Подвижните покриви предпазват опаковките с РАО от външни атмосферни условия в процеса на запълване на клетките и при изграждането на покривната плоча на всяка клетка. Освен това защитават в момента строителните работници, а впоследствие ще предпазват и служителите при изпълнение на операциите по погребване, както и техниката и контролната апаратура, намираща се под подвижните покриви.

Изграждането на подвижния покрив над северния ред клетки започна в началото на месец юни. В момента той е завършен като конструкция. Предстои монтаж на крана, системите му за управление и контрол и страничните затварящи метални стени. Покривът над южния ред клетки е на етап конструктивно изграждане.

Внушителното съоръжение представлява стоманена конструкция с 12 колони, с широчина 25 метра и дължина 30 метра, а теглото й е приблизително 700 тона. Съоръжението покрива изцяло клетката, с която се работи и по 1/3 от двете съседни клетки. След запълване на съответната клетка, подвижният покрив се премества напред по релсов път, монтиран надлъжно върху масивни фундаменти от двете страни на реда клетки. Операциите по подреждането на стоманобетонните контейнери с радиоактивни отпадъци в клетките ще се извършват дистанционно с помощта на 30-тонен мостови кран, монтиран вътре в подвижния покрив, посредством устройство за захващане на опаковките и ще се управляват дистанционно чрез системата за управление и контрол SCADA. По този начин ДП РАО защитава персонала си, свеждайки до минимум дозовите натоварвания в съответствие с принципа ALARA*.

Всички системи за работа на съоръжението преди неговото въвеждане в експлоатация подлежат на технически надзор и изпитания.

*ALARA (As Low As Reasonably Achievable) – един от основните критерии, формулиран още през 1954 година от Международната комисия по радиационна защита с цел минимизиране на вредното въздействие на йонизиращата радиация. Той предвижда поддържане на възможно най-ниското достижимо ниво както на индивидуалните (по-ниски от пределните, установени с действащите норми), също и на колективните дози на облъчване, като се отчитат социалните и икономически фактори.

Буферното хранилище е съществен елемент от целия комплекс на НХ РАО. В него ще се извършва входящ контрол и инспекции на постъпващите РАО за определяне на съответствието им с критериите за приемане в клетките за погребване. В зоната за съхраняване ще се разполагат до 120 броя СтБК. Буферното съхраняване на СтБК дава възможност за най-оптимално последващо разполагане на РАО в клетките за погребване в зависимост от масата на контейнерите и техния радионуклиден състав.

В зависимост от тези характеристики, както и в зависимост от характеристиките на вече разположените в клетките за погребване СтБК и на планираните за приемане РАО, се формират две опции:

СтБК да бъдат отправяни за погребване в клетката за погребване, която в момента се запълва;

СтБК да бъдат разположени в зоната за временно съхраняване в изчакване, в съответствие с технологичния ред, на последващото им отправяне към зоната за погребване.

Товаро-разтоварните операции и преместването на СтБК във вътрешните помещения на сградата ще се извършват дистанционно с помощта на мостовия кран и ще се управляват чрез системата за управление и контрол SCADA.  По този начин ДП РАО защитава собствения си персонал, свеждайки до минимум дозовите натоварвания в съответствие с принципа ALARA*.

След като бъде завършен монтажът на мостовия кран ще продължи поставянето на металната покривна конструкция и ще бъде изградена стоманобетонна покривна плоча.

За справка

*ALARA (As  Low  As  Reasonably  Achievable) – един от основните критерии, формулиран още през 1954 година от Международната комисия по радиационна защита с цел минимизиране на вредното въздействие на йонизиращата радиация. Той предвижда поддържане на възможно най-ниското достижимо ниво както на индивидуалните (по-ниски от пределните, установени с действащите норми), също и колективните дози на облъчване, като се отчитат социалните и икономически фактори.

Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обезопасени и опаковани в стоманобетонни контейнери радиоактивни отпадъци. Капацитетът му е 19 хиляди опаковки от посочения тип. Едно от най-модерните съоръжения от приповърхностен траншеен тип в Европа е  предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България. В него ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатаия на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности.

В НХ РАО няма да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

Изграждането на Националното хранилище е залегнало в актуализираната Национална стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. и представлява ангажимент на българското правителство пред Европейската комисия. Международен фонд „Козлодуй” финансира безвъзмездно проекта чрез  Европейската банка за възстановяване и развитие, а стойността на първия етап от изграждането на хранилището е 71 820 000 евро.

Това стана ясно по време на втората работна среща по проекта за рекултивация и ландшафтно устройство на зелените площи на територията на площадка „Радиана“.

