Уважаеми читатели, както ви обещах в съобщението “БНТ – Референдум – 18 септември 2012” http://atominfo.bg/?p=9652 днес публикувам разшифровката на звуковия файл на предаването.

Моля да се въоръжите с търпение, защото прочитането ще ви отнеме доста време. Ако не разполагате в момента с такова, просто копирайте информацията и я съхранете. Убеден съм, че в близките месеци ще ви стане интересно да я прочетете.

На 18.09.2012 в предаването „Референдум“ по Българска национална телевизия се проведе дебат за бъдещето на АЕЦ „Белене“.

За отправения иск от „Атомстройекспорт“ към България за 1 милиард евро заради неплатеното оборудване за АЕЦ „Белене“.

Как трябва да постъпим – да си отстоим позицията и да водим съдебно дело или да подновим строежа на централата?

Участници в дискусията:
- Румен Овчаров – депутат от БСП;
- Петър Курумбашев – депутат от БСП;
- Валентин Николов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“;
- Диан Червенкондев – депутат от ГЕРБ и зам.-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. 

Пълна разшифровка на дискусията

Водещата:

Добър вечер, вие гледате „Референдум“ – предаването, което иска да чуе вашия глас. Предаването се завръща в ефира на БНТ всеки вторник вечер, за да търси най-интересните гледни точки по горещите теми на седмицата и да ги сравни с мненията на обществото.

От 4-годишния ни опит можем спокойно да кажем, че на всеки шест месеца сред най-актуалните ни теми се подрежда и енергийната.

Ето го и въпросът тази вечер:

Атомстройекспорт отправи към НЕК иск за 1 милиард евро заради неизплатеното оборудване за АЕЦ „Белене“ – как трябва да постъпи България? Имате възможност да избирате между два отговора:

Да се яви пред Международния съд и да защити позицията си или да поднови строежа на АЕЦ „Белене“.

В допитването на Алфа Рисърч участват хора от цяла България, които в момента седят пред телевизорите вкъщи. Те дадоха отговора си на този въпрос точно преди да започне предаването. Сега ще чуят различните мнения в студиото и отново ще гласуват, за да видим дали дискусията в „Референдум“ ще повлияе на нагласите им.

Очакваме и вашите въпроси на страницата ни във Фейсбук или по имейла.

Ето кои са участниците в дискусията – добър вечер на:

Валентин Николов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“.

В.Н.:

Добър вечер.

Водещата:

Вие бяхте и зам.-министър на икономиката, когато беше прекратен договора за АЕЦ „Белене“. Участвахте в тези преговори. Надявам се малко по-късно в предаването да стане въпрос за тях в малко повече детайли.

Добър вечер и на Диан Червенкондев – депутат от ГЕРБ и зам.-председател на парламентарната комисия по икономика. Здравейте и добре дошли.

Д.Ч.:

Добър вечер.

Водещата:

Тук е моментът да кажем, че двата „отбора“ в студиото ще имат групи привърженици в нашата публика – такива симпатизанти има и групата на политиците от ГЕРБ. Добър вечер и на вас. И сега веднага огледално към другата част на студиото – добър вечер на Румен Овчаров, бивш министър на икономиката, депутат от БСП.

Р.О.:

Добър вечер.

Водещата:

Вие също познавате добре дипломатическия тон на водене на преговорите с Русия. Въпросът е сбъркахме ли някъде и се радвам, че ще чуем и вашето мнение.

Добър вечер и на Петър Курумбашев, също депутат от БСП. Здравейте и добре дошли. А сега да видим кадри от поддръжниците на групата на БСП в студиото. Здравейте, добре дошли и на вас. Да не губим повече време и да дадем начало на разговора.

Г-н Николов, да започнем от вас. Става ясно, че Атомстройекспорт вече е завел иск за 1 милиард евро. Въпросът обаче е какви са възможните стъпки оттук нататък ? Възможно ли е това да не доведе до никъде ? Т.е. самата руска компания да не продължи с искането си. Или по-вероятно е да се стигне до последващи техни действия и контраиск от наша страна?

В.Н.:

Да, това вече е факт. Не знам дали арбитражната такса е платена. До последно знаех, че дори не е платена, но не съм сигурен. Оттук нататък какво следва? Арбитражно дело – първи вариант. Втори вариант – оттегляне на самия иск при самите дипломатически разговори – примерно между министрите, между премиерите или между премиер и президент. Знаем, че е имало такива моменти. Това са основните начини и пътища, по които ще се върви. В България, когато аз бях зам.-министър, водихме тези преговори – с Атомстройекспорт, с Росатом. Тогава министър беше Шматко. С г-н Кириенко последно се срещахме – вече бях станал изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“. И уверението беше следното: нека работните групи работят, нека стигнат до определени числа, до определени… юристите също… имаше юридическа група, която трябваше също да оформи някакви резултати.., а ако те не успеят да се споразумеят, ние в дух на добра воля… г-н Кириенко каза на министър Добрев: „Ние с вас ще седнем и ще се опитаме приятелски да разрешим нещата.“ Това явно не се случва. Явно има някакво изменение. Явно нещо се е случило. Предполагам, че нещо е притеснило руската страна или пък са решили да обявят друга стратегия. Така че – г-н Овчаров има контакти там – може да каже повече.

Водещата:

Г-н Овчаров, аз исках да помоля вас за същото – да направите една прогноза реалистично какво според вас е по-възможно да се случи оттук нататък? Възможно ли е този иск да е, как да кажа, някаква форма на „знак“, на „подсказка“, че руската страна не желае да се откаже от този проект и да не се стигне до това ние да трябва да платим 1 милиард? Или по-скоро… как си представяте вие развитието?

Р.О.:

Сигурно може да се разсъждава и по този начин, по който казвате вие, но според мен този иск доказва нещо и то абсолютно еднозначно – че българската страна не си е свършила работата през този период от време, в който беше прекратен проекта, и в който се правеха декларации, че всичко ще бъде в рамките на добрата воля… че „разводът“, образно казано, ще бъде по взаимно съгласие, а не в съдебната зала. Очевидно, това не е вярно. Искът на руската страна показва, че тя ще си търси удовлетворяване на своите претенции. Днес аз съвсем случайно попаднах на един отговор на бившия министър Трайков, който в отговор към народен представител казва, че нормалната търговска практика изисква когато едната страна поръча нещо, плати аванс по него и когато то бъде изготвено и произведено, тогава трябва да го заплати. Така че, тук няма нищо странно. Обаче, искам да отворя една скоба – в дадената ситуация само руската страна е в правото си да прояви добра воля, защото само Русия може да използва това оборудване на друго място. Русия има достатъчно проекти – да кажем в Индия – където произведеното за България оборудване може да бъде използвано, а България да плати някаква минимална такса, да кажем „за добро отношение“…

Водещата:

То 1 милиард ли струва това оборудване?

Р.О.:

Това не мога да ви кажа. За това г-н Николов води преговорите. Аз съжалявам, но преговори с руската страна не водя от около 6 години. Така че, няма как да задоволя и този интерес. Разбира се, мога да си кажа мнението. А мнението ми е такова:

С този иск България е поставена в изключително тежко положение преди финализирането на преговорите по „Южен поток“. От една страна ние нямаме договори за доставка на природен газ за следващата година. От друга страна Русия ни поставя въпроса за 1 милиард, който е изцяло в зависимост от тяхната добра воля. От трета страна като „морковче“ ни размахват пред носа тези 10 или 11% намаление на цената със задна дата, което може да се случи, може и да не се случи. Т.е. ГЕРБ доведе ситуацията за България до една пълна безизходица.

