На руската компания ще и бъде извънредно сложно да докаже задължението на България от 1 милиард евро, счита директорът на филиала “2К Аудит – Деловые Консультации/Морисон Интернешнл” в Санкт-Петербург Олег Семенов.
“Атомстройэкспорт може да търси възмездяване на свършената работа, но компенсацията за отказа на България от проекта надали може да бъде оценена на такава сума.
Очевидно е, че даже при решение в полза на руската компания България има добри шансове за неколкократно намаляване на сумата, – разсъждава той. – Пропуснатите ползи и другите вероятни разходи са винаги трудно доказуеми. Затова да се спечели искът в пълен обем от “Атомстройэкспорт” едва ли ще е възможно”.
По мнението на водещия експерт на УК “Финам Менеджмент” Дмитрий Баранов обаче, ако представените от руската страна аргументи се окажат достатъчни и съдът реши, че “Атомстройэкспорт” действително е понесъл значителни загуби при реализацията на този проект, и че те са сравними със сумата на иска, то може напълно да се очаква, че решението ще бъде произнесено в полза на руската компания. Понеже се съдят големи компании, водещи бизнеса си в международен мащаб, то такава сума не е нещо изключително. В световната практика тя се среща достатъчно често, – отбелязва той. Не мисля, че трябва де се възприема този иск като “принуждаване към компромис”.
Когато има стремеж към компромис, не се подава иск към партньора, а само се заявява готовност това да бъде направено.
Затова в този случай може да се каже, че “рубиконът е преминат” и двете страни няма да реализират този проект.
Пълният текст на обзора на Али Алиев ще намерите на:
