ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Проектът „Уестингхаус“-7 блок на АЕЦ „Козлодуй“: Подкрепяме идеята, но не сме доволни от начина на изпълнение – анализ

03.10.2014

Принципно ядрената енергия и построяването на нови реактори може да е добро решение за диверсифицирането на енергийния „микс” в страната и намалянето на риска с доставките. Привличането на реномирани американски партньори и инвеститори също е позитивна стъпка. Обаче бихме предпочели повече прозрачност във всички аспекти на сделката.

 

Как си купуваме къща?

Какво би станало, ако попитаме едно семейство дали иска да купи голяма къща на морското крайбрежие във Варна? „Да”, ще отвърне жената – тя ще може по-често да ходи на шопинг във Варна с приятелките си. „Да”, ще извикат децата – те ще играят на плажа. Бащата обаче вероятно ще зададе въпроси като:

 Колко струва къщата и как цената се съотнася с тази на подобни къщи на други места?·
Може ли семейството да си позволи ипотеката?
·
· Какво е техническото състояние на къщата и как е сравнено с това на други къщи? Колко биха били годишните разходи по поддръжка?
Търсило ли е семейството по-добри къщи около Варна?
·

Определено закупуването на къща е голяма инвестиция и житейско решение за всяко семейство. Затова човек трябва да обърне малко повече внимание на процеса, отколкото при купуването на книга, да речем. Ако бащата просто каже „Намерих чудесна къща. Вярвайте ми, добър избор е, въпреки че сега трябва да вземем голяма ипотека и да изхарчим парите за образование на децата.“, тогава се очаква семействово да протестира: „Може ли първо да го обсъдим? Може ли поне да я видим?“

Един ядрен реактор се равнява на кажи-речи 30,000 къщи.

Обществеността често широко обсъжда скандали и проблеми около процедури за възлагане на обществени поръчки с размери около 1 млн. лева. Така и трябва – харченето на парите на българските и европейските данъкоплатци трябва да бъде прозрачно и разумно.

Противно на това, процесът по строежа на 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй до момента не е достатъчно прозрачен:

Не са се състояли обществени дискусии относно това дали България има нужда от още ядрени реактори и от колко.·

България ще строи Козлодуй-7 заедно с или вместо Белене 1 и 2?

Какъв ще е ефектът от строежа на Козлодуй-7 върху течащия международен арбитраж за Белене?

· Защо трябва да си партнираме с „Уестингхаус”, а не с някой друг – Великобритания, Канада, Франция? Не че има нещо лошо в „Уестингхаус”, просто задаваме принципен въпрос.

Колко ще струва реакторът?· Чували сме за някакви 5 милиарда (в каква валута?), но какво влиза в тях? Дяволът винаги е в детайлите –дали не купуваме къща без градина и покрив?

Колко ще струва електроенергията на киловатчас? 5 цента? 15? 50? Нямаме никаква представа. А вие?

· Международният партньор всъщност инвеститор ли е? Или просто доставчик на оборудване. Изглежда държавният бюджет ще трябва да финансира проекта. Бихме предпочели проект с частно финансиране.

А какво ще кажем за договорите за доставка на гориво?

А какво ще кажем за депозитните разходи за ядрено гориво?

А що се отнася до прогнозите за развитието на пазара – както при търсенето, така и при предлагането?

· Няма ли да е по-евтино, по-разумно, екосъобразно, по-бързо и по-лесно вместо това да се инвестира същата сума в проекти за енергийна ефективност, спонсорирани от правителсвото, които да намалят битовото и промишлено потребление на енергия?

Проблем 1: Винаги трябва да има конкурентна процедура

В едно демократично общество (а дори и в много авторитарни такива) не е приемливо за правителството просто да посочва купувач на компания при приватизация, доставчици на стоки и услуги, строители на проект, голям инвеститор.

АКО СА НАМЕСЕНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПАРИ И ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ, ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ИМА КОНКУРЕНТНА ПРОЦЕДУРА. ТОЧКА.

