Случаят с двата нови центъра за данни на Google във Финландия показва проблем с начина, по който голям инвестиционен проект е започнал да се изпълнява, но не показва отказ на Финландия от ядрената енергетика. Тези две неща трябва да бъдат разграничени, защото иначе конкретно нарушение или процедурно отклонение лесно се превръща в несъществуваща промяна на националната енергийна политика.

На 6 октомври финландската Lupa- ja valvontavirasto, LVV, разпореди на Tuike Finland Oy да преустанови значително променящите околната среда подготвителни работи по два планирани центъра за данни в Мухос и Каяани до приключване на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда. Става дума за изсичане на дървета, отнемане на повърхностния почвен слой, изкопни работи, взривяване, трошене, изграждане на пътища и складови площадки, промени в отводняването и други дейности. Агенцията посочва, че извършените мащабни подготвителни работи вече са променили терените по начин, който може да ограничи предварителната функция на процедурата по ОВОС и възможностите за разглеждане на алтернативи.

В Мухос са били подготвени приблизително 330 хектара, а в района на Каяани почти 200 хектара. Самото наличие на тези дейности обаче не означава автоматично, че всички извършени действия са били незаконни. Още преди сегашното разпореждане финландският надзорен орган е проверявал какви разрешения са издадени от местните власти и какви подготвителни работи са били допустими. Именно след тази проверка LVV е стигнала до извода, че мащабът на извършеното налага спиране на определени дейности до приключване на ОВОС. На компанията е дадена възможност да представи писмено становище до 14 октомври, а най-късно до 23 октомври съответните работи трябва да бъдат прекратени. При неспазване на указанието агенцията може да започне административна принудителна процедура, включително с условна глоба.

Тук има реален проблем и той не трябва да бъде омаловажаван. Екологичната оценка има смисъл именно преди необратимите или трудно обратими промени на терена. Ако подготовката на площадката започне в мащаб, който практически предопределя бъдещото използване на терена, процедурата губи част от предназначението си. Финландските власти именно това се опитват да предотвратят. Следователно казусът е въпрос на спазване на процедурите, контрол върху голям инвестиционен проект и отношения между инвеститор, местни власти и държавен регулатор.

Това обаче е съвсем различен въпрос от ядрената енергетика. На 9 септември Google и Fortum подписаха 22-годишно споразумение за изкупуване на електроенергия от АЕЦ „Ловииса“. Договорът започва през 2028 г. с по-малък обем и трябва да достигне до 50% от мощността на централата през периода 2030–2049 г. Именно тази дългосрочна гаранция за приходите е свързана с инвестиционната програма на Fortum за продължаване на експлоатацията на двата реактора до 2050 г.

Мащабът на ангажимента е съществен. Fortum оценява общата инвестиционна необходимост за продължаване на експлоатацията на „Ловииса“ до 2050 г. на около 1 млрд. евро. През 2026 г. започват редица големи модернизации, включително обновяване на турбините с ниско налягане, автоматиката на турбините и главните морски помпи. Предвидено е и увеличение на мощността с 38 MW, а договорът с Google създава условия за допълнително увеличение с още 10 MW.

Споразумението не се изчерпва с електроенергията от съществуващата централа. Google и Fortum са подписали и меморандум за сътрудничество при развитието на нови ядрени мощности, възобновяеми източници и системи за гъвкавост. Предвижда се съвместно търсене на модели, които да подобрят икономическата жизнеспособност на потенциални нови ядрени реактори в района на „Ловииса“. Към това се добавят 94 MW батерийна система край Каяани и договори за нови вятърни мощности, подкрепяни от Google.

Точно тук се вижда защо сегашният казус с центровете за данни не може да бъде превръщан в доказателство, че Финландия се отказва от ядрената енергетика. Само няколко седмици преди регулаторната намеса държавата беше свидетел на договор, който укрепва икономическата основа за експлоатацията на „Ловииса“ до 2050 г. В същото време Fortum вече изпълнява инвестиционна програма за модернизацията на централата, а Google обвързва част от растежа на собственото си електропотребление с дългосрочно осигуряване на нисковъглеродна електроенергия.

Има и още една важна граница. Проблемът в Мухос и Каяани не е ядрен проблем. Той възниква при подготовката на площадки за цифрова инфраструктура и е свързан с екологичното законодателство. Fortum няма отношение към предполагаемото неспазване на процедурата по ОВОС от Tuike Finland. От друга страна, договорът между Google и Fortum е именно договор, насочен към запазване и развитие на ядрената енергийна инфраструктура на Финландия.

Затова две различни равнища не трябва да бъдат смесвани. Едното е дали конкретна компания е изпълнила правилно всички изисквания при подготовката на огромна строителна площадка. Другото е дали Финландия продължава да разглежда ядрената енергетика като част от дългосрочната си енергийна система. Наличните действия на Fortum и Google показват второто доста ясно: удължаване на живота на „Ловииса“ до 2050 г., модернизация, увеличение на мощността, дългосрочен договор за електроенергия и паралелно проучване на нови ядрени мощности.

Случаят с центровете за данни следователно има значение, но в друга посока. Той показва, че бързината на инвестициите в цифрова инфраструктура може да влезе в конфликт с административните и екологичните процедури. Финландският регулатор реагира именно на това. От гледна точка на държавното управление това е нормалният механизъм за корекция: установяване на отклонението, изискване за обяснение, спиране на определени действия и при необходимост административна принуда. Самото наличие на такъв конфликт не доказва промяна на националната енергийна стратегия.

Още по-малко основание има този случай да бъде представян като отказ от ядрената енергетика. Финландия продължава да експлоатира четири ядрени блока в „Ловииса“ и „Олкилуото“, като „Олкилуото 3“ е в търговска експлоатация, а двата оператора Fortum и TVO участват и чрез Posiva в изграждането на системата за окончателно погребване на отработеното ядрено гориво. Финландският модел за управление на ядреното гориво е част от същата дългосрочна инфраструктура, а през 2026 г. Posiva започна пробиването на първите реални депозиционни отвори в подземното хранилище Onkalo. 4

Следователно конкретното нарушение или процедурно отклонение при два проекта за центрове за данни трябва да бъде разгледано точно в неговия мащаб. То е достатъчно сериозно, за да предизвика намеса на регулатора, но няма фактическа основа да бъде превръщано в знак за отказ от ядрената енергетика. Напротив, непосредственият контекст показва обратна картина: дългосрочно финансово споразумение за електроенергия от „Ловииса“, инвестиции за продължаване на експлоатацията до 2050 г., увеличение на мощността и меморандум за потенциално развитие на нови ядрени мощности. Финландският случай показва не отказ от ядрена енергетика, а необходимостта мащабните инвестиции, независимо дали са ядрени или цифрови, да бъдат подчинени на еднакво реален контрол върху начина, по който се изпълняват.