Водещата:

Връщам сега топката в полето на ГЕРБ – г-н Червенкондев, възможно ли е всъщност да се случи това – създалата се сложна ситуация с Атомстройекспорт да рефлектира върху доставките на природен газ? Как мислите вие?

Д.Ч.:

Първо, аз искам да кажа следното: това, което и вие в началото подадохте като реплика, е че има доста несвършена работа и несвършената работа е още в началото на проекта. И е факт, че ние нямаме подписан договор за изграждане, за цялостно изграждане на АЕЦ „Белене“. Това е факт. Освен това, нека си зададем въпроса кое е най-изгодно за Росатом или Атомстройекспорт? Най-изгодно е наистина те да си реализират проекта и да го направят. Какво се случи? През месец март българското правителство взе решение – след задълбочен икономически, финансов и всякакъв друг анализ от нашия консултант HSBS, който е един от водещите в света по ядрени проекти – да се оттеглим от проекта АЕЦ „Белене“. Народното събрание потвърди всичко това и отидохме на разговори в Русия, за да уведомим най-коректно руската страна и да кажем коректно и дружески, че се оттегляме и каквото сме поръчали, да си доплатим… и да приключим взаимоотношенията. Но какво се случва в България? В България определени политически сили тръгнаха и искат да възобновят дебата за АЕЦ „Белене“. И това е факт. Внесоха няколкостотин хиляди подписа за подновяване на проекта – това е референдумът, който беше иницииран от БСП.

Р.О.:

800 000, г-н Червенкондев !

Д.Ч.:

Дали са 800 000 подписа – това ГРАО (службата за гражданска регистрация) ще го доуточни. Но… руската страна естествено, че веднага си поднови своя интерес – щом има в момента „проводник“ на техните руски интереси, така че те да реализират своя проект – естествено, че ще изиграят малко повече козове, ще играят ва банк. И започват да искат това, което си преценят – 1 милиард евро. Това е благодарение на БСП и на референдума, който те инициираха.

Водещата:

А само да ви попитам – толкова ли струва оборудването, за което има претенции?

Д.Ч.:

Не.

Водещата:

Не…

Г-н Курумбашев, кажете сега – защо някак си по-подредена и логична ви се вижда тезата на другата страна, отколкото на българската страна? Защо си мислите, че тук нещо не е направено както трябва, а не например, че там правят нещо, което не е както трябва?

П.К.:

Тезата на другата страна наистина е по-подредена и затова и така ви изглежда. Това, което трябва да кажем за този проект, е че когато си поръчал нещо и то бъде подготвено, то след като те са го изработили (между другото, наши специалисти от НЕК са подписвали съвместните протоколи, че е изработено), ние няма как да избягаме от това – нещо, което сме поръчали, след това да трябва да го плащаме. Затова, ние виждаме единствената логика в това този проект да бъде подновен и този реактор да бъде използван точно там, където му е мястото, а именно на площадката на АЕЦ „Белене“, тъй като този реактор не може да отиде сега на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Този проект – за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ – може да бъде реализиран… може би след 7 или 8 години, но не и сега.

Аз тук бих искал да обърна повече внимание на неадекватната реакция от страна на нашите политици, тъй като не е логично в един момент на изостряне на отношенията нашият вице-премиер да заяви, че „ще напляскаме руснаците“. Бих искал да припомня на г-н Дянков, че руснаците не успя да ги „напляска“ нито Османската империя, нито Хитлер. Мисля, че дори като САЩ или Китай нямат такива „планове“ за руснаците в момента.

А пък Бойко Борисов успя да каже, че Путин ще дойде „бледен“ в София на 9 ноември, когато ще се среща с него. Това е последният начин, по който е редно да разговаряме. Аз предпочитам най-лошите и най-тежките преговори да се състоят между България и Русия, вместо да отидем в съдебна процедура.

Р.О.:

Може ли нещо по същество…

Водещата:

Хайде.. след това е ред на г-н Николов… заповядайте, г-н Овчаров.

Р.О.:

Г-н Червенкондев, като нямаме договор, защо вашето правителство плати повече от 300 милиона по този проект? Поради какви причини твърдите, че няма договор, а вие плащате?

Споразумението, подписано през ноември 2006, е в пълно съответствие с FIDIC (???), ако знаете какво е това… Така че, там ангажиментите са си абсолютно както при всеки един друг договор.

Второ, твърдите че HSBC са ви посъветвали да направите това, което сте направили. HSBC ви посъветва да направите точно обратното. Първо, HSBC доказа, че пазар за електроенергията от Белене има. Второ, доказа че дефицит на електроенергия в България в периода около 2018-2024 година има. И трето, доказа че всички варианти за изграждане на АЕЦ Белене в зависимост от развитието на цената на електроенергията на пазара са изгодни. При това изключително изгодни.

Д.Ч.:

За кого?

Р.О.:

Вижте… Вие скрихте… (прекъснат от Д.Ч. и водещата) Ще ви кажа, ако искате, и числата… Искате ли?

Д.Ч.:

Г-н Овчаров, нека да се върнем само в нещата… в законодателството на България. Съгласно Закона за обществените поръчки една процедура за обществена поръчка завършва с договор. Не със споразумение. Било то и по FIDIC (???). Така че – когато нямаме договор… В договора пише ли конкретно каква е цената, какво е оскъпяването, какви са сроковете за изграждане? Не! Нека не гледаме международното правило… нека да си гледаме националното законодателство, което е било нарушено.

А освен това, когато се тръгва да се ангажира българската държава или българската енергийна компания, ние трябва да знаем откъде ще вземем и финансирането. Финансиране от 22 милиарда лева, г-н Овчаров.

Р.О.:

Е, това са вече ваши инсинуации. Не, не – няма такова нещо в HSBC. Не си измисляйте и не лъжете така.

Д.Ч.:

Защо да трябва това, което вие виждате и което вие твърдите…

Р.О.:

Защото вие не виждате анализа на HSBC. Ето – аз ви нося…

Д.Ч.:

Той е качен в сайта…

Р.О.:

Няма качен в сайта. Ето ви двата документа – т.нар. „Пазарно проучване“, което вие скрихте от българските граждани и от народните представители в България. И за да им хвърлите малко прах в очите, извадихте едни 10 странички подбран вариант, манипулиран – и него качихте в сайта. Извинявайте, но защо никой от HSBC не дойде да ни го презентира това нещо?

П.К.:

Освен това, можете да видите вариантите с ескалацията. Дори най-лошата ескалация за нас, най тежката, която е най-неприемлива и ние не сме задължени да приемем, е 6,3 милиарда евро. Ако може да съобщите как така от 6,3 милиарда евро отидохте до 22 милиарда лева…

Д.Ч.:

Къде го видяхте това 6,3 милиарда евро? В HSBC… доклада… да видим колко пише. 10 милиарда 350 милиона евро ! Ескалация, оскъпяване, финансиране, проценти на финансиране… Всичко това е ето там, във вашата папка, г-н Овчаров…

Водещата:

А имаме ли ги тези пари?

Д.Ч.:

Попитайте г-н Овчаров.

