Последни според времето на замяна ще бъдат ПГ на едноблочната АЕЦ “Девис Бесс” (2014 година) и на втори блок на АЕЦ “Бивер Валли” (2017 година).
След това оригиналните парогенератори ще се запазят само на девет от американските блокове. Засега планове за замяната им експлоатиращите организации нямат.
Всички блокове, които ще продължат след 2017 година да работят с оригиналните ПГ са тип PWR:
- Millstone-3,
- Catawba-2,
- Braidwood-2,
- Byron-2,
- Comanche Peak-2,
- Seabrook,
- Vogtle-1,
- Vogtle-2,
- WolfCreek.
За единственият блок на АЕЦ „Сибрук“ (Seabrook) с 4-кръгов реактор PWR на компанията „Westinghouse“, в частност, е известно, че там към момента са затапени само 1% от тръбичките при допустими 10%.
Операторът на централата счита, че добрите показатели на четирите ПГ на АЕЦ „Сибрук“ се дължат на факта, че при производството им е използвана сплав 600TT, а не печално известната сплав 600.
Б.Р. От началото на този век тежкото ядрено машиностроене в САЩ е в упадък. Даже за новите блокове с AP-1000® парогенераторите и реакторите се произвеждат в Азия.
Предполагам, че ще ви бъде интересно да видите пътя на един ПГ за АЕЦ “Сан Онофре”.
Довършителни работи в завода на „Mitshubishi Heavy Industries“ (MHI)– Япония
На глобуса се вижда пътят на парогенератора от Япония до САЩ. Останалото се разбира от по-голямата карта.
Този транспортьор се движи със скорост до 5 km/h. Масата на ПГ е около 640 тона, а височината (американските ПГ са вертикални) е около 20 метра.