Станаха ясни и ангажиментите, и сроковете за контрол по поддръжката на вече затревения терен – косенето на растителността, което по план е предвидено като противопожарна мярка, както и дейностите по подхранването на почвата след биологичната рекултивация.

В хода на мащабното строителство на Националното хранилище, предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани на територията на България, и в съответствие с проекта, към момента са изкопани около 1 милион кубически метра земни маси.
Част от това количество се оползотворява за льосоциментната възглавница под клетките за погребване. Значителна част от изкопаната земна маса се съхранява на площадката за бъдещо използване при затваряне на хранилището.

Комплексната проектна разработка за терена включва техническа и биологична рекултивация на площите по време на експлоатация и затваряне на НХ РАО и ландшафтноустройствен проект на зелените площи на територията на хранилището (46,6 хектара), които ще се изпълняват на два етапа – по време на експлоатационния период и след периода на затваряне.
Направен е необходимият баланс за осигуряване на хумусна почва за периода и на двата етапа. „Само след първата година след разстилане на хумусната почва почвената микрофлора се възстановява“, категорична е проф. Росица Петрова, член на проектния екип и специалист по хумусно вещество.
Дейностите по поддръжката на затревения терен ще се изпълняват в продължение на три години след затваряне на хранилището.

Реализирането  на  проекта ще допринесе за приобщаване на новата структурна единица към съществуващия локален ландшафт, който ще бъде променен, но няма да се промени основният му тип.
Предвидените за засаждане тревна, дървесна и храстова растителност ще допринесат за възстановяване на естествената екосистема.

В хода на разработването проектът се консултира със специалисти –  орнитолози, биолози, лесоинженери и др., чиито препоръки по управление на околната среда са насочени към устойчивото развитие на екосистемата и респективно – биоразнообразието в района.

За справка

В Националното хранилище за радиоактивни отпадъци на площадка „Радиана” ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. Няма да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 19 хиляди стоманобетонни контейнери с радиоактивни отпадъци.
Съоръжението ще се състои от 66 стоманобетонни конструкции (клетки), разпределени в три платформи за погребване.
Планирано е хранилището да бъде в експлоатация и постепенно да се запълва в продължение на 60 години, след което се предвижда то да бъде затворено.

През целия период на експлоатация и в следващите 300 години съоръжението ще е обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи.

Националното хранилище ще бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа от този тип.

Те бяха запознати с хода на строителството на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХ РАО).

Изпълнителният директор на ДП РАО – Дилян Петров, и Ира Стефанова – главен инженер на специализираното поделение, отговорно за хранилището, показаха основните елементи на бъдещото съоръжение и информираха за актуалния статус на изграждането.

Ръководството на ядрения регулатор пряко наблюдава дейности и беше информирано, че е пред завършване първият етап – до кота 51.5, на льосоциментовата възглавница, която е една от основните инженерни бариери срещу разпространението на радионуклиди в околната среда.

Строителството на НХ РАО започна преди малко повече от две години и се изпълнява според одобрения технически проект, който е разработен на базата на водещия световен опит в изграждането на подобни съоръжения. Хранилището ще бъде разположено в двукилометровата зона с контролиран достъп на АЕЦ „Козлодуй“.
Финансирането на първия етап от НХ РАО се осъществява с безвъзмездна помощ на Международен фонд „Козлодуй“, който се администрира от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Очаква се първият етап да бъде приключен през 2021 година.

За справка

Националното хранилище ще бъде екологично съоръжение, изградено по най-модерни съвременни технологии и в съответствие с най-строгите изисквания на Международната агенция за атомна енергия.
С изграждането на НХ РАО България ще се нареди сред напредналите страни, които експлоатират хранилища за ниско- и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци и ще изпълни дълга на държавата към обществото за безопасно и устойчиво управление на този тип отпадъци.

„Изграждането на НХРАО е важно за бъдещето на ядрената енергетика в България, защото дава възможност за съхранение на РАО и от нови ядрени мощности.
Разчитаме на експертизата на международните компании, ангажирани с изграждането на съоръжението, което ще отговаря на всички стандарти“, каза в словото си министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

В своето изказване изпълнителният директор Дилян Петров изтъкна, че за да се стигне до изграждането на Националното хранилище, ДП РАО е извършило задълбочено изследване на всички подходящи територии в страната и е оценявало избраните терени по над 30 критерия. Работата по проекта е продължила повече от 10 години.
„В хранилището ще се погребват радиоактивни отпадъци, генерирани само на територията на страната. То няма да се използва за високо радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, които изискват хранилище от съвсем различен тип“, подчерта Дилян Петров.
По думите му, в НХРАО ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци от промишлеността,

В церемонията ще вземе участие министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова.
Ще присъстват представители на Комисията по енергетика към Народното събрание, на Агенцията по ядрено регулиране, ЕБВР, местната власт, областната администрация и партньорски организации.