Водещата:

Имаме ли ги тези пари? 10 милиарда евро…

Р.О.:

Защо ме питате мен? Защо не попитате г-н Червенкондев и г-н Николов с какви пари ще се строи 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй? Тези пари има ли ги? Кажете…

В.Н.:

Сега първо, само да обясня във връзка с Белене… Да не се създава впечатлението, че ние сме противниците на Белене и че сме дошли и искаме категорично да говорим срещу проекта. По принцип, всеки проект, който е печеливш, трябва да бъде приветстван – всяка инвестиция… От кого обаче е тази инвестиция? От НЕК. Може ли да си го позволи НЕК? Не може. Чакахме ли партньори, които да инвестират? Чакахме. Дойдоха ли тези партньори? Не дойдоха. Ние не говорим нито срещу технологията, нито срещу самия проект. Ние говорим за начина, по който е станал – че са нарушени закони… имаме доклад на АБФИ… Така че, ние не искаме да говорим срещу самия проект Белене, нито срещу самата технология. Ние искаме да кажем само това, че по принцип този проект е с много закононарушения, този проект е натоварил НЕК, а според мен трябва да се създаде една проектна компания, която няма активи, и да се чака, докато се търсят инвеститори. И тогава да се поръчва оборудването. Не е ли така? Или вие почвате да строите апартамент, а после ще мислите дали банката ще ви даде пари? Ами, тогава е ясно, че няма да ви даде пари.

Във връзка с оборудването… Понеже стана дума – искам само да довърша… Това оборудване, което е поръчано, трябваше вече да е готово – по това споразумение, което вие сте подписали.

Р.О.:

Извинявайте, но все пак… Г-н Червенкондев, би трябвало да знаете, че проектът Белене е международен. В него освен Росатом, участва френската компания AREVA, немската компания Сименс… т.е. няма как българското законодателство да изключи действието на международните закони по този въпрос – включително и законите на FIDIC. Така че, опитът тук да се направи някакво „българско-над-международно“ законодателство е малко несериозен. (прекъсват го) Ще завърша… Ще имате възможност… И г-н Николов, имаше инвеститор. И вие много добре го знаете. Инвеститорът се казваше RWE. А опашката пред НЕК за включване на инвеститори включваше не само RWE. Там бяха E-on, Enel, ElectraBel, CEZ – всички чакаха да влязат в проекта. А те не чакаха да влязат в него, защото много харесваха Румен Овчаров… (прекъсват го) 450 милиона… не хиляди… 450 милиона евро трябваше да дадат те. Обаче, през 2009 вие като дойдохте на власт, не вие конкретно, а двамата ви министри – Трайков и Дянков – както и министър-председателя, изгонихте RWE.

В.Н.:

Е, как ги изгонихме?

Р.О.:

Много просто. Има ли инвеститор, който ще дойде в страна, чийто министър-председател и двама ключови министри твърдят, че този ключов проект е лош, нереализируем, руска зависимост и т.н.? Ами, няма такива ненормални хора. И нещо друго – когато поставихте въпроса на Росатом да ви намерят инвеститори – ами, намериха ви! Вие обаче, не харесахте финландците от Fortu, не харесахте французите от Altran, не харесахте американците…

Водещата:

Г-н Червенкондев…

В.Н.:

Как „не ги харесахме“ ? Много ми е интересно…

Р.О.:

Ами така – не ги харесахте и ги изгонихте!

Д.Ч.:

Има ли поне едно официално писмо за намерение от всичките тези инвеститори? Няма! (Р.О. едновременно: Има, разбира се!)

В момента, в който се запознаят с това, което се е случило – че няма договор, не се знае колко ще струва този проект, естествено че както почукат на вратата, така и ще си тръгнат.

Второ, г-н Овчаров, в България се спазва Законът за обществените поръчки. FIDIC не е закон. Това са правила.

Р.О.:

А кой е нарушил Закона за обществените поръчки?

Д.Ч.:

Именно по този закон… Още когато в началото е проведена процедурата, този закон е бил безобразно нарушен.

Р.О.:

Нищо подобно.

(кратка размяна на реплики между Д.Ч., Р.О., В.Н. и водещата)

 

Водещата:

Г-н Курумбашев…

П.К.:

Искам да засегна още една тема, по която заблудата е хубаво да се разсее. И тя е: има ли пазар за този проект? Интересно защо, но един от аргументите беше, че виждате ли, нямало къде да продаваме електроенергията… Питам ви – защо три държави на Балканския полуостров искат да развиват собствени ядрени проекти? Ами, те толкова ли са „аджамии“, та не виждат, че „няма къде да си реализират продукцията“, та искат да строят атомни централи? Става дума за Хърватско, за Румъния и за Турция. А Румъния и Турция биха строили буквално на нашата граница. Такива са проектите. Значи, за нашата АЕЦ няма пазар, а пък за турската или за румънската ще има – на същия този Балкански полуостров.

Водещата:

Г-н Николов…

В.Н.:

Във връзка с оборудването и това, което каза г-н Курумбашев, искам да кажа следното нещо. Първо, понеже проектът бил много евтин – мога да ви кажа, че са почнати само реакторите (единият на 80% и другият на 25%), а в момента руската страна иска 1 милиард евро. 1 милиард иска в момента! Защо иска 1 милиард? Нали е евтин проектът? Почти „без пари“… Мога да ви кажа, че има ключови събития, които се случват и по които българската страна, т.е. НЕК приема дали е свършена конкретна дейност по самия проект. Тези ключови събития бяха оценени и двете работни групи приключиха работата. Към момента (имам предвид към месец април) по ключовите събития, които бяха приключили, ние дължахме 47 милиона евро. Това е приключило. Това не значи, че българската страна дължи толкова, а казвам, че това беше изработено. Т.е. ние сме платили 1 350 милиона заедно с предплащането и дължахме още 47 милиона евро. Това е по ключовите събития към месец април. От този момент нататък ключови събития не са налице. Но въпросът е – това споразумение, което е било сключено и можеше да бъде завършено, ако беше намерено финансиране (но такова не е намерено)… споразумението, което е сключено през 2008 година и което имаше удължаване през всичките тези години до март тази година, когато приключи. Поради тази причина, искам да кажа, че руската страна вече започва да трупа от 47 милиона до 1 милиард евро лихвите, това което е било ангажимент към заводите, които трябвало да го изработват и т.н. Това всъщност са, как да кажа, „оценки“ които руската страна е направила за себе си за това какви разходи е трябвало да направи до приключването на това споразумение, което забележете, че е за много по-малка стойност, отколкото е претенцията.

Водещата:

Г-н Овчаров, един въпрос, за който съм сигурна, че няма да ви изненада, но той непрекъснато присъства – включително и в момента хората го задават в Интернет. Вие казвате, че определено от АЕЦ Белене има смисъл, но самите вие не направихте повече от тези споразумения, за да покажете и като политика, и като реални действия по време на вашето управление, че вие искате да се построи АЕЦ Белене. Защо се получи така?

Р.О.:

Това, което казвате, е най-малкото не съвсем вярно. Първо, аз бях министър до 2007 година и мога да ви кажа, че до тогава всичко, което можеше да бъде направено, беше направено. Беше подписано споразумението, беше взет мостовият кредит от BNP Paribas при изключително изгодни условия за НЕК…

Водещата:

Беше ли калкулирана цената? Знаеха ли се точно периоди, пари и т.н.?

Р.О.:

Цената… и въобще ядрените проекти… енергийните проекти се сравняват по един-единствен параметър – те се сравняват по т.нар. овърнайт (overnight) цена и по цената за единица инсталирана мощност. И тази цена се знае. За Белене тя е 3 милиарда 997 милиона за 2 блока общо 2 000 MW. За да има сравнимост, ще ви кажа, че 4-те блока в турската АЕЦ в Аккую от същия производител струват 26 милиарда долара. Двата блока на американската централа на Уестингхауз, която току-що беше лицензирана за САЩ, струват 15 милиарда долара. Такъв реактор, между другото, искат да строят колегите в „Козлодуй“.

В.Н.:

Кой е казал за такъв реактор ?

