…Получихте одобрение от АЯР за да почнете да търсите подходяща площадка за изграждане на нова…
Да.
Това е първата стъпка. Нали така господин Генов?
Това е една от стъпките, които трябва да бъдат предприети за да подготвим необходимата информация като анализи и оценки за да може, евентуално, правителството да вземе информирано решение – за или против изграждането на нова мощност.
На нова мощност. В разрешението пише ли един или повече блокове?
Не. Този въпрос в момента не се разглежда.
Това е компанията “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности”, която е ваша дъщерна. Нали така?
Точно така. И дейностите, които в момента се извършват, изборът на площадката е една от стъпките. Друго, трябва да бъде направен технико-икономически анализ, който практически до края на този месец ще приключи.
Това е ангажиментът до края на септември. Да?
Да. И аз се надявам, че до края на септември вече този анализ ще бъде готов. Изборът на площадката – остават обобщаване на и сравнителна оценка на предложените площадки от фирмата, която работи по този въпрос. След което, може би, през началото на другия месец ще направим технически съвет, тук в централата, за да решим коя от тези площадки ще изберем за изграждането на нова мощност.
А след това?
И третата стъпка е да приключим с общественото обсъждане на ОВОС за този обект. Там сме в процедура с министерството на околната среда и водите (МОСВ). Изпратили сме доклад за ОВОС, който до един месец те трябва да ни върнат одобрение или не. Надявам се с одобрение и тогава да проведем общественото обсъждане.
След като площадката бъде избрана, тя трябва да получи отново лиценз от АЯР. Нали така?
Всички тези документи трябва да бъдат одобрени от Агенцията за ядрено регулиране и да бъдат подготвени и внесени чрез ресорния министър фактически за разглеждане в Министерски съвет, където трябва да се вземат решенията. В България решение за изграждане на нова атомна електроцентрала може да вземе…
Така. Министерският съвет. Но аз гледам стъпките, крачките, които трябва да се правят за лиценз. После, какво, после се търси стратегически инвеститор. Сега, може би, няма вие да го търсите. Но ще се търси такъв.
При всяко положение, да стигнем до там. Може би, аз се надявам, в следващата година, даже в началото, да бъде взето политическо решение. Тогава да се тръгне по останалите стъпки. Процесът е дълъг. Ако има решение за нова мощност в Козлодуй, тя няма да заработи… Поне ще заработи със сигурност в третото десетилетие на този век.
След 2020 година?
След 2020, да.
Това имахте предвид. Съвсем така… За това и друг път можем да говорим… Съвсем грубичко… Все пак, казваше се и от експерти и от политици, че един седми блок при вас ще излезе по-евтино от Белене. Така ли е?
Аз този въпрос не искам да го коментирам. Така, трудно е да се каже… Но, просто аз винаги съм бил… И преди години винаги съм изразявал мнението си… Винаги съм бил за това, че България трябва да строи и атомната централа в Белене и 7-ми блок в Козлодуй. Сигурно, след това и 8-ми, защото алтернатива на тези централи няма.
Прав сте. Добре, кажете сега няколко думи, ще има ли отново профилактика на някой от тези два големи блока при вас?
Да, на 20-ти септември спираме шести блок за Планов годишен ремонт (ПГР) и презареждане, който ще продължи до края на октомври.
Пресметнали сте? Това няма да усложни енергийната обстановка в страната?
По принцип годишните ремонти се планират още от предната година и се съгласуват се електро-енергийния системен оператор, за да се направят графиците за ремонтите и на другите генериращи мощности. Така, че енергийната система във всеки един момент да обезпечава нуждите на потреблението.
Двадесети септември, казахте. До тогава двата блока си работят на максимална мощност?
Може да се каже на максимална мощност. Пети блок е на 100%, шести блок е на 850 MW, но това в момента може да се смята за максимална мощност, защото работи на мощностен ефект.
Благодаря Ви. Като Ви потърсим пак ще се чуем.
Няма проблеми.
