Един от разработчиците на електромеханичните превключватели, електроинженерът от Университета Юта – Massood Tabib-Azar
В процеса на работа в непосредствена близост до работещи реактори, а особено при ликвидиране на аварии на АЕЦ и при извеждането им от експлоатация, често се използват роботи. Те са незаменими на тези места, където работата на хората е невъзможна поради високата радиоактивност. До скоро проблемът се заключаваше в това, че електронните им схеми също са под въздействието на радиацията. Установено е, че колко по-голяма е плътността на елементите в един кристал – толкова по-уязвима е интегралната микросхема от радиацията.
По тази причина, например, електронните блокове на роботите, използвани за разчистване на радиоактивните струпвания след аварията във Фукушима, са имали тежка оловна защита (кутия). Подобен проблем възниква за електрониката на междупланетните космически апарати, където направата на такива тежки екрани е за сметка на отказване от друго важно изследователско оборудване.
Учените от Университета в Юта са намерили начин за решаване на този проблем. Изобретението им се състои в използването в електронните схеми не на полупроводникови структури, а на микроскопични електромеханични устройства, които са значително по-устойчиви на радиационното въздействие. Тези нови устройства не съдържат нищо друго, освен набор от подходящо свързани логични вентили, които изпълняват двоични операции от типа “И”, “ИЛИ”, “НЕ”.
Образци на радиационно-устойчиви електромеханични превключватели
Устройства с направените на тази елементна база интегрални схеми са били тествани в изследователския реактор на Университета в Юта. Оказало се, че след двучасов престой в работещия реактор те продължават да функционират нормално.
Радиационно устойчива интегрална микросхема
Изследването е финансирано от Агенцията по перспективни отбранителни научно-изследователски разработки на САЩ (DARPA). Тази организация е подчинена на Пентагона и има за цел да подпомага финансово фундаментални научни разработки.







