Преди аварията на АЕЦ “Фукушима-1” японските атомни електроцентрали осигуряваха около 30% от производството на електроенергия в страната.
След това, от 54 енергоблока окончателно бяха закрити 1-4 блок на АЕЦ “Фукушима-1”. Всички останали получиха предписания да преминат стрес-тестове и да получат необходимите съгласия за повторен пуск.
На практика това означаваше, че блоковете в експлоатация ще се спират по график за провеждане на ППР, а повторното им пускане в работа се отлага за неопределено време.
Ако Япония продължи практиката на свиване на ядрената енергетика, то над страната ще надвисне постоянна заплаха за прекъсвания в електрозахранването през лятото. Това не само ще представлява неудобство за населението, но и ще се превърне в спирачка за икономическото развитие.
За връщане на блоковете в строя японското правителство е разработило строга процедура, включваща стрес-тестове, анализ на резултатите им и одобрение от централните и местните власти. Но сроковете за завършване на процедурите са неясни.
През април 2012 година правителството одобри резултатите от стрес-тестовете на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Ои” (Ohi) и призна повторният им старт за безопасен. Но пускането на блоковете се затруднява поради негативното отношение на обществеността, на която не се харесва практиката на недостатъчен контрол върху работата на ядрените компании и скриването на информация.
Ако всички енергоблокове не работят през лятото, по прогноза при съчетаване на горещо време с други неблагоприятни обстоятелства ще има недостиг на електроенергия около 0,4%.
Още по-сложна обстановка се прогнозира в западна Япония, където оперира компанията KEPCO. Там електроенергийният дефицит може да достигне 16,3%. На остров Хокайдо предполагаемият дефицит е до 3,1%.
Б.Р. В североизточната част (Канто, Тохоку, Хокайдо) честотата на системата е 50 Hz, а в югозападната (Кинки, Тюкоку, Тюбу, Кюсю, Окинава) честотата е 60 Hz. Съществуват междусистемни връзки, но те са с ограничена пропускателна способност.
Исторически това се е получило така, защото още в края на 19 век са се обособили два световни стандарта – европейски (50 Hz) и американски (60 Hz).
Японците през 1895 година са купили европейски генератор за Токио, а през 1896 година – американски за Осака. Така са се развили двете системи.
Най-вероятно от японското общество ще се изисква активно участие в мероприятията по икономия на енергия, подобно на миналогодишната акция “На работа без вратовръзки”. Чиновниците от отрасъла вече дават да се разбере, че не изключват и принудителни ограничения в електроснабдяването.
Естествено, промишлеността не е във възторг от предстоящите изпитания. “През миналата година ние сътрудничехме и правехме икономии, без да правим сметка за цената. Но да продължаваме в същия дух и през тази година ще бъде трудно”, – казва един от мениджърите в машиностроителния отрасъл.
Вторият проблем е високата цена на изкопаемите горива, необходими за замяна на изгубените ядрени киловат-часове. Седем от деветте най-големи японски генериращи компании (без да се брои TEPCO) декларират за текущата финансова година нетни загуби.
Анализаторите не изключват възможно повишаване на тарифите за електроенергията.
Проблемите се увеличават, но заедно с тях расте и обществената подкрепа за отказване на Япония от ядрената енергетика. През април беше създаден форум, в който влизат кметовете на населените места от 35 префектури. Мисията на форума е да способства за пълно закриване на японските АЕЦ.
Хироси Таканаси от изследователския институт „Фуджицу“, счита, че най-правилно е да се премине към спокойно обсъждане, като се разделят “дългосрочните предвиждания от краткосрочните мерки”.
Не си струва днес да се принуждава обществеността да избира между две екстремни решения – възстановяване на работата на реакторите или пълното им закриване, уверен е експертът.
Източник: AtomInfo.Ru




