Със започването на студената война правителствата организираха изграждането на командни центрове (бункери) в случай на ядрено нападение.
Вестник „Belfast Telegraph“, публикува извадки от разсекретените документи по линията на британското министерство по делата на Северна Ирландия от 1983 година.
Хора, чиито религиозни убеждения им забраняват да работят в събота, не са били включвани в групите за обслужване на бункерите в случай на ядрен удар по тази територия.
“Ние трябва да избягваме кандидати, съблюдаващи определени религиозни изисквания – сектанти от “Затворените плимутски братя” (Exclusive Brethren), и така нататък”, – се казва в документите.
Наред с религиозните, са налагани и други ограничения. Например “клаустрофобията не може да бъде положително качество в затворения (без прозорци) бункер”.
“Членовете на големи фамилии са нежелателни, понеже те могат да бъдат по-склонни да поставят на първо място отговорността пред семейството и да вземат мерки за благополучието му…Затова са за предпочитане кандидати от малки семейства, при това с деца, които са на зряла възраст и могат да живеят самостоятелно”.
В бункерите не се е препоръчвало да бъдат допускани лица с физически недостатъци, с изключение на такива от “минимален характер”. Изключвани са и хора, на които е необходима специална диета или постоянно медикаментозно лечение.
Максималната възраст за членовете на бункерните екипи е била 50 години.
“Като се отчитат условията на живот в бункера с техните ограничения и природата на проблемите, с които ще се наложи да се сблъскат след ядрен удар, всички бункерни екипи ще работят под най-силен натиск. Кандидатите за членове на екипите трябва да могат да контролират стреса и да запазят своята ефективност”, – се казва в документа.
В състава на всяка бункерна команда е имало до 75 човека. Общо на територията на Северна Ирландия е трябвало да бъдат създадени 4 командни бункера.
Източник: AtomInfo.Ru