Р.О.:

Ами, така сте го написали в заданието, г-н Николов. Трябва да ви го прочета ли? (В.Н.: Прочетете го!) Добре, ще го прочета след малко.

Нека само да си довърша мисълта по въпроса за това какво можеше да бъде направено. Защо някои неща не бяха ускорени? И какво забави проекта? Ако наистина се интересуват тези, които питат.

Първо, разрешението от Европейската комисия и окончателното утвърждаване на проекта и на споразумението дойде през декември 2007. На практика повече от година след подписването. Второ, няма как да се подпише окончателното споразумение за разпределението на инфлационните индекси преди да е готов техническият проект. Трето, няма как да се подпише ЕРС контракта без да е ясно кой е стратегическият инвеститор. Той беше избран през пролетта на 2008 година. Така че, всичките тези неща в натрупване доведоха до известно закъснение на проекта. Но когато говорим за необратимост – извинявайте, 3 милиарда толкова малко пари ли са за държава като България, за да твърдим, че този проект не е необратим? Колко трябваше да бъдат – 10, 15?

И това, което руснаците в момента искат от нас – то не е, защото проектът е бил подписан и е вървял, а е защото ГЕРБ спря проекта – при това, без да ги уведоми и без да даде каквато и да е обосновка за решението си.

Водещата:

Е, как? Те нали знаят, че нещо им обяснихме… че нямаме финансова възможност да строим АЕЦ Белене. Това нещо си го спомням добре. В смисъл, че това не е останало някаква тайна тук в България, че ние се отказваме от проекта АЕЦ Белене.

Р.О.:

Напротив! През цялото време те твърдяха, че търсят инвеститор. На тях им бяха предлагани един инвеститор, втори, трети, руската страна предложи инвестиции…

Д.Ч.:

Това беше само в медиите…

(кратка размяна на реплики)

Водещата:

Моля ви – съвсем кратки реплики. Г-н Червенкондев… Г-н Николов, да, добре… моля…

В.Н.:

Само да вметна… Искам да припомня на г-н Овчаров, че през 2009 по този синдикиран заем, който фактически банка Paribas формира от няколко банки, заради влошеното състояние на НЕК (говоря за 2009), лихвата се покачи с няколко процента. Тази лихва, за която г-н Овчаров каза, че била много добра. Да, била е добра. Но изведнъж, поради влошените показатели на НЕК… А защо са влошени показателите на НЕК? Такива „мега-проекти“, като „Цанков камък“ и АЕЦ „Белене“.  Тя в един момент изпита огромни затруднения…

Р.О.:

Проектът „Цанков камък“ и проектът „Белене“ ги имаше и през 2007 година – а тогава показателите на НЕК бяха превъзходни.

В.Н.:

Добре, но явно през 2009 явно се получава друго…

Р.О.:

Благодарение на вашето управление през 2009 година… Да ! През 2009, а през 2010 чак беше предоговорен кредитът.

Д.Ч.:

Като е била в превъзходно състояние трябваше да намерите тези – според вас – 4 милиарда. Не знам защо руската страна говори за 6,3 милиарда – това е преди година – без инфраструктура, без оскъпяване, без ескалация. Така че, 4 милиарда централа… няма такава цена в предложението към България.

(размяна на реплики)

П.К.:

Не знам как си представяме, че ние ще развиваме наша енергетика – при положение, че американци ни строят ТЕЦ-овете, австрийци ще ни строят водните каскади (днес оповестено бодро от президента Плевнелиев от Виена), не искате да строим АЕЦ Белене, а най-големите инвеститори в соларни централи са корейци, китайци и пак американци – когато те построят всички тези централи, а след това се вдигне цената на тока, ние викаме „олеле“. Как една бедна България в предишните години, още през 50-те успя да построи своите каскади, през 60-те направи своите ТЕЦ-ове, а даже успя да направи и АЕЦ Козлодуй, а сега нямаме пари за нищо? Как сега нямаме пари за нищо?

Водещата:

Прекъсвам разговора тук, за да видим данните от едно допълнително изследване.

(отговори на въпроса „Трябва ли да се реализира АЕЦ Белене?“: септември 2009: Да – 76,5%, Не – 19,8%; септември 2012: Да – 58%, Не – 36,6%)

Обаче, г-н Николов – явно е интересен този въпрос. Както виждам, като цяло, хората харесват и подкрепят реализирането на такъв проект. Виждаме, че все пак има и около 10% спад само за последната година… На какво се дължи той според вас? И след това г-н Овчаров.

В.Н.:

Вижте… Аз пак казвам – ние не сме тук, за да говорим срещу ядрената енергетика или въобще за нови мощности, които трябва да се изграждат в нея. Ние имаме само две притеснения. Първото е много голямо, защото НЕК не може да финансира този проект. И какво трябва да го направим? Много ми е интересно. Дори да проведем референдум – нека да кажат хората „Да“ и да кажем, че искаме да се развива ядрена енергетика в България и че имаме мотив да строим – какво ще правим след това? Обаче, второто нещо, което е много притеснително, е че изцяло, тотално зависим от една държава. Макар и братска държава, макар и с много добри исторически дълготрайни връзки между нас, ние зависим от тази държава. И когато… както каза г-н Овчаров – не знам дали забелязахте – той обвърза един договор между две търговски компании (Атомстройекспорт и НЕК) с газа, с „Южен поток“, с много други неща… И всъщност той показа, че ето тук има политика. В завеждането на иск за 1 милиард евро има политика.

Р.О.:

Е, вие сега ли разбрахте чак, че има политика тук??? Аз ли трябваше да ви го кажа?

В.Н.:

Ето това е проблемът. Това е големият проблем – когато зависиш от един субект, от една държава, в този момент се получава това, което се случи през зимата, когато спря газа. Това се случва.

Водещата:

Коментар от вас – да…

Р.О.:

Ами, аз мога да ви дам едно доста интересно обяснение на тази разлика от 10%. Точно миналата година (март или април) министър-председателят Бойко Борисов в предаването „Панорама“ в рамките на 10 минути защити изцяло проекта „Белене“ – какво ще стане с България, ако не направим „Белене“, как ще се увеличи цената на тока, как в Турция ще построят атомни централи, как фотоволтаиците и „лошите“ американски централи в комплекса „Марица Изток“ ще увеличат цената на енергията в България и как ние задължително трябва да строим АЕЦ „Белене“.

Сега премиерът Бойко Борисов е против проекта. Така че, тези 10% разлика очевидно са влиянието на Бойко Борисов и на ГЕРБ към настоящия момент.

(размяна на реплики)

П.К.:

Трябва да ви е направило впечатление, че въпреки че… Колеги, имайте предвид…

Водещата:

Искате ли да върнем графиката?

П.К.:

Да, мисля, че ще е добре отново да се покаже тази графика.

След такова говорене и след такава „помия“, хвърлена срещу този проект, няма начин хората да не се разколебаят. И утре, когато този проект стане факт и вие попитате какво представлява една централа, е възможно хората масово да ви отговорят „А, там стават някакви страшни далавери“. Но това, което се случва, е че въпреки сериозното говорене срещу този проект, виждате че почти 60% (след това говорене!) са „за“ този проект. А са били 76%. Разберете, че една атомна централа е по някакъв начин израз и на национално самочувствие. Неслучайно българите преживяха изключително тежко затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй. Защото… знаете ли – такива символи, дори малко „ретро“ символи, като например „Кремиковци“ или БГА „Балкан“ действат – ами, българинът си казва например: „Ето, ние си имаме собствена авиокомпания“, „Ние сме в клуба на ядрените държави“. Това е израз на национално самочувствие. Това е голям национален индустриален проект, от който всички ще бъдат горди. Разберете го малко и като израз на национално самочувствие – извън конкретната сметка колко струва този проект.