Актуална справка за развитието на проекта

Проектът за изграждане на национално хранилище за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци е възложен на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) с правителствено решение от 2005 година (Решение на МС № 683/25.07.2005 г.).
Във времето този процес условно се разделя на три основни етапа: избор на площадка, проектиране и строителство.
След извършени регионални и детайлни геолого-геофизични, геохимични, инженерно-геоложки и хидрогеоложки изследвания, беше избрана предпочитана площадка, върху която ще се изгради националното хранилище – площадка „Радиана”.
Площадката на бъдещото хранилище е разположена в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй”, в двукилометровата, защитена зона на централата, в землището на с. Хърлец, община Козлодуй.

Хранилището е предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България.
В него ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности.
В НХ РАО няма да се съхраняват високоактивни радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво.

Националното хранилище представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове радиоактивни отпадъци.
Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 кубически метра. Съоръжението ще се състои от няколко стоманобетонни вкопани конструкции (модули), разделени от вътрешни преградни стени на камери.
Планирано е хранилището да бъде в експлоатация, т. е. постепенно да се запълва, 60 години. След това се предвижда то да бъде затворено.
През целия период на експлоатация и в следващите 300 години съоръжението ще е обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи.
Националното хранилище ще бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа от този тип.

Изграждането на Националното хранилище е залегнало в актуализираната Национална стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 година и представлява ангажимент на българското правителство пред Европейската комисия.

Международен фонд „Козлодуй” финансира безвъзмездно проекта чрез ЕБВР, а стойността на първия етап от изграждането на хранилището е 71 820 000 евро.

Инициативата бе част от събитията, с които Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” отбелязва 50-тата годишнина на съоръжението.

В програмата на Деня на отворени врати се проведе обход на основни съоръжения и бе поднесена подробна информация за представяне на дейността и историята на Хранилището.

Посетители в Деня на отворени врати бяха ученици и техни преподаватели от училищата в селата Нови хан и Габра, студенти, ветерани, журналисти, членове на семействата на работещите в съоръжението.

Ето какво споделиха някои от гостите:

Цветанка Спасова, учител по математика, физика и химия, с. Габра

Да, има наличие на отпадъци, но пък в същото време е безопасно за хората. Децата получиха много знания и може би, ако дойдат след една година, ще задават повече въпроси, защото сега са все още малки, не знаят много неща за тези отпадъци, но мисля, че след време ще им е още по-интересно. Аз лично нямам опасения от това, че живея в близост до ядрено съоръжение .

Алекс, 8 клас, с. Габра

Много ми беше интересно. Нямам опасения от това, че живея в близост до ядрено съоръжение.

Александра и Ангел, 6 клас, с. Габра

Много ни харесаха крана и контейнерите, и Пресата, която намалява обема на чувалите с отпадъците, като се събират 30 броя в един контейнер. Беше много интересно край  Горещата камера.

Силвия Апостолова, преподавател по български език и литература, с. Габра

Посещението тук беше много приятно и интересно. Благодарение на филма, който видяхме преди това, много от нещата ни станаха ясни, както на мен, така и на децата. Смятам, че беше полезно и приятно.

Мартин, 7 клас, Клуб по журналистика, с. Нови хан

Не бях виждал всичко това досега. Стана ми много интересно, най-вече Горещата камера, за която ще разкажа на семейството си.

Ерик, 7 клас, Клуб по журналистика, с. Нови хан

Най-силно впечатление ми направи Горещата камера за съхранение с нейните щипки. По организацията всичко беше перфектно. Аз нямам опасение от факта, че живея на 8 километра от Хранилището, защото виждам че отпадъците много добре се съхраняват и пазят.

Мариана Атанасова, преподавател по математика, с. Нови хан

За първи път виждам такова огромно пространство за съхранение, само съм чувала, че в Хранилището до Нови хан е опасно и наистина аз бях предубедена, но сега вече се уверих, че не е точно така, както се тиражира от някои хора – че е много страшно за човека. Разбрахме, че се работи по европейски програми и директиви. Хората, които са тук, са специалисти. Не знам дали децата разбраха точно всичко, но може би това ще стане по-късно. Препоръчвам да бъде осигурена възможност за по-чести посещения. Аз идвам за първи път и ми хареса подготовката  и разясненията.

Илия Пенев

Драстична е разликата между това, което беше преди 20 години, и сега. Мога да Ви пожелая със същото темпо да продължавате да се развивате. Всичко, което е направено, е на много високо професионално ниво. Радостно е, че има такова добро съоръжение в България. Желая Ви успех!