Може ли някой разбиращ от ЯГ да каже как така 6-ти блок работи на мощностен ефект при положение че цяло лято работеше на 500 MW и ЯГ не е достигнало рязчетената дълбочина на изгаряне?
За мощностния ефект съм писал: http://atominfo.bg/?p=5943.
Познавам господин Иван Генов повече от четвърт век. Такъв специалист не си хвърля така приказките, освен ако не е подведен. Най-вероятно предишната презарядка е била разчетена за по-малък период от време. Има, разбира се, начини да доизгори само горивото, което подлежи на замяна. Но това са фигури от висшия пилотаж, които надали са усвоени от нашите физици!
По повод на висшия пилотаж.
При реализиране на доизгарянето на горивото в касетите подлежаши на замяна при набижаващата дата за презарядка, ако предишната е била извършена съгласно регламента, няма как сега РУ да работи на мощностен ефект. В такъв случай, обикновено чрез управляващата група и концентрацията на борна киселина в топлоносителя се постига планираната топлинна/електрическа мощност. При спирането на блока за ПГР касетите, предвидени за подмяна, ще са с достатъчна дълбочина на изгаряне. Изобщо в маневрен режим, неутронно-физичните разчети стават много сложни и невинаги точни.
Плановият годишен ремонт е процедура сложна, трудоемка, скъпа и подготовката и започва със завършването на предишния ПГР. Презарядка и ПГР са коренно различни неща и е странно защо даже и компетентни хора се опитват да ги смесват като понятия. Ресурс между два ПГР’а се изразходва практически еднакво и в твърде малка степен зависи от мощността на която е работил енергоблокът. В повечето случаи това са въртящи механизми, които навъртат „километраж“ всяка секунда и съответно се износват. Идва момент в който е необходимо да им бъде извършен планов предупредителен ремонт. При отлагането му е напълно възможно да се достигне до авариен ремонт с разнообразни като факти последици. Включително и опасни такива. Като организация, един ПГР е обвързан с договори с външни организации, разчети и т.н. В рамките на ПГР се изпълняват мерки по модернизация на системи и оборудване и ред други мероприятия. Абсолютно измамно е, че може да се отлага безнаказано всичко това. Ангажираните фирми са избирани чрез тръжни процедури по ЗОП, техният ресурс е съгласуван със сроковете на ПГР и договорените задачи и т.н. Сложно е да се каже на някой, че ще го извикаш когато ти потрябва и да очакваш той да откликне с готовност на това „висящо положение“. Отделно, блокът е работил макар и с намалена мощност и е отработил своя ресурс. Това означава, че е необходимо да бъде спрян за ПГР съгласно графика. Тук вече не се коментират пари, приходи, разходи, загуби. Safety first!
За трептенията на народа дали ефектът е мощностен или просто предстои спиране на блока. Всъщност, какво значение има това??? Както вече се надявам да е станало ясно, ПГР е мероприятие със задължителен характер. Съчетаването му с презарядка, точно с каква презарядка и т.н. е мероприятие с пожелателен характер. Никъде никой не е казал, че е необходимо цялата активна зона да се доведе до такава дълбочина на изгаряне, че да се започне работа на МЕ. Всъщност, това обективно никога не се и случва. При определена конфигурация на зоната, която се определя при презарядката, в един момент се достига нулево съдържание на борна киселина в топлоносителя и положение на управляващата група даващо достатъчна регулируемост на процеса. Все пак, не е бомба, реактор е и следва да е управляем. Точно какво количество горивни касети и с кои точно свои части ще участват в този процес е въпрос на реакторно-физични разчети. Всеки разчет който не излиза извън зададените от производителя на горивото гранични параметри за неговото използване е допустим разчет.
И още много в този ред на мисли …
Всъщност, началото на всичките сложности беше дадено в рамките на едно спорно като мотивация управленско решение за работа на двата блока със сумарна брутна мощност от 1100 мегавата. Ресурс беше изхабен като за 2050 мегавата, дали горивото ще е възможно да се доизползва пълноценно предстои да се види и т.н.
