Традиционната конференция Булатом представи част от идеите за реализация на спрения проект под нова форма.
· Днес беше открита официално традиционната годишна конференция на Булатом
© publics.bg
· Валентин Николов, изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй
© publics.bg
·
© publics.bg
Проектът АЕЦ Белене не може да бъде просто приключен, той има бъдеще като частен проект. Това, че правителството реши да не участва в него, не означава, че централата не може да се изгради като 100% частна инициатива, ако има желаещи инвеститори. Това заяви днес Богомил Манчев, председател на Български Атомен Форум (Булатом), по време на традиционната международна конференция на организацията. Манчев, който е изпълнителен директор на Риск инженеринг, допълни, че пример за такъв модел е финландската АЕЦ Олкилуото, в която основни акционери са представители на местната индустрия. Логиката зад такова решение е в предвидимостта на цените на ядрената енергия, каза още Манчев. Цените на въглеводородите са непостоянни и непредвидими, но при ядрените централи тежестта на горивната компонента на цената е малка, което осигурява повече предвидимост за потребителите на енергия. Манчев допълни, че проектът Белене никога не е противопоставян на 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй, като вторият проект може да се реализира и като „7-ми и 8-ми блок”, ако това е икономически и технически по-ефективно.
Валентин Николов, изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй и бивш зам.-министър на енергетиката, също се съгласи в своето встъпително слово, че проектът Белене може да се развие като частен.
Относно ядрената сигурност на България, председателят на Булатом заяви, че България е показала надеждна експлоатация на ядрени съоръжения до момента. Като пример той посочи стрес-тестовете на АЕЦ Козлодуй и на проекта АЕЦ Белене. Техническите характеристики на Белене са такива, че реакторът може да издържи на пряко попадение на Боинг 747. Според Манчев, енергийната независимост на страната минава задължително през ядрената енергетика.
Сергей Цочев, председател на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) посочи в своето изказване, че реакция след аварията в АЕЦ Фукушима е необходима, но не трябва да се забравя и човешкият фактор. Човешките грешки са винаги възможни, затова са необходими силно образование, повече научни изследвания, както и тясна връзка между науката и сектора.
Митю Христозов, ръководител на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор (ЕСО), заяви, че със спирането на проекта Белене се налага и частично преосмисляне на инвестициите в мрежата високо напрежение. Промените ще са отразени и в следващата актуализация на 10-годишния план за развитие на мрежата, който ще е готов до края на 2012 г. За тази година до май месец електроенергийната система на България е отчела пик от 7444 MW потребление на 1 февруари и най-ниска точка от 2579 MW. Същевременно произведената енергия за 2011 г. е 50700 GWh, а износът има рекордна стойност от 12111 MW, припомни Христозов.
Красимир Йорданов, главен технолог „ИО” в АЕЦ Козлодуй представи и графика за удължаване срока на експлоатация на ентралата. Според него, през тази година се провежда съгласуване с АЯР, а всички дейности трябва да са приключили до 2016 г., за да се получи нова лицензия от националния регулатор преди изтичането на старата през 2017 г. (за V блок) и 2019 г. (за VI блок).
Още малко подробности от изказването на Богомил Манчев
“Ако продължаваме да се бавим, ще се върнем 6 години назад, защото ще се наложи ново лицензиране на площадката. По тази причина, решението за построяване на АЕЦ “Белене” трябва да се вземе през следващите 1-1,5 години”.