През април 2022 г. в Лондон се проведе поредната конференция за ядрения горивен цикъл. Това е преди всичко западно събитие. Тази година то беше разбираемо политизирано.
Росатом почти игнорира конференцията, както се казва, имаше само един човек от него и двама, които не са граждани на Русия, работещи в държавното дъщерно дружество на Techsnab.
Ето защо някои наблюдения от тази конференция ще бъдат полезни.
Западняците се опитаха да преценят какво би се случило с нашето обогатяване, ако се въведе строга забрана за доставка на руски ОУП (няма значение кой го въвежда – западняците под формата на санкция ли, ние под формата на контрасанкция)
В презентацията на анализатора от URENCO беше разгледан краен случай – нашият ОУП отива изключително в „руската сфера“, под която анализаторът разбираше Русия, Беларус и Армения. При този сценарий руският капацитет за производство на обогатен уран ще бъде 780% от нуждите.
Анализаторът обаче направи уговорката, че руснаците, според тях, могат да преминат към „разумно недохранване (underfeeding)“, но дори и в този случай възможностите ще възлизат на 460% от нуждите.
Присъстващата публика се съгласи, че тези руснаци (russkies) няма да затворят производството, и започнаха да се чудят по нататък: „Къде отива всичко това добро?“.
Моята лична награда за алтернативно мислене отива при човека, който предположи, че Китай ще купи излишъка (с отстъпка) и ще го препродаде на Запад (с надценка).
По-реалистично мислещите граждани припомниха например доживотните договори за доставка на гориво за ВВЕР-440 в Чехия, Унгария и Финландия.
Планираният преход на Словакия към горивото на Westinghouse се обясняваше с неговата „уникална ситуация“ – там договорът с TVEL не беше пожизнен, а до 2026 г.
Въпреки това веднага се уговориха, че в сегашната геополитическа ситуация договорите се прекъсват с просто решение на политиците.
Това сподели за вас главният редактор на AtomInfo.Ru Александр Уваров: http://forum.atominfo.ru/index.php?showtopic=1417&st=0&#entry115775
