Страните от Северна Европа планират да създадат обща електропреносна мрежа на дъното на Северно море.
Ще бъде възможно свързването на офшорни вятърни електроцентрали. Проектът има за цел да засили енергийната сигурност, но амбициозното предложение е изправено пред финансови и правни проблеми.
„Колкото по-взаимозависими ставаме в Европа, толкова по-независими ставаме от Русия“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред репортери по време на посещение в датското пристанище Есберг през май, което се използва от водещите производители на вятърни турбини Vestas (VWS. CO) и Siemens Gamesa (SGREN.MC).
„Всички знаем, че зеленото поколение е страхотно. Но ако искаме да го използваме, имаме нужда от мрежа. Трябва да сме по-активни“, каза тя.
Въпреки това, не е ясно как огромни количества зелена енергия могат да бъдат разпределени между страните, без да се претоварват крайбрежните мрежи, които все още се използват широко днес, или без да се създава микс от кабели на морското дъно.
Една от идеите, които могат да помогнат по този въпрос, са офшорните енергийни мрежи с нови вятърни паркове, свързани към електроцентрали и свързани помежду си чрез захранващи кабели.
Датската компания Energinet вече обсъжда свързването на два енергийни острова в датското Северно и Балтийско море с Германия и Белгия. Водят се и преговори с Норвегия, Холандия и Германия.
Съвместни вятърни паркове
В средата на май Дания, Холандия, Германия и Белгия обявиха планове за изграждане на 150 GW офшорна вятърна енергетика до 2050 г.
„За първи път виждаме развитието на възобновяемата енергетика като проекти, които е най-добре да се правят заедно“, каза датският министър на климата и енергетиката Дан Йоргенсен.
Мрежата на Северно море спестява пари и помага за регулиране на нестабилността на производството. Офшорният енергиен център също така позволява да се съхранява енергията на вятъра, докато не е необходима на потребителите на сушата. Това избягва претоварването на мрежата, което е често срещан проблем.
Например Германия редовно плаща на датските вятърни централи, за да изключат турбините за известно време, за да ограничи вноса и да избегне претоварването в мрежата.
Кой ще плати?
Изграждането на подводна мрежа обаче ще отнеме поне десетилетие и вероятно ще струва повече от милиард долара. Не е ясно кой ще инвестира и развива проекти, включващи няколко държави, а в някои случаи и Великобритания, която не е член на ЕС.
Улрик Стридсбек, ръководител на регулацията в Orsted, казва, че сегашният регламент не позволява необходимото разпределение на разходите и приходите. Той е този, който може да насърчи всички участващи страни да инвестират в проекта.
Orsted, който е построил около една четвърт от офшорните вятърни паркове в света, смята, че хибридните проекти са ключови за отключване на бъдещия потенциал на офшорните вятърни паркове. „Вярваме, че хибридите могат да спестят много време и пари“, каза Страйдсбек.
Правен въпрос
Според Джайлс Диксън, ръководител на индустриалната лоби група WindEurope, в момента се разработват още няколко хибридни проекта, но основна пречка за тяхното изпълнение е липсата на ясна европейска регулаторна рамка.
„Правителствата вече са ангажирани да изградят огромни обеми от офшорни вятърни паркове. Но те нямат смисъл, ако това е просто връзка от точка до точка, каза той.
Това обаче може да е най-доброто решение в краткосрочен план, тъй като Европа се стреми бързо да увеличи капацитета на офшорния вятър, за да замени руските изкопаеми горива, казва Сорен Ласен, изследовател на Wood Mackenzie.
„Не съм сигурен дали хибридната мрежа ще бъде правилното решение в краткосрочен план през 2020 г.“, каза той.
Ласен добави, че законовите пречки могат да забавят разработването на проекти.
Вместо това Диксън от WindEurope казва, че няма да има забавяния, ако Европейската комисия въведе необходимия регламент.
„Проектите могат да се изграждат много бързо, ако политиците пожелаят, – каза той. – Това не е сложна математика.
