Първият реактор на АЕЦ „Рупур“ се очаква да бъде пуснат в експлоатация през 2026 г., въпреки натрупаните забавяния, нарастващата финансова тежест и зависимостта от външно финансиране. Тази информация идва от коментар на министъра на енергетиката на Бангладеш Икбал Хасан Махмуд, цитиран от Bloomberg.
Бангладеш е на прага на въвеждане в работа на първата си атомна електроцентрала, но този процес се развива в условия на значителни структурни затруднения. Проектът „Рупур“, включващ два реактора ВВЕР-1200 с обща мощност 2,4 GW, се реализира с години закъснение и при нарастващо финансово напрежение върху държавата.
Забавянията имат комплексен характер. Пандемията от COVID-19 наруши строителните графици и веригите за доставки, а последвалите санкции срещу руски финансови институции след 2022 г. създадоха сериозни затруднения при разплащанията по проекта. Това доведе до блокиране на средства и необходимост от предоговаряне на финансовите условия между Бангладеш и Русия.
Финансовата структура на проекта допълнително усилва риска. Общата стойност на централата се оценява на около 12,6 млрд. долара, като приблизително 90% от сумата се финансира чрез руски държавен кредит. Това означава, че Бангладеш поема дългосрочен ангажимент за обслужване на значителен външен дълг, обвързан с един конкретен технологичен и финансов партньор.
Поради забавянията се наложи и промяна в условията на кредита. Срокът за усвояване на средствата бе удължен, а началото на погасяването – отложено до 2028 г., като изплащането ще се извършва в десетки вноски в продължение на години. В същото време Бангладеш вече е изправен пред необходимост от нови заеми за финансиране на вноса на енергийни ресурси, което допълнително увеличава общото дългово натоварване на страната.
Забавянията имат и пряко отражение върху икономиката на проекта. Анализите показват, че удължаването на строителните срокове увеличава значително крайната цена на произведената електроенергия, тъй като капиталът остава блокиран за по-дълъг период, а приходите се отлагат във времето. Това е особено чувствително за развиваща се икономика, която разчита на външно финансиране.
На този фон ядрената програма се развива паралелно с нарастваща енергийна криза. Страната изпитва затруднения с осигуряването на достатъчно горива за електропроизводство и активно търси външно финансиране за покриване на текущите си нужди. Това поставя проекта „Рупур“ в по-широк контекст на енергийна уязвимост, където новите мощности се разглеждат като стратегическо решение за стабилизиране на системата.
Въпреки всички тези фактори, проектът навлиза във финална фаза. Очаква се първият реактор да бъде зареден с гориво и свързан към електропреносната мрежа в рамките на 2026 г., макар и първоначално при частично натоварване. Това показва, че въпреки забавянията, финансовите усложнения и външните рискове, Бангладеш остава ангажиран с реализацията на първата си ядрена централа.
В крайна сметка проектът „Рупур“ се превръща в пример за типичните предизвикателства пред новите ядрени програми в развиващи се държави – зависимост от външно финансиране, чувствителност към геополитически фактори и висока уязвимост към забавяния. Въпреки това, очакваното пускане на първия енергоблок показва, че стратегическата логика на проекта остава непроменена.