Нормативно нещата са уредени в:
НАРЕДБА № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи
Издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 72 от 17.08.2004 г., в сила от 18.12.2004 г., изм. и доп., бр. 26 от 7.03.2008 г.
Чл. 920. …..
(3) Енергоблоковете на атомните централи се експлоатират в базов режим (80 – 100% от номиналната мощност).
Запас реактивности (или расчётная длительность кампании, что является другой стороной той же медали) обычно считают на номинальную мощность, но использовать его, „выжигая“ топливо, можно на любой мощности, просто это дольше происходит… Если не углубляться в подробности, то работа на МЭР означает, что запас реактивности для работы на номинальной мощности к этому моменту исчерпан. Однако, в активной зоне „работают“ отрицательные обратные связи (именно поэтому он работает безопасно), в т.ч. и по мощности, т.е. за счёт снижения мощности реактивность высвобождается и реактор может продолжать работать на пониженных параметрах, правда, не долго.
Вообще „Мощностный эффект реактивности“ во всей серьезной литературе рассматриваеться только как один из эффектов, которые дают возможность создать вообще энергетический реактор. Это не халява, не работа под конец, а лишь присущий способ саморегулирования хорошо спроектированного реактора. Идея в том, что если мы ничего не трогаем по регулированию (стабильная концетрация борной кислотой, неизменное положение ОР СУЗ), то реактор будет саморегулироваться и никак не будет подвержен саморазгоном при возрастаний мощности из за каких либо внешних воздействий. Воспользоваться этим эффектом можно в любое время кампаний. Оставляем все в покое и имеем процес затухания. Качество регулирования процеса приемлемое до определенной глубиной выгорания топлива. Дальше уже не безопасно из за изменения изотопного состава топлива и появления положительной обратной связи по температуре и тогда нужно остановить процес. Ограничения в ТОБ накладывают именно для конец кампаний. Никак не должны быть ограничения каким точно образом будет останавлен реактор. Из за недостатка медленных неутронов при неизменной концентраций жидкого замедлителя, из за ограничения количества неутронов путем ввода дополнительного жидкого замедлителя или из за прекращения деления вводом ОР СУЗ с последующим вводом жидкого замедлиеля с концентрацией, дающую гарантии на возможности полного извлечения ОР СУЗ.
„Оставляем все в покое и имеем процес затухания.“ – Совершенно верно, поскольку в рабочем диапазоне параметров обратные связи отрицательны.
„Качество регулирования процеса приемлемое до определенной глубиной выгорания топлива. Дальше уже не безопасно из за изменения изотопного состава топлива и появления положительной обратной связи по температуре и тогда нужно остановить процес.“ – вот здесь неверно, выгорание топлива способствует росту температурного (по температуре замедлителя) и мощностного коэффициентов по абсолютной величине, т.е. при выполнении требования по отрицательности обратных связей на начало кампании они в течение кампании становятся ещё более отрицательными. Процесс останавоивают из-за исчерпания запаса реактивности („выгорания“ топлива), а не из-за изменения коэффициентов реактивности.
ТОБ на конец кампании накладывает ограничения только на „температуру повторной критичности“ – следствие той самой растущей обратной связи (всё более отрицательных коэффициентов реактивности), когда при расхолаживании за счёт ТКР исчерпывается эффективность аварийной защиты. Для коэффициентов реактивности значения лимитируются на начало кампании (иногда пишут, чтобы они на КК не были слишном большими по модулю, но при этом они остаются отрицательными – это чтобы не было большого заброса реактивности при попадании холодного теплоносителя в контур). А эффективность СУЗ ограничена „снизу“ для всей длительности кампании, т.к. она сильно зависит от выбранной компоновки активной зоны и может меняться в течение кампании немомнотонным образом (иметь экстремумы)…
Последние пассажи, извините, не понял совсем.
Последние пассажи связываю с утверждением факта возможности использования МЭР на любой стадий выработки топлива. Это режим регулирования. Сложившегося мнение, что это выработка каких то остатков, по моему скромному мнению, ошибочное.