ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Японските уроци

14.10.2011

„Аварията на АЕЦ “Фукушима-1” стана възможна, включително, в следствие на “фундаменталните дефекти” в системата на ядрения отрасъл на Япония.“

Този извод се съдържа в доклада, подготвен от президента на японската агенция по ядрена енергия (JAEA) Ацуюки Судзуки (Atsuyuki Suzuki).

Докладът е изготвен на заседанието на групата INSAG по време на генералната конференция на МААЕ във Виена.

Вероятностният анализ на безопасността (ВАБ) и “Дзьоган Санрику”

В качеството си на премиер Суздуки напомня за неспособността на отрасъла адекватно да възприема новите научни данни за цунами, както и да се учи от опита на чуждестранните си колеги.

Говорейки за цунами, той напомня за събитията през 869 г. През тази година Япония пострадала от мощното цунами “Дзьоган Санрику”. Нашите съвременници наскоро събраха данни за за последствията ит него и предполагаемата му височина. Естествено, че това историческо събитие от 869 г. не се отчита при подготовката на ТОБ (техническа обосновка на безопасността) за първите блокове на АЕЦ “Фукушима-1”. За съжаление то не е взето предвид и по-късно чак до момента на аварията.

По думите на Судзуки, за откровена слабост на японската система за управление трябва да се счита “извънредно продължителният” процес на търсене на консенсус между всички заинтересовани страни при появата на нови научни данни.

Още един значим упрек, направен от президента на JAEA – за разлика от другите държави, Япония не се е отнесла с необходимата сериозност към изучаване на авариите на TMI-2 и Чернобилската АЕЦ. В частност, японските специалисти не са осъзнали факта, че надпроектната авария може да стане реалност.

Възможно е, главният проблем на японските ядрени специалисти да се окаже недостатъчното внимание към хипотетичните надпроектни аварии. Своята роля в това играе ВАБ, и Судзуки, който в настоящия момент е почетен професор в токийския университет, предлага от сега нататък да се наблегне на принципа “защита в дълбочина”.

Стихийните бедствия като земетресението и цунамито от 2011 г., както и земетресението от 2007 г., при което пострада АЕЦ “Касивадзаки-Карива” не подлежат на надеждно научно предсказване. Вероятността за предвиждането им в разчетите на ВАБ е пренебрежимо малка и на практика централите не правят почти нищо за защита от тях.

Научните знания не са достатъчно развити, за да служат като единствено основание при създаването на защити от хипотетични стихийни бедствия, отбелязва Судзуки.

Недостатъци на аварийното планиране

Судзуки отбелязва пропуските в аварийното планиране, присъщи на атомните електроцентрали на компанията ТЕРСО. Например, в аварийното планиране се разглежда само кратковременната загуба на захранване за собствени нужди за период от няколко часа, или с други думи – за времето на работа на резервните акумулатори.

В японското ядрено общество съществува също мнение, че рисковете от взрив на водород в аварийната документация на ТЕРСО са “пренебрегнати”, което е довело до развитието на събитията във Фукушима-1.

Президентът на японската агенция по ядрена енергия (JAEA) отново обръща внимание на условията, в които се е оказал персоналът на АЕЦ “Фукушима-1”. Аварийните ситуации на четири блока едновременно, разрушаването на инфраструктурата извън пределите на централата и отсъствието на външна помощ – всичко това доказва, че за противопоставяне на сериозните въздействия на стихията е необходимо повече да се разчита на проектни решения, отколкото на действията на персонала.

Според Судзуки, проектантите на ядрени енергоблокове трябва да си вземат такъв урок от аварията на Фукушима.

Предлагани мерки

Японският експерт се спира на няколко конкретни мерки, които би искал да види реализирани в атомните централи в неговата страна. Дизел-генераторите с въздушно охлаждане трябва да бъдат монтирани на достатъчно високи площадки, а тези с водно охлаждане да са изпълнени в водонепроницаем корпус или да се построят по-високи от сега защитни стени.

В такава държава, като Япония, е необходимо да се полагат особени грижи за сеизмоустойчивостта на далекопроводите и останалото електрическо оборудване, свързано с АЕЦ, но формално намиращо се извън територията им. Той напомня, че във Фукушима далекопроводите са се повредили и това е оставило станцията без вътрешно захранване за дълго време.