Постоянното хранилище край село Нови хан официално е открито през есента на 1964 г. То е предназначено за безопасно управление на РАО, получени при използване на източници на йонизиращо лъчение в науката, медицината, промишлеността и селското стопанство. Повече от 40 години съоръжението е стопанисвано от Българска академия на науките, а от 2006 г. влиза в структурата на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) и днес функционира като специализирано поделение в Предприятието.

Честването на юбилея събра много гости, сред които представители на различни институции – ресорното Министерство на енергетиката, Агенцията за ядрено регулиране, Националния център по радиобиология и радиационна защита, Българската академия на науките, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Института по металознание, Софийския университет. Н тържеството беше представена и местната власт – в лицето на кметовете на близките населени места – селата Нови хан и Габра. Почетни гости на празника станаха и много ветерани – дългогодишни служители в хранилището.

„За мен е особена чест да поднеса поздравления по повод забележителната 50-та годишнина на хранилището край Нови хан”, каза в обръщението си изпълнителният директор на ДП РАО – Дилян Петров. „И има нещо много символично във факта, че през 2014 година отбелязваме две кръгли годишнини – 50-тата от пуска на Хранилището и 10-тата от създаването на Предприятието. Това са маркери, които чертаят  дълъг път, белязан от опит и приемственост.”, подчерта г-н Петров.

Като част от програмата на събитието, участниците в него направиха дълъг обход, съпроводени от главния инженер на специализираното поделение – Августин Найденов, и подробно бяха запознати с различните съоръжения за преработване на РАО и обслужващи лаборатории. Гостите споделиха, че са силно впечатлени от положителните промени по отношение на ресурсната осигуреност за дейността по управление на РАО, както и от значителните подобрения на инфраструктурата на хранилището и модернизациите, реализирани през последните години.

Историческа справка

Постоянното хранилище край Нови хан е построено в началото на 60-те години на миналия век по съветски проект с първоначална цел да съхранява радиоактивни отпадъци от изследователския реактор ИРТ-2000 от Атомната научно-изследователска база при Физическия институт на БАН.

Със заповед № 72 от 28 юли 1960 г. на Председателя на тогавашния регулаторен орган – Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) при Министерски съвет (МС), е създадена Комисия, която се задължава до 1 септември същата година да проучи и установи най-подходящ микрорайон за строителство на могилници с дезактивационен пункт за нуждите на Физическия институт при БАН и останалите институти и учреждения в страната, които работят с радиоактивни материали.

Условията, на които е трябвало да отговаря площадката за изграждане на съоръжения за преработване и погребване на РАО, са определени от Временните санитарни правила за охрана на почвата, водата и въздуха от радиоактивни вещества на Държавната санитарна инспекция, публикувани във в. „Известия” на Президиума на Народното събрание на Р България, бр. 25 от 27 март 1959 г.

С протокол от 27 януари 1962 г. Комисията определя за „най-подходяща площадка“ за изграждане на Хранилище за РАО терена, разположен вляво от шосето Нови хан – мина „Чукурово”, на 6.5 км от с. Нови хан и на 35 км от най-големия генератор на радиоактивни изотопи – София.

Според доклада от м. март 1962 г. на КИАЕМЦ, изпратен в МС: „Площадката отговаря на всички теренни, геоложки, стопански и хигиенно-санитарни изисквания за подобен род съоръжения, съгласно Технико-икономическия доклад на Института за проучване и проектиране при Комитета за архитектура и благоустройството”.

С разпореждания на МС № 1287 от 1959 г. и № 898 от 1961 г. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН (ИЯИЯЕ, приемник на Физическия институт) е определен за оператор на хранилището.

През м. октомври 1962 г. започва експлоатацията на съоръжението, като постепенно се изграждат постоянните хранилищни единици, в които постъпват за съхранение първите радиоактивни отпадъци.

Официалното откриване на съоръжението се случва две години по-късно – през м. октомври 1964 г. Експлоатацията се осъществява от малък екип научни работници и помощен персонал.

С предписание № 28/ 09.09.1994 г. КИАЕМЦ спира временно от експлоатация Хранилището, считано от 10.10.1994 г. за привеждането му в съответствие със съвременните изисквания за такъв вид съоръжения и за предотвратяване на радиационна авария.

През септември 2000 г. в изпълнение на Решение на МС № 332/17.05.99 г. складираните за 6 години в ЦИХ (Централното изотопно хранилище) отпадъци са извадени и превозени до ПХРАО – Нови хан.

