Физиците от Брукхевънската национална лаборатория (Brookhaven National Laboratory, BNL – е една от 16 национални лаборатории на Министерството на енергетиката на САЩ) са попаднали в книгата на рекордите на Гинес.
В процеса на експериментите по сблъскване на йони на златото в колайдера RHIC те получили вещество, нагрято до невероятно висока температура – около 4 х 1012 Co, което е 250 хиляди пъти повече от температурата в центъра на Слънцето.
Компанията Guinness World Records официално е признала рекорда и го е регистрирала в категорията “Най-висока температура, получена изкуствено”, се казва в съобщението на лабораторията.
Физиците са сблъсквали ускорени почти до скоростта на светлината ядра на атомите на златото в The Relativistic Heavy Ion Collider (RHIC), за да получат кварк-глюонна материя, която, както предполагат учените е запълвала Вселената в първите микросекунди след възникването й преди 13,7 милиарда години.
Нормално кварките се намират в състояние на конфайнмент (затваряне) в протоните и неутроните. При сблъскването на тежки йони се получава токлова висока температура, че неутроните и протоните се “разтопяват”, образувайки кварк-глюонна плазма. В резултат на изследванията учените са установили, че кварк-глюонната материя се държи почти като идеална течност.
Експерименти за получаване на кварк-гюонна материя се провеждат и на други установки, по-точно, на Големия адронен колайдер (ГАК) в CERN – Швейцария. Там физиците сблъскват оловни йони и контролират резултатите от стълкновенията с помощта на специалния детектор ALICE (A Large Ion Collider Experiment).
Плътността на енергията, която се достига в ГАК е примерно три пъти по-голяма от тази в RHIC. Това означава, че температурата, която може да се достигне е примерно с 30% по-висока от достигнатата в Brookhaven National Laboratory.
Обаче физиците от CERN засега не са публикували съобщение за официално измерване на температурата и поради това в книгата за рекордите на Гинес фигурира резултата от RHIC.
Руските физици също имат намерение да изследват кварк-глюонната плазма. Затова в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в подмосковският град Дубна се строи колайдер за тежки йони (NICA).
Източник: РИА Новости
