Литият като метал се счита за „мечтан материал“ за анода на литиево-йонните батерии, тъй като има най-висока енергийна плътност сред известните твърди съединения. Използването на литиев анод би позволило на батериите да работят два пъти по-дълго от днешните аналози с графитен анод и катод от кобалтов литиев оксид.
Ползите от литиевия метал са известни от много десетилетия, както и неговите недостатъци. Основният от които е нарастването на дендритите по повърхността на литиевия анод в процеса на зареждане на батерията от външен източник.
Екип от Университета във Вашингтон (WSU) намери технологичен начин да блокира този процес, който води до бърз спад в производителността на батерията и до вътрешно късо съединение и експлозия.
Като катод на литиево-метална батерия използвали порест въглерод, наситен със селенов дисулфид (SeS2), безобидно вещество, което е част от шампоаните за пърхот. Освен това в течния електролит бяха въведени две добавки – Py14TFSI и LiNO3, с които често се експериментир при изследване на технологиите за литиев акумулатор от ново поколение.
При тестовете с типична за потребителската електроника плътност на тока, защитеният литиев анод поддържаше висока ефективност при 500 цикъла на презареждане.
Още много подробности на: https://news.wsu.edu/2020/02/18/researchers-show-advance-next-generation-lithium-metal-batteries/
