Световните агенции преди време разпространиха новината, че АЕЦ “Фукушима-1” ще бъде заобиколена с подземна ледена стена, която да спре изтичането на радиоактивните подпочвени води в морето. Оказва се, че това не е нещо ново. Подземни ледени стени са използвани в минния отрасъл в продължение на повече от век.
На пръв поглед идеята на Япония – да се обиколи района на АЕЦ “Фукушима-1” с подземна ледена стена изглежда налудничава – в последния отчаян гамбит сътрудниците на TEPCO се обръщат към боговете за вдъхновение. Но технологията не е толкова измислена, както изглежда. Инженерите са строили подземни ледени стени повече от век, и с тяхна помощ да се задържат течните РАО има голям смисъл, въпреки, че строителството няма да бъде лесно.
снимка – Kyodo/Reuters
За да разберем същността на идеята не трябва да си развинтваме фантазията, а да се върнем към рудодобива през 19 век. Прокопаването на рудничните галерии е безкрайна битка с подпочвените води, който постоянно текат и заплашват да съборят стените и да унищожат цели участъци от рудника.
Възможните решения са: да се изпомпва водата по-бързо, отколкото навлиза в галерията, да се прокопае отводнителен канал, или да се замрази всичко на място.
През 1863 година немският учен FH Poetsch е патентовал метод за полагане на метални тръби в земята, които се напълват със супер-студен солен разтвор (солената вода може да се охлади до – 32 оС, без да се превърне в лед). Околната земя (кал) замръзва и става твърда като бетон. Това е позволявало на миньорите да копаят на спокойствие и по-безопасно.
В учебникът – “Практическо ръководство за въгледобив” се рекламира ефективен способ за прокопаване на галерии през плаващи пясъци.
“Принципът на работа се заключава в това – да се замрази земята покрай пясъчната жила в твърд блок. Ефектът от това е, че се задържа водата и се консолидира мокрия пясъка за да може да се изрине”. В миннодобивната практика тази технология се прилага и сега.
Причината, поради която ледената стена изглежда толкова привлекателна за Фукушима е защото най-актуалният проблем сега са подпочвените води. От аварията преди повече от две години и до сега TEPCO продължава да охлажда реакторите чрез заливането им с милиони галони вода. Тази радиоактивно замърсена вода се съхранява в цистерни, които след време започват да пропускат съдържанието в почвата, и в крайна сметка в морето. Проблемът се усложнява от 400 тона подпочвени води, които ежедневно се стичат по склона в повреденото здание на един от блоковете. Тази вода би трябвало да се изпомпва и също да се съхранява в цистерни. В момента те са над 1000, но водата продължава да навлиза в морето преодолявайки изградената подземна преградна стена.
Ледената стена предлагана от изпълнителя Kajima Corp. Ще блокира изтичащите подпочвени води, замърсени с РАО, които са били попаднали преди това в почвата. Ледената стена с дължина 1 миля ще обхване четирите здания на повредените реактори и ще достигне до глинестия слой на дълбочина около 100 фута под повърхността. Системата от вертикални тръби ще се запълва с охлаждаща течност свързана към хладилна установка на повърхността. Стената ще се изгражда чрез постепенно замръзване на земята около тръбите (отдолу нагоре) до образуване на замръзнали (ледени) колони. При по-нататъшното охлаждане междините между колоните също замръзват и стената се изгражда. Всичката прииждаща вода се спира от ледената стена и също замръзва, като по този начин стената служи за бент, който охлажда (замразява) прииждащата вода.
Ледената стена става здрава като бетон, увеличаването на дебелината и я заздравява допълнително. Тя има и едно незаменимо предимство – сама лекува раните си. Всяка пукнатина или шупла, независимо от произхода и се ремонтира автоматично чрез замръзването на прииждащата вода.
29 август – това някой колеги го наричат – организирана протечка
