Канадската компания „АткинсРеалис“ (AtkinsRéalis), която предлага реакторната технология CANDU, вече представи възможностите си пред турската ядрена индустрия и международната общност в рамките на 12-ата среща на върха за атомните електроцентрали и ядрената индустрия (NPPES), проведена в Истанбул на 30 юни и 1 юли 2026 г. Компанията използва форума, за да задълбочи контактите си с турските държавни институции, потенциалните доставчици и организациите, които ще участват в развитието на бъдещите ядрени мощности на страната.
Това е част от по-широка кампания за навлизане на канадската ядрена технология на турския пазар. Анкара планира да разшири ядрената си програма след започналото изграждане на АЕЦ „Аккую“ с руски реактори ВВЕР-1200. За следващите атомни електроцентрали се разглеждат различни международни партньори и технологични решения. Канадското предложение е особено интересно с възможността за използване на природен уран, с дългогодишния експлоатационен опит на реакторите CANDU и с перспективата за значително участие на местната промишленост.
Първата конкретна стъпка беше направена на 3 март 2026 г., когато дъщерното дружество на „АткинсРеалис“ Candu Energy и турската компания TÜNAŞ, отговаряща за развитието на атомните електроцентрали в страната, подписаха меморандум за разбирателство. Документът предвижда обмен на технически данни, информация, инженерни знания и експлоатационен опит с цел оценка на приложимостта на различните варианти на технологията CANDU към определените от турската страна площадки.
Споразумението не представлява договор за строителство. То създава рамка за предварителна техническа и икономическа оценка, която трябва да обхване пригодността на реакторите към конкретните площадки, изискванията за лицензиране в Турция, възможните модели на финансиране и собственост, организацията на строителството, развитието на местната производствена база и подготовката на необходимите специалисти.
По време на срещата в Истанбул през юли вицепрезидентът на „АткинсРеалис“ Гари Роуз заяви, че компанията се намира в ранния етап на изграждане на дългосрочно партньорство с Турция. Според него техническата информация, необходима на TÜNAŞ за предварителната оценка, трябва да бъде предоставена в рамките на лятото, след което турските институции ще могат да направят препоръки към отговорните за избора на технологията лица. Компанията съобщи и за проведени срещи с над 70 турски доставчици, което показва, че местното производство е важна част от предлагания модел.
Канадското предложение не се свежда до един конкретен реактор. CANDU е семейство тежководни реактори с хоризонтално разположени горивни канали под налягане. За Турция от значение са преди всичко реакторите от класа CANDU 6, включително усъвършенстваната версия Enhanced CANDU 6 (EC6), както и по-новият проект CANDU Monark. Публичните съобщения за турските преговори не установяват окончателно кой от тези варианти е предпочетен или дали ще бъде предложена една и съща технология за всички бъдещи площадки.
EC6 е реактор от поколение III+ с електрическа мощност от приблизително 700–750 MW според използваната продуктова спецификация и начина на представяне на мощността. Той е еволюционно развитие на CANDU 6 и запазва основните характеристики на технологията: използване на тежка вода като забавител и топлоносител, горивни канали под налягане, възможност за презареждане при работа и използване на природен уран. Проектът включва подобрения в безопасността и конструкцията, предназначени да отговорят на съвременните регулаторни изисквания.
Една от важните характеристики на CANDU е възможността за работа с природен уран без предварително обогатяване. Това отличава технологията от повечето съвременни леки водни реактори, които обикновено използват нискообогатено ураново гориво. За Турция това би могло да създаде различен модел на снабдяване с ядрено гориво, но не означава автоматична енергийна независимост. Страната пак ще трябва да осигурява доставки на уран, конверсия, производство на горивни елементи, управление на отработилото гориво и необходимата ядрена инфраструктура.
Другият проект в портфейла на компанията е CANDU Monark, предназначен за по-големи енергийни блокове. През април 2026 г. „АткинсРеалис“ уточни, че подадената за разглеждане от Канадската комисия за ядрена безопасност проектна конфигурация е с нетна електрическа мощност 925 MW. Конструкцията предвижда потенциална възможност за увеличаване на мощността до приблизително 1000 MW при съответните проектни решения, условията на площадката и регулаторните одобрения. Следователно стойността от 1000 MW не трябва да се представя като вече лицензирана нетна мощност на първоначалния проект.
Monark е замислен като реактор от поколение III+ с акцент върху стандартизацията, използването на натрупания опит с CANDU и възможността за серийно изграждане. Към момента на представянето му проектът продължава да преминава през етапи на разработване и регулаторна оценка. Няма основание да се приема, че Турция вече е избрала Monark за някоя от бъдещите си атомни електроцентрали.
Разликата между двата варианта има практическо значение. EC6 е развитие на реакторен тип с натрупан международен експлоатационен опит, докато Monark е по-нов проект с по-голяма единична мощност. Изборът между тях би зависил не само от цената на произведената електроенергия, но и от мащаба на площадката, възможностите на електропреносната мрежа, сроковете за лицензиране и строителство, условията за финансиране и степента на участие на турските предприятия.
Въпросът за местното производство беше сред основните теми на срещата в Истанбул. „АткинсРеалис“ заяви амбиция за локализация от порядъка на 60–70%, ако технологията бъде избрана. Това е цел на компанията, а не договорно гарантиран дял. Реализирането ѝ ще зависи от квалификацията на турските доставчици, способността им да изпълняват ядрените стандарти за качество и проследимост и от решенията за разпределение на инженерните и производствените дейности.
На 22 октомври 2026 г. ядреното сътрудничество получи и политическа рамка с обявеното стратегическо партньорство между Канада и Турция. Канадският министър-председател Марк Карни и турският президент Реджеп Тайип Ердоган включиха гражданската ядрена енергетика сред направленията за разширяване на двустранните отношения. Предвижда се създаване на работна група, която да проучи възможността канадската страна да участва в изграждането на втората или третата турска атомна електроцентрала.
Това развитие надгражда започналото през март техническо сътрудничество между TÜNAŞ и Candu Energy, но не представлява окончателен избор на доставчик. Турция продължава да разглежда и други международни предложения. За площадката в Синоп се водят разговори с потенциални партньори, сред които Южна Корея, а за третата атомна електроцентрала в Тракия се обсъждат и китайски варианти. Конкуренцията между доставчиците ще включва не само техническите характеристики на реакторите, но и финансирането, условията за трансфер на технологии, местното производство и разпределението на риска при изграждането и експлоатацията.
Канадското предложение има няколко ясно очертани предимства за разглеждане: технология с дълъг експлоатационен опит, възможност за използване на природен уран, варианти с различна единична мощност и перспектива за включване на турската промишленост в производството и обслужването. Същевременно тежководните реактори изискват специализирана инфраструктура, значителни количества тежка вода, квалифицирана производствена база и отделно решение за горивния цикъл и отработилото гориво. Тези фактори трябва да бъдат включени в реалната икономическа оценка, вместо да се разглежда единствено номиналната мощност на реактора.
На този етап най-същественото постижение на „АткинсРеалис“ е, че е преминала от общи контакти към формализиран технически процес с TÜNAŞ и е включила турските доставчици в предварителната подготовка. Стратегическото партньорство между двете държави разширява политическата подкрепа за това сътрудничество. Следващите решаващи етапи ще бъдат приключването на техническата оценка, определянето на подходящия реактор и площадка, представянето на конкурентно предложение за финансиране и строителство и получаването на необходимите регулаторни разрешения. До тогава CANDU остава един от кандидатите за бъдещата турска ядрена програма, а не избраната технология за нова атомна електроцентрала.
