Френският съвет за атомна политика отложи с три години пускането на първия енергоблок в страната с новия френски реактор EPR2. Както съобщава списание Nuclear Engineering International, сега се смята, че първият такъв блок ще започне работа не по-рано от 2038 г.
Решението на съвета да отложи крайния срок буди безпокойство и кара човек да се запита дали новият френски проект за реактор III поколение ще повтори трудната съдба на своя предшественик, реактора EPR? Да си припомним как беше построен първият блок с EPR в АЕЦ Олкилуото във Финландия.
Звучна победа в търга
Търгът за изграждането на трети енергоблок на АЕЦ „Олкилуото“ приключи в най-кратки срокове. Беше обявено през септември 2002 г., а още през декември 2003 г. победителят подписа договор с клиента, финландската компания TVO. Победител беше консорциум, състоящ се от френската група Areva и германския концерн Siemens, които предложиха проекта EPR.
По това време EPR изглеждаше върхът на дизайнерското изкуство при разработването на проекта за реактор поколение III+. Проектите на основните конкуренти, които бяха американските General Electric и Westinghouse и руският Минатом, изглеждаха явно неблагоприятни на неговия фон. След като спечелиха търга и се надяваха бързо да построят референтен блок, френските ядрени учени разчитаха на поръчки от Емирствата, Китай и дори Русия, където след загубата на финландския търг започнаха напълно сериозни разговори за изоставяне на ВВЕР в полза на френски реакторни технологии (сега руснаците не обичат да си спомнят това, но факт е, че такива разговори е имало).
Дизайнът на реактора EPR е разработен въз основа на френския проект N4 и немския проект KONVOI. Той беше предназначен да осигури по-добро използване на горивото, повишена безопасност, намалени дългоживущи отпадъци и повишена оперативна гъвкавост.
EPR има проектен живот от 60 години. Вероятността от повреда на сърцевината е изключително ниска, но за всеки случай в дизайна е включен уловител на стопилка. Сградата на реактора лежи върху дебела бетонна основа и е затворена в двойна обвивка. Двуслойни бетонни стени с обща дебелина 2,6 метра ще издържат дори на самолетна катастрофа.
EPR има четири независими системи за активна безопасност, всяка от които е в състояние независимо да охлажда реактора, отвеждайки остатъчната топлина, от една до три години. При загуба на захранване дизеловите генератори, разположени в две отделни сгради, осигуряват захранване на функциите за безопасност. Всичко това изглеждаше ново и обещаващо по време на тръжния период във Финландия и изборът на Финландия в полза на EPR изглеждаше единственият правилен.
Трудности на строителството
Френско-германският консорциум успя да спечели търга, но не успя бързо да изгради референтен блок. Вместо очакваната дата на стартиране през 2009 г., работата беше отложена до 2022 г. Блокът в крайна сметка беше пуснат, но никой вече не го смяташе за референтен.
Проблемите по време на строителството започнаха буквално веднага, от етапа на изгаждане на фундамента. През декември 2005 г. изоставането от графика достигна шест месеца, а през 2006 г. финландският клиент замрази плащанията и финландският регулатор STUK започна подробно разследване, в резултат на което откри повече от 700 несъответствия с изискванията за безопасност и проектната документация в процедури, оборудване и компоненти.
Възникналите трудности имаха две основни причини. От една страна, лидерът на консорциума, групата Areva, обедини френски ядрени компании, които знаеха как да проектират и произвеждат оборудване за ядрени острови и ядрено гориво, но нямаха опит в управлението на проекта за изграждане на енергоблока като цяло. През следващото десетилетие Westinghouse ще се окаже в подобна ситуация в САЩ, но ще успее да се оттегли постепенно от водещата си роля, и блоковете Vogtle-3/4 с реактори AP-1000 ще бъдат построени по-бързо от Olkiluoto-3.
От друга страна, френско-германският консорциум сключи договор на фиксирана цена с финландския клиент, като се ангажира да построи енергоблока за 3,2 млрд. евро. На практика това означаваше, че консорциумът при избора на подизпълнители дава приоритет на най-ниската цена, а не на качеството на работа. Това не се хареса много на финландския регулатор STUK, той затегна контрола и надзора, което доведе до множество промени и корекции, което доведе до нови и нови версии на графици и разчети.
Няма смисъл да се изброяват всички възникнали забавяния, тъй като те бяха твърде много. В един момент споровете между френско-германския консорциум и финландския клиент стигнаха до арбитражно производство. Крайният резултат е известен – блок Олкилуото-3 е включен в мрежата през 2022 г. вместо през 2009 г., тоест със закъснение от 13 години.
Колко скъп е проектът?
Говорейки за години забавяне, не бива да забравяме и цените. В случая с Olkiluoto-3 разходите са известни с точност до хиляда евро благодарение на одиторите на френското правителство.
Договорът, който беше сключен между Areva/Simens и TVO през 2003 г., предполагаше, че цената на енергоблока ще бъде 3,2 млрд. евро. През 2018 г. общите разходи бяха оценени на 8,03 милиарда евро без разходите за финансиране, а през 2023 г. те бяха 9,55 милиарда евро без разходите за финансиране, утрояване на първоначалната оценка.
Приблизително по същия начин изглежда ситуацията с разходите във втория европейски енергоблок с реактор EPR, който беше построен във Франция в АЕЦ „Фламанвил“. Първоначално през 2006 г. се предполагаше, че този блок може да бъде построен за 3,2-3,3 млрд. евро, а през декември 2022 г. оценката на проекта нарасна до 13,2 млрд. евро, а като се вземат предвид разходите за финансиране на проекта и други свързани разходи – до 19,3 млрд. евро.
Съдейки по опита на блоковете с EPR, именно парите могат да се превърнат в основен блокиращ фактор при изпълнението на новата френска програма за изграждане на шест блока с реактори EPR2 във Франция. Вече цената на програмата се оценява на 80 милиарда (!!) евро. Реално е почти сигурно, че ще излезе много по-скъпо. Ето защо не трябва да се изненадват от решенията на Френския съвет за ядрена политика, които постепенно изместват датите за пускане на нови блокове за години напред.