Реконструкцията на хранилището и прилежащата инфраструктура за физическа защита са подкрепени финансово от Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) в рамките на проект БУЛ/4/005 „Повишаване на безопасността на ПХРАО – Нови хан”. Заключителен етап от изпълнението на проекта е международен работен семинар „Опит при модернизацията на ПХРАО – Нови хан”, проведен през м. ноември 2000 г.

На 14 юли 2006 г. ДП РАО получава първата лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение за управление на РАО на площадка „Нови хан”.

С решение на МС № 539 от 18 юли 2006 г. От ИЯИЯЕ към БАН се отнема Постоянното хранилище за РАО край Нови хан и имуществото му се предоставя безвъзмездно за управление на ДП РАО.

Нов етап в развитието на хранилището се открива с проект по програма ФАР, чрез който са доставени и монтирани инсталация за преработка на течни радиоактивни отпадъци; инсталация за циментиране на РАО; абразивна дезактивация и преса за намаляване на обема на вторични РАО, както и нова стационарна и преносима дозиметрична апаратура. В рамките на този проект е построено и въведено в експлоатация съоръжението „Гореща камера” (единствено в България) за обработка на радиоактивни отпадъци.

Изграждането на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, което по план трябваше да бъде пуснато в експлоатация в края на 2015-а година, най-вероятно ще се забави. Това казаха от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) по време на отчет за дейността си за миналата година.

От АЯР не се ангажираха със срок, в който хранилището за радиоактивни отпадъци ще бъде пуснато в експлоатация. Председателят на ядрения регулатор Лъчезар Костов обясни:

Най-вероятно има закъснение. Макар че АЯР не е отговорна за пускането в експлоатация на новото хранилище за радиоактивни отпадъци, но съгласно стратегията е 2015-а година. Това са сроковете, заложени в Националната стратегия за управление на радиоактивни отпадъци, и ние също имаме опасението, че отмяната на ВАС ще предизвика известно забавяне.

Какво се случва с 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ и защо имаше толкова много включвания и изключвания на блоковете през изминалата година:

Лично аз не мисля, че миналата година е била по-особена в тази сфера. Всички събития, които са се случили в АЕЦ „Козлодуй“ през изтеклата година, са от ниво 0 по международната скала. Не имало влияние за радиационната обстановка. Тези събития са свързани с конвенционалната част на АЕЦ-а. Нямат отношение към ядрената безопасност.

Заместник-председателят на АЯР Борислав Станимиров посочи данни за спиранията и пусканията на 5-и и 6-и блок на АЕЦ през изминалата година, от които става ясно следното:

Събитията са направили впечатление, че са повече, защото се случиха в края на годината, но ако погледнем назад няколко години, ще видим, че през 2013-а са 13 събития, 2012-а са също 13 събития, 2011-а са 7, а през 2010-а са 19.

Източник: http://bnr.bg/post/100286908/izgrajdaneto-na-nacionalnoto-hranilishte-za-radioaktivni-otpadaci-shte-prodalji-po-plan

Б.Р. Целия репортаж чуйте в звуковия файл. Втората половина е посветена на AP-1000®, за което ви разказах в: http://atominfo.bg/?p=21509

На 24 и 25 април 2013 г. СП „ПХРАО – Нови хан“ изпълни договор за приемане на спряна от употреба гама-облъчвателна уредба (ГОУ) от Добруджанския земеделски институт (ДЗИ)  в гр. Добрич. ДЗИ е един от обектите на специалната програма на Държавното предприятие за приемане на РАО от минали практики.

Проектът се финансира от Министерство на енергетиката на САЩ в рамките на Инициативата за намаляване на радиологичната заплаха в глобален мащаб.

Задачата беше изпълнена съгласно изричните указания на Агенцията за ядрено регулиране за осигуряване на радиационната безопасност и физическата защита на дейностите по демонтажа, изтеглянето извън сградата, натоварването на специализираното транспортно средство на ДП РАО и транспорта.

Превозът от гр. Добрич до СП „ПХРАО – Нови хан“ беше осъществен с пилотиращи автомобили на регионалните структури на полицията и гражданската защита.

На 19 април 2013 г. на заседание на Експертния техническия съвет  на ДП РАО беше  разгледана  и приета редакция № 1 на техническия проект на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО). В работата на Съвета взеха участие експерти на ДП РАО, изтъкнати специалисти и научни работници – консултанти на предприятието,   експерти от международния консултант – Група за управление на проекти по извеждане от експлоатация и НХРАО, както и независими експерти.

Разработката на проекта е дело на международен консорциум от компании с авторитет в проектирането на подобни съоръжения, към който бяха присъединени като подизпълнители  и български специализирани инженерингови фирми.

