На 28 ноември 2026 г. в Тайван ще се проведе пореден референдум, който може да промени досегашната политика на страната за постепенно премахване на ядрената енергетика. Гражданите ще трябва да отговорят дали подкрепят използването на ядрена енергия за стимулиране на икономиката и отмяна на политиката „Родина без ядрена енергия“. Допитването ще се проведе едновременно с местните избори, което създава условия темата за енергийното бъдеще на острова да придобие допълнителна политическа тежест.
Референдумът е предложен от опозиционната партия Гоминдан (KMT) и подкрепен от Тайванската народна партия (TPP). Поддръжниците на инициативата разглеждат ядрената енергия като възможност за укрепване на сигурността на електроснабдяването, ограничаване на ценовите колебания и осигуряване на необходимата електроенергия за развитието на високотехнологичните производства. Особено внимание се отделя на нарастващото потребление от центровете за обработка на данни и индустрията за изкуствен интелект, за които стабилното електрозахранване е основно условие за разширяване на дейността.
Срещу инициативата се обявиха екологични организации и представители на академичната общност. На 11 ноември Националната платформа за премахване на ядрената енергия и други граждански групи призоваха избирателите да гласуват против предложението. Според тях референдумът не предлага достатъчно конкретен отговор на въпросите за ядрената безопасност, управлението на радиоактивните отпадъци и бъдещето на съществуващите ядрени съоръжения. Те критикуват и формулировката на допитването, която свързва използването на ядрена енергия с икономическото развитие, без да определя конкретни технически и инвестиционни решения.
Антиядрените организации смятат, че поредното допитване по същата тема измества вниманието от необходимия дългосрочен дебат за енергийната политика. Според тях въпросът не може да бъде сведен до избора между ядрена енергия и липса на икономическо развитие. Те настояват да бъдат разгледани разходите за извеждане от експлоатация на старите реактори, окончателното решение за радиоактивните отпадъци, сеизмичните особености на Тайван и възможностите за развитие на възобновяеми източници, съхранение на енергия и по-гъвкава електроенергийна мрежа.
Един от аргументите на противниците на ядрената енергия е свързан с периода след окончателното спиране на последния работещ реактор в АЕЦ „Мааншан“ през май 2025 г. Така Тайван премина към производство на електроенергия без участие на ядрени мощности. По данни, представени от Тайванския съюз за опазване на околната среда, към ноември 2026 г. страната е била повече от 520 дни без ядрено производство. Организацията посочва, че през 31 от тези дни резервният капацитет на електроенергийната система е бил между 6 и 10 процента.
Тези данни обаче не означават, че Тайван е имал 31 дни с действителен недостиг на електроенергия или прекъсвания на захранването. Става дума за периоди с по-нисък резерв на разполагаемите производствени мощности. Разликата е съществена, тъй като резервът показва способността на системата да реагира при неочаквано отпадане на мощности или рязко увеличаване на потреблението, но сам по себе си не е доказателство за неудовлетворено търсене.
Според антиядрените организации икономическото развитие на Тайван през периода без ядрено производство показва, че наличието на работещи реактори не е задължително условие за растеж. Поддръжниците на референдума противопоставят на тази позиция очакваното бъдещо увеличение на потреблението, особено от цифровата индустрия. В този смисъл спорът не е само за настоящия баланс между производство и потребление, а за способността на електроенергийната система да осигури достатъчно надеждна мощност при следващия етап на индустриално развитие.
Предстоящото допитване е четвъртият национален референдум за ядрената енергетика в Тайван от 2018 г. насам. През 2018 г. избирателите подкрепиха премахването на законовото изискване за прекратяване на ядреното производство до 2025 г. През 2021 г. беше отхвърлено предложение за възстановяване на недовършената АЕЦ „Лунгмен“, а през август 2025 г. не получи необходимата подкрепа и инициативата за повторно пускане на АЕЦ „Мааншан“. Последният референдум събра около 4,3 милиона гласа в подкрепа на възстановяването на ядреното производство, но не достигна законовия праг от една четвърт от всички регистрирани избиратели.
Настоящият референдум не предвижда автоматично рестартиране на конкретен реактор. Дори при положителен резултат ще са необходими последващи политически решения, регулаторни оценки и технически процедури, преди да може да бъде възстановено ядреното производство. Следователно резултатът ще има преди всичко значение за посоката на националната енергийна политика, а не ще доведе непосредствено до връщане на определена мощност в електроенергийната система.
Централната избирателна комисия е предвидила пет телевизионни дискусии между представители на двете страни в периода от 12 до 20 ноември. Те ще дадат възможност да бъдат представени аргументите за и против предложението преди гласуването на 28 ноември. Очаква се основните теми да бъдат безопасността на реакторите, управлението на радиоактивните отпадъци, разходите за ядрената енергетика и перспективите пред електропотреблението.
Тайванският дебат показва колко трудно е да се постигне обществено съгласие за дългосрочната структура на енергийния сектор. От едната страна стои необходимостта от надеждно електроснабдяване за икономика с висока концентрация на енергоемки технологични производства. От другата са въпросите за безопасността, отпадъците, инвестиционните разходи и алтернативите на ядреното производство. Референдумът ще покаже дали избирателите са готови да променят политическата посока, но сам по себе си няма да реши техническите и икономическите въпроси, от които зависи евентуалното възстановяване на ядрената енергетика в страната.
