ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Ядрената енергетика в ЕС – колос на глинени крака

14.04.2016

Европейският съюз не планира да се раздели с ядрената енергетика – в крайна сметка, на думи. В новия документ на ЕК се предлага да се съхрани ядреният парк на ЕС, макар и намален, но все пак на напълно достойно ниво.

 

Ядрената стратегия

Европейската комисия издаде първия след събитията на Фукушима документ PINC (Nuclear Illustrative Program).

Това е програмен документ, поставящ дългосрочните ориентири за ядрената енергетика на ЕС. Евробюрократите са задължени да подготвят и публикуват такива документи от условията на договора за „Евратом“.

Главната положителна новина в документа е, че независимо от процъфтяващите в обединена Европа антиядрени настроения, бюрократичната върхушка на Стария Свят не е готова на каже «Не» на ядрената енергетика.

Разбира се, няма как да се говори за развитие на ядрената енергетика и уголемяване на мащабите й в Европа. Съгласно PINC, ядреният парк на ЕС през XXI век ще се свие от сегашните 120 GW до 95-105 GW.

Средната възраст на европейските блокове скоро ще достигне 30 години. Дори като се вземе предвид продължаването на сроковете за експлоатация (ПСЕ) сегашният парк ще доживее в най-добрия случай до средата на века. По този начин на Европа ще й се наложи да изгражда заместващи мощности, иначе на ядрения й статут ще бъде поставен кръст.

Прогноза за инсталираните ядрени енергийни мощности в ЕС до 2050 година, съгласно PINC:
Син цвят – действащи блокове без ПСЕ;
Червен цвят – действащи блокове с ПСЕ;
Зелен цвят – блокове, построени след 2025 година;
Бял цвят – блокове в процес на извеждане от експоатация;
Крива – дял на ядрената енергетика в общото производство на ЕС.

 

 

Тактиката на ядрената енергетика в ЕС

Както всеки стратегически документ, новата редакция на PINC не разглежда задачите в тактически план.

А едната от тези задачи е – откъде да се вземат пари за строителството на нови ядрени енергоблокове? Авторите на документа прогнозират, че да се запази паркът на ниво 95 GW в срок до 2050 година трябва да се изразходват от 349 до 456 милиарда евро. А за ниво от 105 GW разходите нарастват до 385-500 милиарда евро.

Към тези цифри трябва да се добавят разходите за извеждане от експлоатация на блоковете, които ще бъдат заместени. Те са съществени – за самото им извеждане ще се наложи да се похарчат 123 милиарда евро, а за управлението на ядрените отпадъци ще отидат още почти 130 милиарда евро, въпреки че за тази цел част от парите вече са събрани.

Втората тактическа задача, която също не е разгледана в PINC, е директно свързана със стратегическата слабост на европейската ядрена енергетика.

Създаденият през XX век в Европа ядрен колос стои на глинени крака, като почти напълно зависи от вноса на уран. Ако по някакви причини доставките на уран за ЕС се прекратят, тогава европейската ядрена енергетика ще загине за броени години.

Собственият добив на уран в ЕС покрива 2% от европейските потребности. Определена икономия е възможно да се реализира за сметка на MOX-горивото и на регенерата. Но дори и те да се вземат предвид ,Европа си осигурява само 12,5 от необходимия уран.

Традиционно проблемът с дефицита на уран в Европа се решава с помощта на дългосрочни договори и диверсифициране на доставчиците. С договорите – в крайна сметка, на пръв поглед – работата изглежда приемливо, делът на спотовия пазар заема само 5% от доставките на уран. С доставките, обаче, всичко изглежда по-сложно.

Фактически, ЕС има трима големи доставчици на уран – Евразия (Русия и Казахстан), Африка (Нигер) и англосаксонските държави (Австралия и Канада).

Отношенията между ЕС и евразийските държави се различават от добрите времена. В Нигер, макар и вяло се извършват военни действия, които вече довеждаха до спиране на дейностите за добив на уран, а заплахата от голяма война е реална. Англосаксонските доставчици рязко загубиха дружелюбието си, веднага щом се усетиха в ролята на монополисти.

По този начин, проблемът с доставките на уран може да се окаже критичен за ядрената енергетика на ЕС в днешния и вид. Към това следва да се добави и изострянето на проблема с натрупаното ОЯГ, защото в гъстонаселената Европа не са толкова много подходящите места за създаване на дългосрочни хранилища за ОЯГ и високо-активни отпадъци (ВАО).

 

Доставчици на природен уран вЕС за периоада 2006-2014 година, според PINC

 

Връщане или невръщане към първоначалните идеи на ядрената енергетика

Не бива да се твърди, че съставителите на PINC не са в курса на проблемите, свързани в наши дни с ядрената енергетика. Но решението за което те намекват, посвещавайки му цяла глава, едва ли е в състояние да отстрани ахилесовата пета на европейския атом.

В текущата редакция на PINC особено внимание е отделено на малките модулни реактори. Това е модно направление, но не е апробирано нито от гледна точка на икономиката, нито от гледна точка на безопасността, нито от гледна точка на експлоатацията. И най-важното, сами по себе си малките реактори не решават проблема за осигуряването с гориво и ОЯГ.

Това води до решение, което би могло да намали зависимостта на Европа от вноса на уран, а да може и изобщо да се отърве от него. Решението е частичното връщане към корените, тоест, преминаване към двукомпонентна ядрена енергетика (топлинни и бързи реактори) със затваряне на горивния цикъл.

В документа е отбелязано, че по пътя за затваряне на цикъла чрез бързите реактори (РБН) продължава да върви Франция. Но авторите са се ограничили само с това напомняне.

Между другото, в Европа е натрупан голям опит в бързото направление – на първо място по реакторите с натриев топлоносител. Достатъчно е да си спомним разработките на Франция , Германия, Италия и Великобритания.

Реакторите тип БН са изпреварили всички други бързи реактори по света в посока навлизане в стадия на внедряване в промишлени мащаби. Възобновяването на бързата натриева програма в Европа е напълно реално, особено като се отчетат възможностите за международно коопериране.

Потенциални участници в европейската програма БН/ЗЯГЦ биха могли да станат американците, които сега предлагат на Великобритания своя проект PRISM, макар и с друга цел – за изгаряне на излишъците от граждански плутоний в страната.

Наред с това, PRISM може да бъде преобразуван от режим на изгаряне на горивото в реактор-размножител, работещ в двукомпонентен цикъл.

Да участва в програмата БН/ЗЯГЦ би могла да участва и Русия, която днес е облякла фланелката на лидера в направлението на бързите реактори. Но с важната поправка – именно БН/ЗЯГЦ.

Останалите варианти на бързи реактори, които се обсъждат сега в Русия, вероятно няма да успеят да намерят масово приложение в сроковете, които са нужни на ЕС за изграждане на заместващи ядрени мощности.

Б.Р. Публикувам тази статия с любезното разрешение на автора – Александр Уваров – главен редактор на електронното издание AtomInfo.Ru

Tags: , , ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

ЕС – Ядрената енергетика се изплъзва от Европа

Атомът тръгва от Запад на Изток, и това съществено променя ядрения отрасъл. Към такъв извод са склонни много от участниците в европейския ядрен форум,...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ, 16–18.09.2020, Варна

Последни коментари