 Проектът е разработен професионално, на високо техническо ниво и съгласно изискванията на заданието,  установиха участниците в Съвета. Те констатираха, че са извършени необходимите корекции спрямо идейния проект и са отстранени всички забележки, направени от Риск одита, по инициатива на Агенцията по ядрено регулиране (АЯР). Към сегашната редакция на проекта са отправени някои малки технически забележки и препоръки, след отстраняването на които качеството му ще се повиши още повече. Следващият вариант ще бъде представен на ДПРАО  в рамките на един месец и половина.

Финализирането на техническия проект на хранилището е от съществена важност за изграждането на бъдещото съоръжение в сроковете, предвидени в Националната стратегия за управление на отработило ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Според предварителния график, който ДП РАО успешно спазва, първият етап на НХРАО трябва да бъде приключен в края на 2015 г.

Изпълнителният директор на ДП РАО обобщи:  „В целия дълъг процес по пътя за изграждане на хранилището остават само три ключови момента: окончателното одобрение на техническия проект след изпълнение на последните препоръки към него; получаване на собственост върху терена на съоръжението и заповед от АЯР за одобрение на площадката, за която в Агенцията вече са внесени всички необходими документи, включително предварителна оценка на безопасността”.

        Законовата процедура за одобрение на ПУП – ПРЗ е сложна, свързана с много време и с комуникация с многобройни институции. Процесът продължи повече от 2 години и за ПУП – ПРЗ дадоха свои становища и препоръки над 15 различни държавни ведомства, агенции, общински институции и организации от комуналния сектор. През месец април м. г. бе проведено и обществено обсъждане в Община Козлодуй, според изискванията на законодателството.

        Одобрението на ПУП – ПРЗ е ключов момент за хода на проекта за изграждане на НХРАО, което трябва да влезе в експлоатация през 2015 г., както е заложено в Националната стратегия за управление на ОЯГ и РАО и в Решение на Министерския съвет № 683 от 25.07.2005 г. Успешно завършената процедура е предпоставка Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” да получи разрешение за строеж на Националното хранилище. На този етап Предприятието напълно постига сроковете, заложени в предварителния график на дейностите за изграждането на НХРАО.

Успоредно със законовите процедури по одобрение на ПУП – ПРЗ през есента на 2012 г. бяха проведени дейности по разчистване на площадка „Радиaна”.

Бяха очертани просеки за оформяне на подходи по главната ос на модулите на бъдещото съоръжениe, проведоха се изследвания за прецизно определяне на котата на залягане на плиоценските седименти и се провеждат планирани мероприятия от предексплоатационния мониторинг.

С въвеждането в експлоатация на НХРАО ще бъде завършен цикълът на управление на радиоактивните отпадъцив България,като се осигурява тяхното безопасно и трайно изолиране от околната среда и човека. Националното хранилище е и съществен фактор за успешно изпълнение на дейностите по извеждане от експлоатация на спрените ядрени мощности в атомната електроцентрала „Козлодуй”.

В края 2015 година ДП „РАО” трябва да изпълни своята задача, относно изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци. Това е и срокът за въвеждане в експлоатация.

НХРАО ще бъде приповърхностно съоръжение от модулен тип, с възможност за поетапно изграждане. С няколко различни, по своя характер, защитни бариери, изолиращи съхраняваните радиоактивни отпадъци и препятстващи разпространението на радиоактивните вещества в околната среда.

Миналата година са приключени дейностите на етап избор на площадка на НХРАО. След сравнителен анализ, състоящ се от 23 критерия, е избрана площадка „Радиана”, съобщават от АЯР в отчета за дейността си.Заключителният акт за процеса на избор на площадка е заповедта за одобряване на площадката, която се издава от председателя на АЯР. Поради тази причина е необходим и предварителен отчет за оценка на безопасността, отчитащ всички фактори на площадката, които могат да окажат влияние върху безопасността на хранилището за периода на експлоатация и особено след затварянето му.

От страна на АЯР се извършва необходимият текущ контрол по изпълнението на условията на разрешението за проектиране на НХРАО.

Източник:http://www.kozloduy-bg.info/index.php?p=news&aid=8985

Създаването на поделението е следствие от решение на  българското правителство  от 25 юли 2005 г., с което на ДП РАО беше възложено да изгради Национално хранилище за краткоживеещи ниско- и среднорадиоактивни отпадъци* (НХРАО) до 2015 г.  Шест години по-късно, на 7 декември 2011 г., ангажиментът на държавата бе потвърден в най-висока степен с допълнение към решението на Министерски съвет, с което проектът за изграждането на хранилището на площадка „Радиана” получи статут на обект с национално значение и на национален обект.

