ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Индийският епос на „Уестингхаус”

27.09.2021

През последните години компанията „Westinghouse” извършва активна дейност в страните от Източна Европа.

От новините през последните две седмици може да се отбележи откриването на сервизен център в полския Краков и, разбира се, сензационното подписване на меморандум за изграждането на до пет блока с AP-1000 в Украйна.

Но пътят от подписването на меморандума до реалното строителство не е кратък. Като пример приканваме нашите читатели да си припомнят развитието на отношенията между американската компания и Индия.

Историята на въпроса

През ноември 2006 г. представителна делегация от ядрени бизнесмени отлетя за Делхи от Съединените щати, която включваше и топ мениджърите на „Westinghouse”.

Причината за посещението беше повече от приятна. Година по -рано президентът на САЩ Джордж Буш-младши се ангажира да постигне премахването на ограниченията на Групата на ядрените доставчици (ГЯД) от Индия.
В замяна на това индийското правителство планира да издаде поръчки на компании от САЩ и Франция за изграждането на нови ядрени блокове на обща стойност около 100 милиарда долара.

По това време обещанието на Буш -младши беше наистина новаторско. Държавите, които бяха членове на ГЯД (а това, включваше всички доставчици на реакторни технологий) доброволно минимизираха сътрудничеството в ядрената област с държави, които не са подписали ДНЯО.

В резултат на това беше невъзможно да се строят АЕЦ с чуждестранни реактори в Индия и Буш обеща да постигне премахването на тази забрана.
Забраната е още по-обидна за „Westinghouse” и други западни доставчици поради получилия се монопол на Русия на индийския пазар за реактори с лека вода.

Известен правен казус – междуправителственото споразумение за изграждането на АЕЦ „Куданкулам” е подписано още при Горбачов, преди въвеждането на строгите забрани от страна на ГЯД. Тъй като правилата на ГЯД нямат обратна сила, руснаците, на абсолютно легални основания, останаха единствените в Индия, които можеха да доставят реактори на лека вода.

Обещанието на Буш обърна ситуацията. През септември 2008 г., въпреки недоволството на Китай и няколко малки страни, ГЯД прие декларация, въвеждаща изключение от правилото за Индия.
Индийският пазар беше отворен, и „Westinghouse” побърза да заеме възможно най -голямата ниша.

Започвайки, естествено, с подписването на меморандуми.

Първите трудности

През февруари 2009 г. Мина Мутяла, която тогава отговаряше за индийското направление във „Westinghouse”, открито посочи интереса на американската компания – от шест до осем блока с AP -1000. Къде точно да се строи не е важно, не е изключен вариантът за ядрен парк с разполагането на всички блокове в една АЕЦ.
Подписването на меморандума – възможно най -скоро, за предпочитане преди април 2009 година, за да стане навреме преди изборите в Индия.

Април мина, дойде май и реториката на г -жа Мютяла се промени.
Тогава тя заговори за готовността на компанията да започне преговори за детайлите на бъдещото споразумение и за възможностите за включване на индийски предприятия и работна ръка в проекта.

На фона на преговорите, контактите и подписването на нови документи индийската страна предприе първата практическа стъпка, обявявайки през юли 2009 г. отделянето на две конкретни площадки за АЕЦ с американски реактори, способни да приемат енергоблокове с мощност от 6 до 10 GW всяка.

Увеличен бе и размерът на евентуалната награда – общата сума на възможните поръчки за изграждане на блокове със западни реактори, в Делхи вече се заговори за 150 милиарда долара.

Изненадващо, преговорният процес с американците не се ускори след подобни стъпки, а напротив, забави се. През март 2010 г. френската агенция AFP публикува ликуваща статия, основното послание на която беше: „Американските компании изостават спрямо конкурентите от Русия и Франция в Индия“.

Факт е, че мащабните планове на американските топ мениджъри се натъкнаха на индийската реалност, която показа основната слабост на „Westinghouse”.

Индия нямаше законодателство относно ядрените щети, а частните собственици на Westinghouse (по това време това е японската корпорация „Toshiba“) не бързаха да поемат рисковете от работата в такива условия.
За разлика от американците, руските и френските ядрени специалисти почувстваха подкрепата на своите държави и се държаха много по -смело в Индия.

Индийското правителство изготви законопроект за компенсиране на ядрените щети и го внесе в парламента. По това време обаче вниманието на индийската общественост отново беше приковано към дългогодишното бедствие в завода на Union Carbide в Бопал.

Появиха се съдебни решения относно действията на индийските власти за преодоляване на последиците от бедствието и това подтикна обществото да обсъди възможните последици от аварии в АЕЦ.

Техният резултат беше въвеждането на изменения в ядрения закон и едно от тях даде право на компаниите-оператори да предявяват искове за регрес срещу доставчици, ако инцидент в АЕЦ е причинен от дефекти в доставеното оборудване.