Судзуки прави още едно предложение – да има отделни системи за захранване на оборудването, което е важно по време на тежка авария.
Това, в частност и оборудването на системата за аварийно охлаждане на зоната (САОЗ), кръговете за охлаждане на басейните за отлежаване на ОЯГ, клапаните на вентилационните системи и измервателната апаратура, контролираща параметрите в корпуса на реактора и контейнмента.

Следва внимателно да се изучат действията на персонала при вентилирането (продухването) на авариралите блокове и да се модифицират вентилационните системи, особено в блоковете “Mark-I” и “Mark-II”, тип ВWR, с контейнменти.

Докладчикът напомня, че персоналът на Фукушима е имал проблеми при отварянето на клапаните на вентилационните системи.

Изпускането на газове в атмосферата означава изхвърляне на радиация и експлоатиращата организация винаги трябва да има наум последствията за жителите в зоната около централите при вентилиране на блоковете. Судзуки счита, че намаляването на радиационните последствия в този случай е възможно чрез монтиране на допълнителни филтри във вентилационните системи.

Продавачи и регулатори

Едва ли не още в първите моменти след аварията, официално лице от японския ядрен отрасъл започва да споменава американската компания “General Electric” от гледна точка на моралната й отговорност.

Судзуки напомня, че компанията ТЕРСО е била нова в ядрената сфера, когато е закупила през 60-те години на миналия век пръвите блокове на АЕЦ “Фукушима-1” от “General Electric”. Според условията на договора, американците са построили и оборудвали блоковете “до ключ” и именно те са отговорни за всичко свързано с проектирането и строителството, в частност и за сеизмичната безопасност на блоковете.

Ролята на доставчика в условията на отсъствие на опит у купувача става извънредно важна, казва Судзуки.

Експлоатиращите организации са задължени непрекъснато да повишават нивото на своята компетентност, но на тях им е необходимо да останат в тесен контакт с разработчиците. Експертът призовава да се подобри информационният обмен между продавачите и купувачите на реакторни технологии на базата на прозрачност и търпение.

Докладчикът засегна и темата за слабостите на японските регулиращи органи, за която в последно време беше казано много.

Както е известно, органът извършващ инспекции в Япония (NISA) е подчинен на Министерството на икономиката, търговията и индустрията (METI) – ведомството, което отговаря за развитието на ядрената енергетика. За да се балансира зависимостта на NISA от отрасъла е създадена Комисията по ядрена безопасност (NSC), подчинена на министър-председателя.

Но ядрената енергетика влиза в броя на така-наречените “социално-противоречиви” отрасли. На практика това означава, че окончателните решения по ядрената безопасност на Япония е вземал “политически избран” човек, а именно, министъра на METI.

След аварията в Япония е започнала реформа на системата за регулиране. В бъдеще ще действа единен орган NSSA, под контрола на министъра на околната среда. Докладчикът характеризира това като стъпка в правилната посока, но призова да не се забравя, че независимият регулатор трябва да бъде още и професионално грамотен и да разполага с необходимите технически средства за своята работа.

Судзуки се изказва много внимателно за вмешателството на политиците в борбата с авариите на ядрения обект. Той признава, че сериозността на ситуацията е изисквала премиерът на страната да прави чести изявления и действия. Освен това, той добавя, че е необходимо да се измисли система, която да позволи в такава ситуация да се изявяват политици с благ образ.

Судзуки се съгласява, че японското правителство се е опитвало да контролира потоците от информация в първите дни на аварията, отдавайки предимство на “точността пред бързината”.Стратегията се оказва неудачна, тъй като информационният вакуум е бил запълнен от средствата за масова информация и интернет.

За в бъдеще, по мнението на японския ядрен специалист, е необходимо да се укрепи международното сътрудничество за повишаване на прозрачността на информационните потоци, което е важно за създаване на атмосфера на доверия към отрасъла, като добавя, че това не проста задача.

Статията е подготвена с любезното съдействие на AtomInfo.Ru.

Tags: , ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

Енергиен комплекс за безвъглеродно производство на електроенергия

Напоследък редица анализатори отбелязват намаляване на значението на ядрената енергетика, която осигурява малко над 10% от електроенергията в света през 2019 г. Изграждането на...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-2020 няма да се проведе заради епидемията от COVID-19

Последни коментари