СП НХРАО не е самостоятелно юридическо лице. Структурата му е аналогична на тази в останалите поделения на ДП РАО. То ще се ръководи от главен инженер, на чието подчинение ще са технолог, експерти по инвеститорски контрол и лицензиране и други специалисти, които ще осигуряват хода на проекта в съответствие със сегашния му етап. Съставът им е около 15 души.

Междувременно, в последните дни стартира и процедура за проектиране и изграждане на оградно съоръжение, което ще очертае физически терена, върху който ще бъде построено хранилището.

В рамките на ДП РАО, освен новосъздаденото поделение, функционират още 3 специализирани поделения: „Постоянно хранилище за радиоaктивни отпадъци – Нови хан”, „Радиоактивни отпадъци – Козлодуй” и „Извеждане от експлоатация – Козлодуй”.

*НХРАО представлява съоръжение с многобариерна защита за трайно съхраняване на предварително обработени, обезопасени и опаковани в стоманобетонни кубове радиоактивни отпадъци. Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. Съоръжението ще се състои от няколко стоманобетонни вкопани конструкции (модули), разделени от вътрешни преградни стени на камери. След запълване с опаковки тези камери се покриват със стоманобетонна плоча и се изолират от атмосферните води чрез изграждане на многопластов земнонасипен слой.

На снимката: През втората половина на месец септември 2012 г. бяха проведени финални геоложки проучвания върху терена на бъдещото НХРАО.

След като бяха очертани просеки, започна работа и с товароподемна техника за оформяне на подходи и път по главната ос на модулите на бъдещото съоръжениe.

В заседанието бяха поканени за участие представители на 12 различни държавни ведомства, общински институции и организации от комуналния сектор. По време на срещата бяха представени мнения и становища по проекта за ПУП, бяха разменени въпроси и отговори. В резултат на тричасовото заседание НЕСУТПР взе решение да бъде приет предварителният проект за ПУП – ПРЗ, като в окончателния му вариант да бъдат отразени по подходящ начин дискутираните теми.

Днес, 31 август, експертите вече работят по актуализиране на ПУП, базирано на направените препоръки, за да може в кратки срокове да бъде представен за одобрение окончателният План.

„За нас това е много важна стъпка в целия ход на процеса за изграждане на Националното хранилище”, коментира изпълнителният директор на ДП РАО – Дилян Петров. Той подчерта още, че законовата процедура за одобрение на ПУП е тежка, свързана с много време и с комуникация с многобройни институции и в този контекст е показателен фактът, че ДП РАО напълно успява да постигне сроковете, заложени в предварителния график. Той от своя страна е пряко обвързан с графика за изграждане на НХРАО, което трябва да влезе в експлоатация през 2015 г., както е заложено в Националната стратегия за управление на ОЯГ и РАО и в Решение на Министерския съвет N683 от 25.07.2005 г.

Решението на НЕСУТПР бе предшествано, както изисква законът, от обществено обсъждане в община Козлодуй, решение на Общинския съвет за съгласуване на проекта ПУП – ПРЗ, съгласувателни процедури с всички регионални и национални заинтересовани институции.

След представяне на окончателния вариант на ПУП и неговото одобрение от МРРБ, се очаква ДП РАО да получи разрешение за строеж на Националното хранилище.

Екип от 20 души започна разчистването на просеки в гъсто обраслата с дървесна и храстова растителност площадка „Радиана”.

Очаква се при добри метеорологични условия до средата на месец септември да бъде подготвено трасе с дължина 780 метра  и ширина 9 метра по оста на модулите на съоръжението. Ще бъдат разчистени и още 500 метра подходи към основната ос. Дейностите са насочени към осигуряване на условия за литостратиграфски*  сондажи по осевата линия на съоръженията за погребване, необходими за създаването на техническия проект на съоръжението. За началото на следващия месец е предвиден и стартът на хидрогеоложки изследвания, радиологичните наблюдения на района вече са започнали, а резултатите от тях ще станат база за бъдещия експлоатационен мониторинг на хранилището.

Този етап от проекта за НХРАО беше предшестван от окончателен избор на предпочитан вариант за точното разположение на съоръжението на площадка „Радиана”, припомни Ира Стефанова – ръководител на проекта. В края на месец юни 2012 г., с решение на Специализиран експертен съвет на ДП РАО, е определено конкретното разположение на съоръженията на НХРАО, след като са били обсъдени два детайлни идейни проекта, всеки от които отговаря на изискванията на българската нормативна база и международните стандарти.  