В случая шепа хора от правителството са решили да изберат точно определен партньор, „Уестингхаус”, да построи нещо, което ще бъде най-големият проект в държавата за последните 25 години. Идеята може да е добра, но това не е най-добрият начин за нейната реализация.

Провалената концесия на автомагистрала „Тракия” през 2005 г.

Преди едно десетилетие българското правителство се опита да назначи португалски консорциум за построяването на автомагистрала „Тракия“ чрез BOT (Build-Operate-Transfer) договор (концесия). Проектът определено имаше много позитивни страни:

според нас е по-добре проекти,· свързани с инфраструктурата, да се строят с частно финансиране под формата на концесия, отколкото с обществени пари

цената на строителството беше ниска, около 2 млн. евро на километър

договорът беше изработен професионално

избраният португалски партньор имаше необходимия опит

· проектът имаше политически преимущества –бившият португалски премиер Барозу беше избран за президент на Европейската комисия за следващите 10 години

няколко години по-късно съдът реши, че сделката е сключена в съответствие със законодателството

Въпреки това проектът имаше два големи недостатъка:

Нямаше конкурентна процедура.

· Пиарът очевидно беше неуспешен, особено от гледна точка на наближаващите избори през 2005 г. Опозицията кръсти проекта „Обирът на века”. Едва ли това беше обирът на века, но действащото правителство пострада сериозно на изборите.

Заключението: сделката може и да беше добра, но все пак трябваше да има отворена и публична конкурентна процедура.

При Козлодуй-7 е същата история, само че 7 пъти по-голяма.

Проблем 2: Защо тайното сключване на големи сделки се превръща в навик на българските правителства?

Примери:

всички сделки с Газпром

газопроводът „Южен поток”

АЕЦ „Белене”

споменатата по-горе концесия на автомагистрала „Тракия”

седмият реактор на АЕЦ „Козлодуй”…

Повечето от тези проекти са договорени от Министерството на енергетиката. Обичайният алгоритъм е следният:

Няколко заемащи високи постове политици решават да започнат проект или да подпишат голям договор. Тайно.

Често дори останалите членове на правителството не са информирани за това.

· Някой преговаря с чуждестранните партньори, обикновено от Североизток. Тайно. Този някой не е задължително да е представител на публичния сектор.

Подписва се договор за няколко милиарда евро. Тайно. Времето, мястото и подписалите страни стават тепърва ясни няколко седмици или месеци след подписването.

Обществото няма никаква· представа какви са условията на сделката. Обяснението, което получаваме, е „търговска тайна”. Не сме съгласни.

Проектите обикновено включват финансиране от държавния бюджет, а ако не – от държавни енергийни компании. Не одобряваме.

· Взима се заем за стотици милиони от държавните енергийни компании, за да започне изпълнението на проекта. Тайно. Не одобряваме.

· Партньорите и изпълнителите са избирани без реален конкурентен търг. Строителните разходи обикновени изглеждат много големи. Не е трудно да отгатнем защо.

Политическата опозиция обикновено определя сделката като скандална. Постфактум.

· Следващото правителство обикновено спира проекта. Публично. След това често го възобновява. Тайно. Можем да гадаем защо. Например, повече пари бяха похарчени за Белене през 2009-2013 г. – когато проектът беше „спрян” – отколкото преди това.

Много от сделките свършват с международен арбитраж. Има тенденция България да губи повечето дела. С оглед на липсата на отговорни и надеждни институции, едва ли някой е изненадан…

* Анализът е от бр. 15 на бюлетина Expat Compass.

Източник: http://3e-news.net/

Tags: , ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

ЕС – Ядрената енергетика се изплъзва от Европа

Атомът тръгва от Запад на Изток, и това съществено променя ядрения отрасъл. Към такъв извод са склонни много от участниците в европейския ядрен форум,...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

ENEN PLUS project – европейско ядрено ученическо състезание

Последни коментари