Водещата:

Г-н Червенкондев.

Д.Ч.:

Г-н Курумбашев, само като продължение на вашата мисъл – ами, в такъв случай дайте да направим два проекта „Белене“. За „ей така“. Ще имаме голямо самочувствие.

П.К.:

Вие знаете много добре, че както може да се строи 7-ми блок в Козлодуй, така може да се направи и проектът в Белене. Така че, ние ви подкрепяме изцяло, ако тръгнете да реализирате и двата проекта.

(размяна на реплики)

Д.Ч.:

Ето, вижте и това, което се случва. Тези проценти тепърва ще стават все по-малко и по-малко – когато наистина се направи Парламентарната комисия, за да се разкрият всички факти и обстоятелства покрай проекта АЕЦ Белене; когато отворим документацията; когато покажем истината на хората и на обществото – именно това ще се случи – и тогава тези проценти ще се стопят като сняг. Повярвайте ми.

Р.О.:

Г-жо Чешмеджиева (към водещата), г-н Червенкондев, престанете да плашите българите с държавните пари, които някой ще плати за Белене. Тези пари са толкова „държавни“, колкото и парите за Козлодуй. И двата проекта се финансират чрез т.нар. проектно финансиране. Което означава простичко: проектът набира финансов ресурс, реализира се и ресурсът се връща от производството от самия проект.

Д.Ч.:

Как точно е направено проектното финансиране?

Р.О.:

Ако обичате, да завърша…

Ако обаче, проектът не се реализира, тогава изненадан остава този, който е прекратил проекта, защото трябва да плати всичките сметки по този проект. Така, както вие сега се изненадвате, че 3-те милиарда, които НЕК дължи по проекта „Белене“, трябва да бъдат платени. И не само трябва… Българинът вече ги плаща! Увеличението на цената на енергията от 1 юли с 13% – над половината от него – е за капитализация на НЕК. А не е заради възобновяемите енергийни източници.

Д.Ч.:

Г-н Овчаров, извинявайте, но явно има сериозно неразбиране на ситуацията по проектното финансиране.

Р.О.:

Стигнахме до там вие да ме учите на проектно финансиране!

Д.Ч.:

Нека зрителите да научат, г-н Овчаров, защото на база вашите знания и вашите решения – именно затова НЕК е в това състояние!

Р.О.:

Не, не е „благодарение“ на моите решения.

Д.Ч.:

Проектното финансиране се прави, когато се направи една нова проектна компания и когато се вкара проекта, когато се намерят инвеститори и капитали…

Р.О.:

Добре – вие защо не я направихте? Толкова години – защо не я направихте?

Д.Ч.:

Вие направихте НЕК изцяло отговорна. Целият БЕХ е с активи 12 милиарда, г-н Овчаров – знаете го много добре. А целият проект Белене е с 24 милиарда задължения. И се задължава не малката проектна компания, а се задължава НЕК. Ето това е разликата между проектното финансиране за Белене и за Козлодуй.

(размяна на реплики)

Какво направихме с проектното финансиране за Козлодуй? Направихме нова компания.

Р.О.:

Къде е тази компания? Коя е тази компания? Кажете да я чуем!

Каква е тази компания?

Д.Ч.:

Проектна.

Р.О.:

А чия е?

Д.Ч.:

На АЕЦ Козлодуй… Ето – това е неразбирането на проектното финансиране…

Р.О.:

Значи – когато компанията е на НЕК, е лоша, а когато е на АЕЦ Козлодуй, е добра ?!

Извинявайте, но това просто не е сериозно.

П.К.:

Знаете ли, това малко се изтърка с „ние ей сега ще отворим едни папки и вие ще видите“. Вие сте вече от 3 години на власт. Правителството има всички договори. За какво ви е парламентът да отваря този договор? Самото правителство може да отвори всички договори! Нека го направи. И стига с това „ей сега ще разкрием страшните злоупотреби“. Ами, 3 години и 3 месеца сте на власт – да ги бяхте разкрили!

(размяна на реплики)

В.Н.:

Искам да кажа следното нещо – НЕК е станал заложник на този проект с всички активи, които има. Т.е. ако тя не може да изпълни проекта и да намери съответните пари, за да може да го плати (договорът е между НЕК и Атомстройекспорт), то тогава възложителят с всичките си активи (водни централи, преносна мрежа и т.н.) е заложник на този проект. Разликата с проектната компания, която АЕЦ Козлодуй направи, е че ако нещо лошо се случи, проектната компания отговаря със своите активи – а тя няма такива!

Р.О.:

Кой ще плати проучването, което поръчахте на Уестингхауз?

В.Н.:

Акционерите в новата компания. (Д.Ч.: НЕК)

Р.О.:

Чакайте да чуем – вие двамата май имате различни мнения по въпроса.

Водещата:

Отговорете (към В.Н.).

В.Н.:

Ще кажа. Тази проектна компания е създадена с 2 милиона лева като капитал.

Р.О.:

Кой ги дава?

В.Н.:

АЕЦ Козлодуй.

Р.О.:

А АЕЦ Козлодуй откъде ги извади?

В.Н.:

Как откъде ги извади? От своя капитал.

Р.О.:

А-а-а, от своя капитал… (с усмивка) Г-н Николов, чувате ли се какво ми казвате в момента?

Значи – когато НЕК вади парите, е лошо, а когато АЕЦ Козлодуй ги вади, е прекрасно ?!

В.Н.:

Тези 2 милиона фактически са „заложникът“. А НЕК е заложник с цялата електроенергийна система на България.

Р.О.:

Вие сте толкова далеч от реализацията на проекта и вече го набутахте в такава безизходица, че никакъв 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй няма да има. Нали ви е ясно това?

В.Н.:

Защо в безизходица, г-н Овчаров?

Р.О.:

Ами, хайде кажете – къде точно съществува…

Водещата:

Е, ние нали ще си го платим това оборудване? Нали ще платим 800 милиона? Нали така? Или…

Р.О.:Кой ще ги плати? АЕЦ Козлодуй!

Водещата:

Аз доколкото разбирам, България не отрича, че ще плати това…

В.Н.:

Никой не е казал, че ще плати АЕЦ Козлодуй, а самите акционери, които ще бъдат в проектната компания.

Р.О.:

Къде са акционерите? Я ги кажете – да чуем!

В.Н.:

Ще ви кажа. Когато кривата на риска падне на най-ниската си точка, тогава лесно могат да се намерят акционери.

Р.О.:

Тя кривата беше такава през 2008, но вие побързахте да ги изгоните тези акционери…

В.Н.:

Нека да поговорим за тези „изгонени“ акционери. През 2008 в началото е подписан договорът. Нали така? В смисъл – не договорът, а намерението от инвеститора RWE.

Р.О.:

В средата на годината.

В.Н.:

Добре, в средата. Една година защо не подписахте нищо за парите?

Р.О.:

Защото водихме преговори. Защото преговаряхме, за разлика от вас. Ние преговаряме, за да обезпечим проекта.

В.Н.:

Да, да – вие преговаряхте и с Германия. Нямаше ли такива преговори – вие им казахте: „Изчакайте само да минат изборите и тогава си тръгнете“?

Р.О.:

(с усмивка) Целият свят се върти около ГЕРБ.

Водещата:

Ще ви помоля за 30 секунди да оставим политиката настрана. Макар че вие сте политици и е важно да имате политически аргументи.