Ира Стефанова информира още, че ходът на дейностите за изграждане на НХРАО се движи в график, който е много напрегнат. В края на месец ноември т. г. се очаква международният консултант да представи техническия проект и междинната оценка и анализ на безопасността на съоръжението, както е предвидено в подписания през месец октомври 2011 г. договор между ДП РАО и консорциум, воден от Westinghouse Electric Spain в партньорство с DBE Technology, Германия и ENRESA, Испания. С цел да се пести време редовните работни срещи на екипите се провеждат чрез видеоконферентна система, а ръководителят на проекта от българска страна увери, че се поддържа непрекъсната връзка с консултантите, което помага всички да се концентрират върху качеството на разработване на проектите.

Междувременно, предстои процедура за избор на независим консултант, който да състави проектните документи в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ), което също предполага голям обем работа, тъй като НХРАО се определя за „Строеж категория 1”. В ход е и друга законодателна процедура, свързана с изграждането на съоръжението – одобряването на Подробния устройствен план (ПУП). Документът премина етапи на обществено обсъждане, на одобряване от Общинския съвет в Козлодуй, на съгласуване с различни други заинтересовани институции, в т. ч. комунални дружества. Предстои разглеждането на ПУП в МРРБ.

Проектът за национално хранилище е с най-висок приоритет за правителството на България. Хранилището е обект с национално значение и съгласно утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма график трябва да бъде изградено до 2015 г. Този линеен график е залегнал в Програмата на правителството за европейското развитие на България в периода 2009 – 2013 г., в актуализираната национална Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г., приета от Министерски съвет на 5 януари 2011 г. и представлява ангажимент на правителството пред Европейската комисия.

* Метод за определяне на геоложката история на терена.

На  9 юли 2012 г., Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) и

„ТИТА – Консулт” ООД подписаха договор за предексплоатационен радиологичен мониторинг на площадка „Радиана”, предназначена за изграждането на Национално хранилище за ниско- и средно радиоактивни отпадъци (НХРАО).

Сключването на договора е резултат от публикувана миналата година Покана за заявление на интерес и състояла се последваща тръжна процедура, проведена съгласно правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Проектът изцяло се финансира от Международен фонд „Козлодуй”, администриран от ЕБВР. Срокът на подписания договор е 36 месеца.

Очаква се в рамките на срока на изпълнения избраният консултант – „ТИТА – Консулт” ООД, да изготви и изпълни програма за предексплоатационен радиологичен мониторинг на околната среда на площадка „Радиана”, с което да се осигури достатъчен обем базисна информация за радиационния статус преди въвеждането на НХРАО в експлоатация.

Източник: http://dprao.bg/index.php?act=news&do=detailed&id=188

Агенцията за ядрено регулиране издаде на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” разрешение за проектиране на ядрено съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци – Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци (НХРАО). Документът е със срок на валидност 3 години, през което време проектирането на съоръжението трябва да бъде финализирано.

В разрешението е посочено, че се издава за приповърхностно многобариерно инженерно съоръжение от модулен тип, разположено на площадка „Радиана”, предназначено за окончателно погребване на кондиционирани радиоактивни отпадъци от категория 2а.

В проекта на НХРАО се определят и обосновават: капацитетът; системата от защитни физически бариери; конструкциите, системите и компонентите; експлоатационният срок; опаковките за погребване на радиоактивни отпадъци; безопасността през експлоатационния период и при затваряне, както и дългосрочната безопасност на погребаните на площадката радиоактивни отпадъци след затваряне на съоръжението.

В обхвата на разрешението е включено проектирането на конструкциите, системите и компонентите, разположени на площадка „Радиана”, които имат основно, спомагателно и обслужващо предназначение, свързани с манипулирането, с превозването в рамките на площадката и с контрола на опаковките за погребване на радиоактивни отпадъци. Документът регламентира и проектирането на конструкциите, системите и компонентите, които са пряко необходими за извършване на дейностите при въвеждане в експлоатация, експлоатация и затваряне на съоръжението и осигуряват дългосрочната безопасност на погребаните радиоактивни отпадъци след затваряне на съоръжението.

Извън обхвата на разрешението е проектирането на административни сгради и обекти със социално-битово предназначение, както и други съоръжения, за които съгласно ЗБИЯЕ се изисква издаването на отделно разрешение или лицензия.

Съгласно условията за издаване на разрешението Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” е длъжно да осигури с проекта мерки за радиационна защита на персонала и населението, включително за контрол на радиационната обстановка на площадката, в зоната за превантивни защитни мерки и в наблюдаваната зона. Мерките за радиационна защита следва да бъдат оптимизирани. Сред основните изисквания за осъществяване на дейностите по разрешението е с проекта предприятието да осигури и защитата на съоръжението от външни въздействия на основата на изискванията по безопасност.