Първите пари

Правото на регрес е нанесло тежък удар на американските компании. „General Electric” отказа да се бори за индийски договори.
Но „Westinghouse“ реши да не се отказва и през юни 2012 г. подписа меморандум за разбирателство с Корпорацията за ядрена енергия (NPCIL) на Индия, проправяйки пътя за изграждането на АЕЦ с шест енергоблока с AP-1000 в индийския щат Гуджарат.

По-точно, в меморандума се посочва, че на площадката могат да бъдат построени до шест блока, като индийската страна не е поела задължението всички те да бъдат с реактори AP-1000.
„Не знам дали ще получим договор за всичките шест“, признава честно говорителят на „Westinghouse” Скот Шоу.

За да ускори процеса, американската компания призова действащите дипломати като лобисти.
През юни 2013 г. поразената ядрена общественост имаше възможност да види с очите си уникален случай: „Westinghouse” открито благодари на редица американски служители, включително на държавния секретар Джон Кери, чрез прессъобщение, че помогнаха за „продължаване на бизнеса на световния пазар на ядрената енергетика“, на първо място в Индия.

През същата 2013 г. най -накрая беше подписан първият договор – за изпълнение на работи по подготовката на предварителна Техническа обосновка на безопасността (ТОБ) за първия етап на централата, състоящ се от два блока.

С други думи, изминаха почти седем години от голямото посещение на ядрените бизнесмени в Делхи, със споменаването на което започнахме статията, и „Westinghouse” най -накрая успя да заработи първите си пари. Разбира се, за никакви стотици милиарда долара вече не ставаше и дума.

Неприятна изненада за американците бяха тежките претенции на индийците относно прогнозните икономически параметри на АЕЦ с реактори AP-1000.
Стойността на един киловатчас (kWh) от атомната електроцентрала „Куданкулам“ с рускитете ВВЭР-1000 беше посочена в Индия през 2013 г. – от 3,5 до 4 рупии, а американските разчети за АЕЦ с AP-1000 показваха 12 рупии за киловатчас.

„Ако вземем предвид инфлацията, цените ще бъдат още по -високи. Ние сме отговорни и пред хората. Освен това много се противопоставят на ядрените проекти с чуждестранно участие. Ако нищо не ни помогне (за понижаване на цените), тогава може да се наложи да се откажем тях поради високите разходи за производство на електроенергия “,- заплашиха американците от индийския департамент по ядрена енергия.

През 2015 г. Барак Обама се зае с работа.
По време на посещението му в Индия бяха подписани споразумения, които значително намалиха потенциалните рискове от искове за регрес за американските доставчици. По този начин индийската страна обеща да използва правото на регрес само ако доставчикът се съгласи да посочи такава възможност в договорите си.

Изглеждаше, че пътят за „Westinghouse“ беше отворен.
Президентът на американската компания обеща да сключи споразумение с Индия през юни 2016 г., след което крайният срок беше изместен на юни 2017 година.
Но тогава компанията „Westinghouse“ по волята на японските собственици влезе в процедура за контролиран фалит, а индийският проект трябваше да бъде забравен за известно време.

Междинните резултати

Тъй като историята с американските реактори се проточи, в Индия започнаха все по-често да се чуват гласове за необходимостта от връщане към основите, а именно за засилване на програмата за изграждане на блокове с тежка вода, което в крайна сметка се случи.

Впрочем, „Westinghouse“ и AP-1000 в Индия обаче не бяха извадени от сметките.
Контролираният фалит на американската компания е направил своите корекции – индийските ядрени енергетици сега ще отговарят като генерален изпълнител за изграждане на блоковете с AP -1000, прехвърляйки на „Westinghouse” ролята на доставчик на технологиите и отделно оборудване. Площадката също се е променила – сега вече се намира в щата Андхра-Прадеш.

През септември 2018 г. ръководителят на индийското ядрено ведомство Сехар Басу обеща, че търговски договор с „Westinghouse” ще бъде сключен „не по -рано от 2021 г.“. Отделеното време наближава, но в този случай е необходимо да се има предвид, че пандемията се е отразила негативно върху работата на преговарящите.

В края на статията остава да обобщим междинните резултати.

16 години след като Джордж Буш-младши тържествено обеща да отвори индийския пазар за западни реактори и почти 15 години след първото голямо посещение на американски ядрени бизнесмени в Делхи, реакторите на „Westinghouse“ в Индия не са произвели нито един киловатчас електроенергия, а освен това, в строителството им не е положен нито един кубичен метър бетон.

Така че всичко, което Индия е получила от „Westinghouse” до момента, са само меморандуми.

Автор: ATOMINFO.RU

Вижте оригинала на: http://atominfo.ru/newsz04/a0033.htm

Tags: , ,

Comments are closed.

Тема на седмицата

Индийският епос на „Уестингхаус”

През последните години компанията „Westinghouse” извършва активна дейност в страните от Източна Европа. От новините през последните две седмици може да се отбележи откриването...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-2020 няма да се проведе заради епидемията от COVID-19

Последни коментари