Днес мнозина смятат, че нищо в света не е по-опасно за човешкото здраве, отколкото радиацията.
Но има нещо, което може да бъде много по-опасно от умерена доза радиация и никога няма да се досетите за него: дим от горски пожар.
Дори един дъх от микроскопична доза дим може да доведе до нелечими ефекти върху здравето, които ще продължат цял живот.
Миналият ноември, когато луди горски пожари бушуваха в Калифорния, димът от тези пожари покриваше град Сакраменто. Въздухът на града се превърна в един от най-замърсените в света.
Огънят в гората е погасен отдавна, но останалите малки частици постепенно проникват в белите дробове на жителите на града и в кръвния поток, където остават с години.
При бомбардировките на Хирошима загинаха 70 хиляди души – от експлозията, още 60 хиляди – от радиацията. Но в действителност имаше много повече жертви – на японски те се наричат „Хибакуса“, т.е. „хора, изложени на въздействието на експлозията“.
До 2013 г. 450 хиляди души загинаха от дългосрочните последици от бомбардировките. Хората бяха отровени от радиация, много деца имаха левкемия – хиляди деца.
Това, че димът е неприятен и може да предизвика астма или отравяне с въглероден окис, е добре известен факт.
С какво димът от горски пожар по-опасен от радиацията? Фактът е, че една микроскопична доза облъчване не вреди на човешкото здраве, но и малки прашинки от дим от горски пожар могат да имат необратими последици за здравето на децата. А тези частици са по-малки от 2,5 микрона, което означава 30 пъти по-малки от дебелината на човешки косъм.
Ново проучване показа, че въздействието на тези малки частици (наречени PM2.5), летящи във въздуха след пожар, уврежда имунната система на децата.
Учени от Станфордския университет са тествали кръвта на 36 деца, изложени на въз
действието на пожара, димът от който е покрил град Фресно през 2015 г., и са открили промени в отделен ген, който регулира работата на имунните клетки на организма – регулаторни Т-лимфоцити. Това означава, на тези, които се борят с болестите и помагат на организма да се възстанови. Тези деца са изложени на по-голям риск от развитие на алергии или инфекции.
Предварителни изводи: вдишването дори на малко количество частици, които са 30 пъти по-малки от дебелината на човешка коса, може да доведе до неизлечими последствия.
Дори „контролираните“ пожари, при които се изгарят храсталаци, могат да бъдат опасни, разбира се, в по-малка степен, твърдят учените.
Ако изследването на децата е недостатъчно, учените са се насочили към маймуни – макак-резус – които живеят в улична клетка в Националния изследователски център за примати в Калифорния.
Маймуните раждат през пролетта, така че през юни и юли 2008 г. новородените макаци също са вдишвали дим от пожари – до 10 дни.
Три години по-късно, когато маймуните пораснали, учените фиксирали в тях липса на имунитет, причинен от излагане на РМ2.5 (същите тези частици). Сега, 10 години по-късно, маймуните все още показват едни и същи промени в имунитета, а женските дори са ги предали на своето потомство.
„Очевидно е, че токсичните частици в замърсения въздух имат постоянен ефект върху ДНК на имунните клетки“, казва Лиза Милър, главен изследовател и имунолог в Училището по ветеринарна медицина към Университета на Калифорния, Дейвис. „Това е промяната, която остава в тези клетки [на маймуните] за цял живот.“
