Замисляли ли сте се как подводниците под вода получават сигналите от базите си?
Всички разбираме, че по обичайния начин подводниците не могат да получат указания, а те нямат възможност да изплуват, особено когато са в близост до чужди морски граници.
Наистина в този случай те ще бъдат незабавно открити.
Въпреки това атомните подводници все пак получават съвети и указания. В тази статия става дума как се прави това.
Доколкото не е тайна, съществуват специални модули за комуникация на подводницата с командването. За работата им обаче, са необходими свърх мощни предавателни станции.
Контактите на тези модули са разположени дълбоко под земята на разстояние 60 км един от друг, а земната кора служи като антена. Именно тя дава на сигналите възможност да преодолеят водния стълб и да попаднат вътре в подводницата.
Какво е известно?
Такъв модул се намира в САЩ, а именно в щата Уисконсин. Както се знае, той се нарича „Голиат“. В Руската федерация, недалеч от Мурманск, също се намира модул, наречен „Зевс”.
Медиите съобщиха, че свърхдълбок кладенец на Колския полуостров е използван със същата цел.
Военните на Великобритания искаха да създадат подобни модули, тъй като имат собствен ядрен флот. Както обаче стана известно, те не успяха. В резултат на това сега използват услугите на САЩ срещу заплащане.
Заслужава да се отбележи, че Китай има няколко подводници с балистични ракети, които могат да достигнат до военните бази на Съединените американски щати. Освен това в момента се строи още един плавателен съд с ядрена енергийна установка.
Китайските военни също използват горната технология, но никой не знае къде се намира техният модул. Не е изненадващо, че Китай внимателно крие всичко. Все още не е известно колко ядрени оръжия притежава китайската армия. Медиите дават само откъслечни факти.
Надпреварата във въоръжаването не спира. Сега разработчиците работят върху най-новите видове плавателни съдове с ядрена енергия, както и върху комуникационни системи за тях.
Б.Р. – Преди много години имах възможност да видя отвътре една контролна станция (има ги много по света) към такава комуникационна система.
След много проучвания бях допуснат под условие, че няма нищо да питам и да пипам.
Това, което ми направи впечатление, като изпечен радиолюбител, беше отсъствието на всякакви мачти, огромни антенни системи и други в района около сградата.
Вътре от опитното ми око не убягнаха някои признаци, за които нямаше нужда и да питам:
Приемният център контролира наличието на периодични репери излъчвани от системата на честоти в долната част на звуковия и инфразвуковия диапазон;
Антенната система е разположена дълбоко в земята под сградата (трябваше да се досетя).
Сега нещата сигурно са много напреднали, но не забравяйте, че този тип комуникация с подводниците е възможен само в една посока.
При извънредна необходимост субмарините могат да изхвърлят буйове за сателитна връзка, който са много малки и незабележими и работят само в режим на приемане, докато се насочат точно към своя спътник. Разменяйки с висока скорост кодираната информация, те веднага се прибират при подводницата.
