipower започна процедури за евентуално рестартиране на Maanshan и Kuosheng. Министерството на икономиката подчертава, че подаването на план за рестартиране не представлява разрешение за производство на електроенергия. Необходими са инспекции, технически оценки, оценка на безопасността и издаване на съответния лиценз. За Maanshan Taipower работи с производителя Westinghouse по независими проверки на безопасността, докато при Kuosheng съществува допълнителен проблем със съхраняването на отработеното гориво.
Така възниква особената ситуация, в която референдумът и административните процедури вървят паралелно. Държавата все още не е върнала ядрената енергия в системата, но вече разглежда условията, при които това би могло да стане.
Защо AI промени характера на спора
Основният нов фактор в тайванския енергиен дебат е бързото увеличаване на търсенето на електроенергия от високотехнологичната индустрия. Тайван е център на световното производство на полупроводници, а развитието на изкуствения интелект увеличава потреблението както в производствените предприятия, така и в центровете за данни.
Официалната прогноза на Министерството на икономиката предвижда среден годишен ръст на търсенето на електроенергия от около 2,5% през периода 2026–2035 г. В прогнозата са включени развитието на полупроводниковата индустрия, центровете за данни и AI технологиите. Правителството едновременно отчита, че електроенергийната система трябва да запази достатъчни резерви, да повиши гъвкавостта на производството и да укрепи електропреносната мрежа.
Това променя въпроса. След Fukushima тайванският ядрен дебат беше доминиран от безопасността, земетресенията, радиоактивните отпадъци и общественото доверие. Днес към тях се добавя проблемът за количеството и качеството на електроенергията, необходима за една от най-важните технологични индустрии в света.
Президентът Лай Циндъ заяви през март 2026 г., че Тайван може да осигури стабилно електроснабдяване без ядрена енергия поне до 2032 г., но едновременно с това допусна възможността за рестартиране на два спрени ядрени обекта при нарастващо потребление, свързано с AI. Това показва, че въпросът постепенно се измества от принципа „ядрена или неядрена държава“ към въпроса какъв енергетичен микс е необходим при новото равнище на потребление.
Какво показват предишните референдуми
Тайван вече има няколко преки допитвания до населението по ядрения въпрос. През 2018 г. избирателите подкрепиха премахването на законовото изискване ядрената енергия да бъде прекратена до 2025 г. През 2021 г. беше отхвърлено предложението за възстановяване на строителството на четвъртата атомна електроцентрала.
През август 2025 г. беше проведен референдум за продължаване на работата на Maanshan 2 при условие че компетентният орган потвърди безопасността. Този резултат е особено показателен за настоящия референдум. Гласовете „за“ бяха приблизително 4,34 милиона, срещу около 1,51 милиона „против“. Предложението обаче не премина законовия праг, защото за приемането му са необходими гласове „за“, равни на повече от една четвърт от всички имащи право на глас.
Следователно не е точно да се каже просто, че предишният референдум е бил „отхвърлен от избирателите заради ниска активност“. Сред участвалите в него действително имаше значително повече гласове в подкрепа на продължаването на експлоатацията. Решаващ се оказа механизмът на референдума, който поставя абсолютен праг върху броя на гласовете „за“.
Сегашното гласуване ще се проведе едновременно с местните избори на 28 ноември. Това има значение именно за този механизъм, защото участието в местните избори автоматично създава много по-голям потенциален брой участници и съответно променя условията за достигане на абсолютния праг. Само по себе си това обаче не позволява да се направи извод за резултата.
Какво означава положителен резултат
Ако референдумът бъде приет, политическата рамка на „неядрената родина“ ще бъде поставена под пряка воля на избирателите за промяна. Това ще даде на правителството и парламента значително по-ясна политическа основа за включване на ядрената енергия в бъдещото енергийно планиране.
Това обаче няма да означава автоматично включване на Maanshan, Kuosheng или друга централа. Всеки конкретен реактор ще трябва да премине през собствена процедура. Необходимо е да се оцени състоянието на оборудването след престоя, да се извършат инспекции, да се проверят системите за безопасност, да се осигури гориво, да се потвърди готовността на персонала и да се изпълнят изискванията на ядрения регулатор.
Maanshan вероятно би бил различен случай от Kuosheng. За първата централа вече се извършват технически проверки с участието на Westinghouse. При Kuosheng съществено ограничение е управлението на отработеното гориво. Част от процеса е свързан с изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръжения за сухо съхранение, преди да могат да бъдат извършени необходимите действия по реакторите.