Още един въпрос изниква днес – възможно ли е този иск на Атомстройекспорт реално да фалира НЕК? Това възможно ли е? Моля ви за мнения – наистина много кратки и съвсем експертни.

Г-н Червенкондев.

Д.Ч.:

Първо, ние считаме, че ще си докажем своята теза пред Арбитража. Имаме такива документи. Споразуменията не са за такава стойност. По-голямата стойност от всичко, което е било поръчано и изработено към края на март 2012 година, е платена. Каквото не е платено, ще бъде заплатено от НЕК. А това какво ще се случи с Арбитража и какви ще бъдат реалните претенции от руската страна и специално Росатом – ще…

Водещата:

По-скоро, според вас е невъзможен „черен“ сценарий… Така ли да го разбирам?

Д.Ч.:

Аз считам, че е невъзможен „черен“ сценарий, но в интерес на истината НЕК отговаря за този проект с всичките си активи.

П.К.:

Възможно е НЕК да бъде изправена пред загуба на този иск и затова според мен е по-добре да не чакаме решение на Арбитража, а да отидем на преговори. Това е първото нещо.

И второто нещо, което трябва да кажем за НЕК, е че ако не стои компания като НЕК, за да поръча такъв реактор, не можете с проектна компания от 2 милиона да поръчате каквото и да е!

Просто, това е все едно с компания ООД от 5 хиляди лева да поръчвате нещо, което струва 5 милиона. Никой няма да ви взема на сериозно при такава поръчка. Защото когато се прави поръчка с дълъг срок на производство, всеки гледа какви активи стоят зад този, който купува.

Когато се правят такива дълги проекти, се случва понякога производителят да фалира, случва се купувачът да фалира – и затова се взимат съответни обезпечения.

Затова, не може – извинете – в ядрения бизнес няма компании с 2 милиона капитал. Това не е сериозно.

Водещата:

Прекъсвам ви за момент, за да призовем участниците в нашето изследване да започнат да гласуват финално по основния въпрос за двете възможности, за да имаме време да обработим резултатите.

Няколко пъти се спомена тук идеята за референдум за АЕЦ Белене. Да видим сега доколко хората в нашето изследване се чувстват информирани, за да гласуват в референдум „за“ или „против“ АЕЦ Белене.

(Дали сте достатъчно информирани, за да гласувате в референдум за или против АЕЦ Белене? Да -  62,6%, Не – 37,4%)

Кажете сега, г-н Овчаров, какво става с референдума?

Р.О.:

Ще кажа и за референдума, но нека първо да кажа две думи и за НЕК.

Първо, искам на всички да бъде ясно, че НЕК през последните 3 години се води съвсем умишлено към състоянието, в което се намира в момента. Криворазбрана политика на регулиращия орган е, че пренася тежестите вместо към потребяващите, към произвеждащите. И тази политика на практика доведе до фактическия фалит на НЕК. Тя и в момента е в неплатежоспособност! Колко пари ви дължи НЕК, г-н Николов?

В.Н.:

Ами, към момента мисля, че около 240 милиона. Като просрочените са около 140 милиона.

Р.О.:

Да, точно такава е ситуацията и с мини „Марица Изток“, и с част от американските централи. Така че, фалитът на НЕК е нещо, което управляващите сами си доведоха. Руският иск може да го задълбочи.

Да стигнем до референдума…

А между другото, да отворя една скоба – г-н Червенкондев, би трябвало да знаете, че само Споразумение No. 5 е на стойност 673 милиона евро.

Д.Ч.:

А какво е произведено, г-н Овчаров.

Р.О.:

673 милиона… Не знам. не знам какво е произведено. Освен това споразумение, вие вече сте подписали още осем. При това на значителни суми от порядъка на 5, 30 и 40 милиона евро.

Водещата:

Отговорете сега вие и след това да поговорим за референдума.

Д.Ч.:

Първо, наистина това споразумение е за 634 милиона. (Р.О.: 673 !) Да, 673… Явно, могат съвсем спокойно да ви наемат и за адвокат на Росатом… В детайли много точно се справяте с цифрите. Към 30 март, когато се приключва проекта и се уведомява най-официално руската страна, се споменава и колко е произведено. Произведено до 30 март е някъде около 50% от това оборудване. Платени са над 300 милиона задължения от страна на НЕК. Така че, в преговорите, които са завършени към месец март, се разбрахме – каквото е произведено, това да бъде платено. Непроизведената част няма да бъде платена.

Р.О.:

Ама вие очевидно сте се разбирали с някого, ама той не е разбрал, че сте се разбрали с него.

Д.Ч.:

След като вие инициирахте референдума…

(размяна на реплики)

Аз искам да попитам г-н Овчаров – вие от тези 62,6% ли сте? Информирани ли сте за проекта Белене? Явно сте информирани. Така че – бихте ли „доинформирали“ останалите 37,4% откъде да намерим 24 милиарда лева за довършване на проекта?

Р.О.:

Не спекулирайте с тази лъжа!

Д.Ч.:

Това е истината. Отворете доклада на HSBC.

Р.О.:

Не, няма такова нещо в доклада на HSBC. Цената на проекта – ако искате, ще ви кажа колко е. Тя, между другото, ви беше казана от руската страна. Вие 2 години не преговаряхте по инфлационните индекси. Искахте твърда крайна цена. И те ви я казаха – 6,3 милиарда евро.

Д.Ч.:

Добре, откъде да ги вземем тези пари? Уведомете тези 37,4% – за да вземат информирано решение.

Р.О.:

За какво да ги информирам, г-н Червенкондев?

Д.Ч.:

Това са 15 милиарда. Откъде? От българската държава…

Р.О.:

Пак ли трябва да ви обясня какво значи проектно финансиране? Още веднъж.

Д.Ч.:

Именно. От 2005-2006 това проектно финансиране е един голям балон. В него няма абсолютно нищо…

(размяна на реплики)

Водещата:

Г-н Курумбашев…

Р.О.:

Значи за Белене е „балон“, а това за Козлодуй не е „балон“ – така ли?

П.К.:

Вижте, колеги… Всички имаме интерес от това… ние с вас, г-н Червенкондев и с г-н Овчаров сме народни представители, а и г-н Николов доскоро беше също… Недейте да представяте тук български народни представители като представители на руски, американски или някакви други интереси. Вие сте тук, за да уточним какъв е нашият национален интерес. И тези ваши подмятания към г-н Овчаров… аз ви казвам, че наистина не ви правят чест.

А по отношение на референдума…

Водещата:

Прекъсвам ви, защото точно вас пита наш зрител: Вие лично защо искате референдум?

П.К.:

Аз искам референдум, защото смятам, че най-после е време българският народ да се произнесе по нещо, което е от негов национален интерес. И аз се убедих много пъти, когато седях до масичката с подписите, че дойдоха хора, които нямат нищо общо с политиката – това е нещо, което много ме впечатли, защото ние тук сме… един изкаже ли свое мнение, веднага всички се разделят „на Левски и ЦСКА“ и на това кой кого подкрепя. Хора, които нямат нищо общо с енергетиката, а просто имат желание да има такъв проект в България… които имат желание най-после след тези 22 години в България да бъде построено нещо голямо и сериозно от българската държава. И другото нещо – на тези, които се произнасят, че българският народ не бил компетентен – кой може да бъде по-компетентен от суверена? Може би тези, които управляват в момента… може би тези, които се занимават с енергетика… може би шефът на борда на АЕЦ Козлодуй, който има дисертация…

(размяна на реплики)

Д.Ч.:

Аз само да питам г-н Курумбашев – може ли да формулира въпроса за въпросния референдум? Или пък г-н Овчаров?

