Френското правителство разработва нов модел за финансиране на програмата за изграждане на реактори EPR2, който включва използването на средствата от най-популярния спестовен инструмент във Франция – сметката Livret A. Решението беше обявено след заседание на Съвета по ядрена политика (Conseil de politique nucléaire – CPN), проведено на площадката на атомната централа Пенли, където трябва да бъдат изградени първите два реактора от новото поколение.
Основната идея на схемата е държавата да използва средствата, събрани чрез Livret A, за да осигури евтино финансиране на строителството. Livret A представлява регулирана спестовна сметка, освободена от данъци и изключително популярна сред френските граждани – десетки милиони французи държат част от спестяванията си именно там. Значителна част от тези средства се централизира във фондовете на държавната институция Caisse des dépôts, която традиционно използва натрупания капитал за дългосрочни обществени инвестиции, например в социално жилищно строителство.
Новото решение предвижда именно този фонд да финансира около 60 % от стойността на програмата за реакторите EPR2 чрез преференциален държавен заем. На практика държавата ще отпуска на EDF дългосрочен кредит при много ниска лихва, като средствата за този заем ще бъдат осигурени от спестяванията на гражданите, натрупани в Livret A.
Размерът на програмата е значителен. EDF оценява строителството на първите шест реактора EPR2 – които трябва да бъдат изградени на площадките Пенли, Гравлин и Бюже – на около 72,8 милиарда евро по цени от 2020 г., като реалната сума вероятно ще бъде по-висока след отчитане на инфлацията и финансовите разходи.
Финансовата схема включва няколко елемента. Първият е субсидиран държавен заем, който може да покрие повече от половината от строителните разходи. Вторият е дългосрочен договор за разлика (Contract for Difference), чрез който държавата гарантира минимална цена за електроенергията, произведена от новите реактори. Ако пазарната цена на електроенергията падне под определено ниво, държавата компенсира разликата; ако пазарната цена е по-висока, производителят връща част от приходите.
Именно поради тази схема често се казва, че сметката ще бъде платена от френските граждани. Причината е проста: средствата, използвани за финансиране на заемите, произхождат от тяхната спестовна сметка. Формално тези средства не се конфискуват – те остават депозити на гражданите, които продължават да получават договорения лихвен процент. Но държавата ги използва като източник на евтин капитал, който се насочва към финансиране на ядрения проект.
Оттук произтичат и основните рискове. Ако проектите се окажат значително по-скъпи от предвиденото – сценарий, който вече се наблюдава при няколко европейски реактора EPR – държавата може да бъде принудена да увеличи финансовата подкрепа или да удължи сроковете на заемите. В крайна сметка това може да се отрази върху държавния бюджет, а косвено и върху данъкоплатците.
Друг риск е свързан с времевия хоризонт. Новите реактори се очаква да бъдат пуснати в експлоатация едва след 2038 г., което означава, че възвръщаемостта на инвестицията ще се разпределя в рамките на десетилетия. В този период финансовата стабилност на проекта ще зависи от цените на електроенергията, от регулаторната политика на Европейския съюз и от реалните разходи по експлоатацията.
Формално средствата от Livret A не се „връщат“ директно на вложителите чрез проекта. Те се изплащат по обичайния начин – чрез гарантирания лихвен процент по самата спестовна сметка. С други думи, за гражданите Livret A остава стандартен депозит, а заемът се обслужва от EDF и държавата чрез приходите от бъдещото производство на електроенергия.
В по-широк контекст решението показва колко трудно е финансирането на нови ядрени мощности дори в държава като Франция, където ядрената енергетика традиционно играе централна роля в електроенергийния баланс. За да се осигури необходимият капитал за подобни проекти, държавата прибягва до механизми, които фактически мобилизират националните спестявания за стратегически инфраструктурни инвестиции.