Следователно положителният резултат от референдума би променил първо политическата посока, а след това би отворил пътя към конкретни технически решения. Между тези две нива има години на работа, регулаторни проверки и инвестиции.
Какво означава отрицателен резултат
Ако предложението не получи необходимата подкрепа, политиката „Nuclear-Free Homeland“ ще запази непосредствената си политическа основа. Това би ограничило възможността ядрената енергетика да бъде превърната в официален стълб на дългосрочната енергийна стратегия и би засилило необходимостта от покриване на растящото търсене чрез други източници.
Това не означава непременно, че техническите и административните дискусии за безопасността на отделни реактори ще приключат незабавно. Още преди референдума правителството започна да разглежда възможността за рестартиране на ядрени мощности, а необходимостта от стабилно електроснабдяване остава независимо от политическия резултат.
При отрицателен резултат натискът ще се прехвърли основно върху останалата част от енергийната система: природния газ, възобновяемите източници, електропреносната мрежа, резервните мощности, съхранението на енергията и управлението на потреблението. Тук възниква и въпросът за енергийната сигурност на острова, който внася голяма част от необходимото си гориво.
Ядрената енергия не решава автоматично проблема с енергийната сигурност
Ядрената енергия има характеристика, която е особено важна за Тайван: реакторът може да произвежда голямо количество електроенергия продължително време, без да зависи от ежедневни доставки на LNG или от метеорологичните условия. Това я прави потенциално значима за система с голямо базово и индустриално потребление.
Но ядрената енергетика също зависи от сложна инфраструктура. Необходими са ядрено гориво, техническа поддръжка, квалифициран персонал, регулаторен капацитет, управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво. За Тайван последният въпрос е особено чувствителен, защото ограничената територия и гъстото население усложняват разполагането на дългосрочни съоръжения за управление на радиоактивни материали.
Затова връщането към ядрената енергия не може да бъде разглеждано само като решение на проблема с производството на електроенергия. То е възстановяване на цяла технологична и институционална система.
Какво всъщност стои зад референдума
Референдумът от 28 ноември е резултат от натрупването на няколко различни процеса. Единият е политическият конфликт между управляващата Демократическа прогресивна партия и опозиционното парламентарно мнозинство на КМТ и Тайванската народна партия. Вторият е промяната в енергийното търсене вследствие на развитието на полупроводниковата индустрия и AI. Третият е глобалното връщане на ядрената енергетика като тема в политиките за декарбонизация и енергийна сигурност.
Но има и четвърти процес, който е по-технически и вероятно ще бъде решаващ в дългосрочен план. Тайван вече е достигнал точката, в която политиката на отказ от ядрената енергия трябва да бъде съпоставена с конкретната архитектура на електроенергийната система. Въпросът вече не е само дали обществото харесва или не харесва ядрената енергетика. Необходимо е да се покаже с какво тя ще бъде заменена, как ще се покрие бъдещото потребление и как ще се поддържа надеждността на системата при едновременно увеличаване на индустриалния товар и изискванията за декарбонизация.
Същевременно евентуалното връщане на ядрената енергия поставя огледално същия въпрос: как ще бъдат управлявани старите реактори, какви мощности могат реално да бъдат възстановени, за колко време, при какви разходи и при какви условия за безопасност и отработено гориво.
От бинарен избор към енергийна архитектура
Точно затова настоящият референдум има значение отвъд конкретното гласуване. Той може да промени не толкова броя на работещите реактори в Тайван в непосредствено бъдеще, колкото границите на възможното енергийно планиране.
При един резултат ядрената енергетика ще получи политическа възможност отново да бъде разглеждана като част от националния енергиен микс, но конкретните реактори ще останат подчинени на технически и регулаторни решения. При друг резултат политиката на отказ ще запази своята формална сила, а необходимостта от осигуряване на достатъчно електроенергия за полупроводниците, AI инфраструктурата и останалата икономика ще трябва да бъде посрещната с други технологии и с по-голяма ефективност на системата.
Така истинският въпрос на 28 ноември не е само дали Тайван ще бъде „ядрена“ или „неядрена“ държава. По-дълбокият въпрос е дали страната ще запази ядрената енергия извън своя инструментариум или ще я върне като възможност в една енергийна система, която през следващото десетилетие вероятно ще бъде много по-електрифицирана, по-интензивна откъм изчисления и по-чувствителна към сигурността на енергийните доставки.