П.К.:

Ама той е формулиран! Ако не сте запознат – да ви го кажа. Трябва ли да се развива българската ядрена енергетика чрез проекта АЕЦ Белене? Много прост въпрос е зададен. И хората събраха 780 000 подписа. И 63% от българите смятат, че трябва да има референдум. Вас страх ли ви е от референдум?

Д.Ч.:

Не, разбира се. А как бихте гласували? Как ще гласувате по проекта за АЕЦ Белене?

Д.Ч.:

Зависи какъв ще бъде въпросът.

П.К.:

Е, аз ви го казах.

(размяна на реплики)

Водещата:

Моля ви… Г-н Николов, заповядайте.

В.Н.:

Въпросът е… нека да има референдум и нека той да се произнесе с конкретен отговор. Оттук нататък какво правим обаче? Фалираме компанията НЕК? Правим проекта?

П.К.:

Имаме реакторите, които сме поръчали. Заедно с оборудването.

В.Н.:

Как така ги имаме?

(размяна на реплики)

Беше зададен въпросът колко струва, каква е ескалацията… Аз няколко пъти съм питал това – каква е ескалацията. И винаги…

П.К.:

Ама, правите много консервативни сметки, между другото, за това за колко време ще се изплати този проект при тези цени, които вие цитирате от HSBC. При една доста консервативна оценка от 60 евро на МВтч – че на нея ще се продава енергията през тези 12 години, в които ще се изплаща проектът – този проект ще си върне инвестицията за около 12 години. Животът на тези реактори е 60 години. 48 години след изплащането акционерите в този проект ще ползват дивидентите… както в момента ги ползваме от АЕЦ Козлодуй, г-н Николов.

В.Н.:

Секунда само…

Ако всичко вървеше както трябва, г-н Овчаров, бихте ли ни припомнили кога трябваше да бъде построен АЕЦ Белене? В смисъл – ако не се проточваха толкова много споразуменията, ако не се удължаваха, а руската страна вече да беше изработила всичко.

Р.О.:

Много хубав въпрос, г-н Николов. Централата трябваше да заработи следващата година.

В.Н.:

Знаете ли каква е в момента цената на електроенергията на свободния пазар?

Р.О.:

Може ли да свърша? Следващата година ние щяхме да имаме един работещ 1000-мегаватов реактор. През този период от време в България щяха да са влезли 3 милиарда евро чужди инвестиции… (В.Н.: Откъде?) България щеше да създаде работни места на площадката поне 10 хиляди и още 50 хиляди в обслужващите сфери. Тези хора щяха да плащат данъци в България, щяха да плащат осигуровки в България и щяха да получават заплати в България.

Вие изгонихте тези инвеститори и лишихте България от тази възможност. Това го направихте вие.

В.Н.:

И как ги изгонихме?

След като една година и нещо вие преговаряхте и те не искаха да влязат в проекта…

Р.О.:

Вие 3 години не направихте нищо за продължаването на проекта. 2 години искахте от руската страна твърда цена – не преговаряхте по инфлационните индекси. И когато ви дадоха твърдата цена, казахте: „О-о-о, ама тя е много висока. 6,3 милиарда за два реактора“.

В.Н.:

Вижте какво – лично премиерът ходи в Сърбия, за да търси Сърбия като акционер в този проект…

Р.О.:

Каква Сърбия, какви 5 лева??? Вие изгонихте финландците, които са собственици на най-голямата финландска енергийна компания…

В.Н.:

Как така сме ги изгонили? Финландците трябваше да вземат мнението на техния парламент…

Р.О.:

Изгонихте Altran, след това изгонихте и Квантум, а сега в крайна сметка…

Д.Ч.:

Вижте какво, г-н Овчаров, никого не сме изгонили. Те просто видяха какво представлява проектът. Видяха, че няма цена… Влизайки в „нещо“, не знаеха колко ще платят… колко ще им струва, какви са поетите ангажименти… Това е.

(размяна на реплики)

В.Н.:

Нека да кажем за цената на тока на пазара…

Р.О.:

Ама ако може един да говори, защото не мога и двамата едновременно да ви слушам…

П.К.:

В България дойде шефът на RWE Гросман и го посреща премиерът с репликата „там е един гьол за шарани“. Вие бихте ли инвестирали в такава държава, която си гледа на атомната площадка като на „гьол за шарани“? Аз лично не бих инвестирал. Дори и да е моята държава – аз лично не бих инвестирал.

А помните ли каква безумна идея бяхте предложили – сега няма да строим „Белене“, а щяло да има газова централа?

А какво стана с проекта за газова централа върху атомна площадка?

Чувате ли се за какво говорите?

Последно – руснаците подават иск срещу нас, а ние ще ги „пляскаме“.

Чувате ли как се водят разговорите?

Как да остане немски инвеститор? Как да остане руски доставчик?

В.Н.:

Г-н Курумбашев, мислите ли, че една площадка за атомна централа не може да издържи една газова централа? (П.К.: Това е най-„разумното“ несъмнено…) А в Япония какво правят в момента? В Япония какво правят, г-н Курумбашев?

П.К.:

А за блока в Козлодуй… Вие знаете, че това е най-скъпата и най-бавната част от един проект. Знаете, че в Козлодуй ще минат 7 години, докато получите лиценз за площадката…

В.Н.:

Исках да кажа… Защото вие, как да кажа, добре манипулирате… За газовата централа е предложен проектът на „Газпром“.  Така че, е предложен проект.

П.К.:

Така… Но той е безумен – все едно кой го е предложил.

В.Н.:

Вие виждали ли сте го този проект, че да знаете?

П.К.:

А вие знаете ли колко струва и знаете ли, че първо трябва да имате тръба до там, за да има газова централа? Второ, знаете ли колко е цената на електроенергията, която се произвежда от газ?

В.Н.:

Ако Газпром смятат да инвестират – те ще си направят сметката.

П.К.:

Значи вие смятате, че е по-добре да се направи газова централа върху ядрена централа?

В.Н.:

Не, аз нищо не смятам.

(размяна на реплики)

Водещата:

Като казахте „ако Газпром иска да инвестира“ и въобще какви са инвеститорите, моля, трябва да коментираме и това… защото много от нашите зрители говорят за тази зависимост на енергийните ни доставки.

Един от тях казва: „Само пред очите ми президентът на Русия е спрял 3 проекта за свободна енергия, за да запази енергийния монопол на страната си. Така по-добре ли е?“

Изобщо, енергийната зависимост на България – много ви моля да коментирате.

Г-н Овчаров, тази тема непрекъснато присъства…

Р.О.:

Добре. Първо, добре е все пак и зрителите, пък и публиката тук да знаят поне две неща:

Първо, ядрената енергетика в класификацията на ЕС е независим източник на енергия.

Независим е дотолкова, доколкото съвременните технологии вече позволяват презареждане на реакторите не веднъж на година, а даже веднъж на година и половина и може би в близко бъдеще веднъж на 2 години. Т.е. ако вие имате желание да бъдете съвсем независими, можете да си купите ядреното гориво за няколко презарядки и ще бъдете абсолютно независими в дългосрочен план.

Второто, което ми се ще да кажа, а тук г-н Курумбашев малко го засегна… Трябва да стане ясно, че ние добре размахваме тази „заплаха“ за българската зависимост от Русия, но искам да кажа, че България е на едно от средните места по отношение на тази зависимост – някъде около 51-52%. Става дума за независимост не само конкретно от Русия, а за независимост на енергийните ни източници.

