Владимир Дзагуто, завеждащ отдела за бизнеса на руския вестник “Комерсант”, анализира икономическите връзки между двете страни съгласно българските правила.
Българският премиер Бойко Борисов е готов за Русия на всичко, излиза от изявлението му след петъчния телефонен разговор с Владимир Путин. И на газопровода South Stream, и на АЕЦ “Белене”, и на всякакво сътрудничество в горивно-енергийния комплекс (ГЕК).
В крайна сметка ръководителят на правителството е готов да бъдат създадени работни групи по енергийните проекти започнати с Москва преди няколко години при правителството на същия господин Борисов.
Впрочем, формулировката”готов на всичко”, вероятно, не е съвсем точна. По-правилно би било да се каже, че Бойко Борисов е готов да обещае на Русия всичко – от South Stream до термоядрен реактор на Марс – само Москва да направи така, че на София да не се налага да изплати на “Росатом” присъдените през юни от женевския арбитражен съд €620 милиона за срива на проекта “Белене”. При това положение България с чиста съвест може да предлага на Русия всеки газопровод – даже от Якутия до Лисабон.
От нея тук нищо не зависи, защото South Stream беше спрян по искане на ЕС, а ако в този конфликт София може бъде запомнена с нещо, това е пасивната и позиция.
Решението на женевските арбитри явно се оказа неочаквано – и не само затова, че със свободни средства за тази цел София не разполага.
Компенсацията напълно може да се превърне в инструмент за политическа борба в ръцете на опозицията, а да има репутация на ръководител на правителство, довело страната до финансови загуби, навярно на господин Борисов никак не му се иска.
Затова не си струва да се учудваме, че от юни София разви бясна активност в търсене на начин да не плати на руснаците.
Опитът на България да получи от ЕК някаква ясна позиция по енергийните проекти с РФ доведе, по същество, само до това, че Брюксел даде да се разбере: претенции към “Белене” няма.
Техеран, на който София предлагаше да изкупи оборудването за АЕЦ, също не обеща нищо конкретно.
За някаква реакция на Вашингтон (според от по-рано известни документи, САЩ са били главният съветник на България, настояващ за отказ от договор с “Росатом”) няма информация.
В крайна сметка Москва се оказва в ситуация, когато е много удобно да използва България в голямата игра с черноморските газопроводи.
Например, може да държи в ръкава си руско-българската работна група по Южен поток при преговорите с Анкара по “Турски поток”.
С удоволствие можем да наблюдаваме, как премиерът на България прехожда между Иран и Брюксел в търсене на пари или поне на съчувствие.
Ние можем, от своя страна, да обещаем на България нещо не много значимо – например, поток от руски туристи, щом като “Южен поток” не върви. Но главното – не трябва да се надяваме на това, че София ще удържи на обещанието си.
Важно е, че в този момент, когато ще трябва да се влагат реални пари, страната трябва да има договор, с който ще може смело да върви в Женева и да настоява за компенсации.
Източник: http://www.kommersant.ru/doc/3058498
Б.Р. – Пуснах тази статия, защото у нас много малко се знае за настроенията по темата в рускоезичния интернет. На пръв поглед може да изглежда пресилено, но така мислят и говорят голяма част от хората в Русия чрез откритите форуми и социалните мрежи.