И трето, под заплахата за руската зависимост бавно и сигурно българската енергетика става американска. В комплекса „Марица Изток“ две централи са американски. В АЕЦ Козлодуй два блока стават американски. Аз спокойно мога да кажа, г-н Николов, че вие двамата сте, а така да се каже, „американски агенти“ и защитавате американските интереси тук. Но няма да го направя, просто защото съм достатъчно разсъдлив…

В.Н.:

Откъде знаете, че ще са американски?

Р.О.:

Ами, не е зле да си прочетете…

(размяна на реплики)

Водещата:

Г-н Червенкондев…

Р.О.:

Сега, сега ще ви го прочета. Ето… Тъй като вие малко скромничко съобщавате, че ще правите проучване, ще ви прочета какво е съобщила американската компания Уестингхауз.

В.Н.:

А, не, не! Прочетете нашето съобщение. Не американското.

Р.О.:

Не, не – Уестингхауз, Уестингхауз!

Те америнакците да не са го „измислили“ това съобщение? Нали с вас са подписвали договора? Да не би да са го подписвали договора с мен?

В.Н.:

Г-н Овчаров, аз лично съм накарал американската страна да се поправи. И мисля, че тя вече го е направила. (бурен смях в залата)

Р.О.:

Вижте какво казва американският ръководител на компанията: „Очаквам с нетърпение да оценим потенциала на нашите модерни и доказани турбини и гориво за реактори ВВЕР след реализирането на проекта.“

Т.е. американската компания (която вече е станала малко японска) очаква сама да оцени собственото си оборудване, собственото си ядрено гориво, собствената си турбина… и това е „независимият“ производител в „независимия“ конкурс, който е провела АЕЦ Козлодуй.

В.Н.:

Трябва да поясня. Проведе се конкурс, където участваха 5 компании, една от които българска и другите чуждестранни. Тези 5 компании се водиха само и единствено от нашето Техническо задание и нашите условия на този конкурс. Мога да кажа, че условията на този конкурс – да бъдат оценени всички възможни ядрени технологии, лицензирани в своите страни, които използват технология с лека вода под налягане и които трябва да направят и оценка на един възможен „хибрид“. Слагам го в кавички, защото няма такова название – просто го описвам като „хибрид“. Именно – с руски реактор, предназначен за Белене (с турбина, генератор и т.н., които са руски)…

Р.О.:

А гориво?

В.Н.:

А горивото…

(размяна на реплики, водещата се опитва да ги прекъсне)

… никъде в Техническото задание не е казано, че горивото трябва да бъде американско.

Р.О.:

Пак ли да ви прочета какво казват американците?

(отново водещата се опитва да ги прекъсне)

В.Н.:

Вие много интересно вярвате на чужди… сайтове. Вижте какво пише на нашия. Вижте и в договора какво пише. Мога да ви го предоставя.

Водещата:

Имаме само 3 минути за финалните резултати и последни реплики. Колеги, моля ви, по-бързо да ги покажем…

Текст на въпроса:

Атомстройекспорт отправи иск за 1 милиард евро – как трябва да постъпи България?

Да защити позицията си в съда – 55,88%

Да поднови строежа на АЕЦ Белене – 39,50%

Без мнение 4,62%.

Водещата:

Имаме може би 2 минути за финални реплики. Г-н Курумбашев…

П.К.:

Най-добрият път към нашата енергийна независимост е това да строим собствени електроцентрали – независимо дали са атомни, ТЕЦ-ове или ВЕЦ-ове. Докато даваме възможност чужди държави и чужди компании да строят днес на наша територия, няма как после да се учудваме защо цената на електроенергията отива нагоре. Винаги ще ни излиза по-евтино, когато ние строим и когато ние сме мажоритарни собственици в такива проекти – така, както в началото беше замислено и за този проект – българската държава да има 51%.

Не може да очакваме, че в нашата държава електроцентралите ще се строят от корейци, американци и австрийци и да си мислим, че те идват тук, водени от голяма любов към България и просто няма да си изтеглят печалбите от тези проекти. Така че – пътят към енергийната независимост е ние да си строим електроцентралите, ние да си правим проектното финансиране и да не мрънкаме, че нямаме пари в момента за това или за онова.

Водещата:

Благодаря ви. Мой пропуск, за което се извинявам на всички.

Докато казвате последните си реплики, нека да видим как гласуваха хората преди да започнем дискусията и с какво се промениха позициите им.

(В началото – 59,24% – да се явим пред съда и 38,66% – да подновим строежа. В края – 55,88 – за съд и 39,50% – за строеж.)

Виждате резултатите – с около 3% пада делът на тези, които смятат, че трябва да се явяваме пред съда. С около 1 % се повишава делът на тази, които смятат, че трябва да се поднови строежът на Белене.

Г-н Червенкондев, вашите последни реплики…

Д.Ч.:

Последните ми реплики са, че наистина ние сме за ядрената енергетика, за българската ядрена енергетика. И това го доказваме с ускореното подновяване годността на 5-ти и 6-ти блок, с проектното финансиране и проектната компания за 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй и ако имахме средства – бихме направили и АЕЦ Белене… ако не беше започната с цялата тази порочна процедура и липсата на стратегически инвеститор. 22 милиарда лева, уважаеми дами и господа, няма в момента българската държава откъде да извади. Няма такива инвеститори.

Водещата:

Г-н Овчаров, последно изречение.

Р.О.:

Аз много се надявам българските граждани да разберат, че спирането на проекта „Белене“ ги кара да плащат по-скъпа електроенергия. И те оттук нататък ще продължат да я плащат – все по-скъпо и по-скъпо. Тези 13% тази година догодина ще бъдат 20%. Защото догодина НЕК трябва да изплати 250 милиона кредит към BNP Paribas. А тя няма тези пари.

Само за секунда – да довърша…

Проектът Белене – даже по манипулирания вариант на HSBC – е изключително изгоден. Чистата печалба от проекта в двата варианта е 154 или 158 милиона. Той се откупува за 12 или за 11 години. Даже в манипулираните варианти, които господата от ГЕРБ представиха в Народното събрание, уж от името на HSBC !

Водещата:

Ще ви помоля с едно изречение да коментирате, а след това г-н Николов. Когато става въпрос за това да защитаваме позицията си в съда, когато някой ни иска 1 милиард неустойки, или да подновим строежа на Белене – доста по-висок процент хора смятат, че трябва да отидем и да направим примерно контра-иск… изобщо, да се защитаваме в съда.

Изненадва ли ви това?

Р.О.:

Аз също бих поискал това… След като сме докарали нещата дотам… и „имаме достатъчно аргументи“, както твърдят господата…да вървим в съда.

Но ако загубим – нека да сме наясно, че някой ще трябва да плаща сметката.

Водещата:

Благодаря ви. Г-н Николов, последни думи от вас.

В.Н.:

Как да ви кажа… Както едно време, през комунизма, се построи „Кремиковци“, без да има достатъчно руда, така горе-долу е поръчана и АЕЦ „Белене“, без да има достатъчно проектно финансиране. Всъщност, ние сме поръчали оборудването, без да имаме парите. Или както казва българският народ: „На гол тумбак – чифте пищови.“

Въпросът е, че наистина тези проекти са нужни, но трябва да се направят така, че да могат да бъдат завършени. Ако те искаха да бъде завършен, щяха да привлекат RWE (да си дадат парите), да се подпише ЕРС договора… а сега „Белене“ щеше да бъде готова и аз съм съгласен, че например щеше да има 10 000 работника, те щяха да внасят осигуровки и т.н. Но просто няма пари.

Водещата:

Приключваме. Благодаря ви много на всички за участието. Останете с БНТ. От нас – приятна и спокойна вечер.

Tags: БНТ-референдум