ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


В Козлодуй започна международна експертна среща по погребване на нискоактивни РАО

05.12.2017

На 4 декември 2017 г. бе дадено началото на техническо съвещание, организирано от Международната агенция по атомна енергия МААЕ) в рамките на Международната мрежа за погребване на нискоактивни отпадъци (ДИСПОНЕТ).
Специфична тема на форума е управлението на дейностите по изграждане на съоръжения за такива цели.

 

Събитието се домакинства от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) и ще продължи до 8 декември.

В него вземат участие 21 експерти от 17 държави, разположени на пет континента, както и представители на Агенцията за ядрено регулиране и всички специализирани поделения на ДП РАО.

 

Основната цел на ДИСПОНЕТ е споделянето на международния опит и подобряването на практиките и подходите при управлението на нискоактивни отпадъци. Както е известно, изграждането на съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци е комплексен проект, който трябва да отчита множество изисквания по време на избора на площадка, строителството и въвеждането в експлоатация.
Целият проект трябва да следва стриктно условията на лицензионната документация, да отчита националните нормативни изисквания, добрите международни практики  и да се реализира при добра комуникация с всички заинтересовани страни.

От българска страна форумът бе открит от Сергей Цочев – член на Управителния съвет на ДП РАО, с думите:
„Бих искал да вярвам, че това техническо съвещание ще обсъди подробно  всички тези предизвикателства и ще даде отговор на въпросите, които ще поставите по време на това събитие. Споделяйки вашия национален опит вие ще умножите вашите познания и заедно с практиките и стандартите на МААЕ в тази област ще се завърнете у дома с информация за най-добрите постижения и задълбочено разбиране на обсъжданата тема.”

Tags:

10 Responses to В Козлодуй започна международна експертна среща по погребване на нискоактивни РАО

  1. Петър Пенчев on 06.12.2017 at 21:51

    Бих искал да попитам защо се говори само за категорията „нискоактивни“ РАО, когато в нашите нормативи няма такова разделяне – в тях има категория „2а“: ниско- и средноактивни.

    Дали е прав един ядрен експерт от вчерашна пресконференция в БТА, че у нас неправомерно са ги обединили двете категории, когато по света за нискоактивните се допуска приповърхностно погребване, докато за средноактивните – геоложко на 60-100 метра.

    Моля за коментар от господата TSO и Сергей Смирнов, а ако г-н Красимир Христов вземе такъв и от Сергей Цочев, бих бил благодарен.

    • TSO on 07.12.2017 at 8:27

      Съжалявам, но ми е извън тематиката. Затруднен съм да коментирам казуса. Бих предложил да се проследи във времето какво е било разделението и класификация на РАО съгласно българското законодателство. Така ще се намери преломният момент. Това, възможно, ще хвърли светлина за причините и нуждите.

      • TSO on 07.12.2017 at 13:07

        Сетих се, че мога да подам насока. Търсете връзката между средата на деветдесетте на миналия век, френски специалисти, тамплет, кобалт, прекратяване на сътрудничеството в ядрената сфера, нерви, емоции…

    • Куку on 07.12.2017 at 18:10

      По старата наредба за РАО кат.1 са нискоактивни РАО, кат. 2а – средноактивни с ограничение по алфа активност. В новата кат.1 я разделят – една част отива към 2а, друга част остава кат.1 (също са нискоактивни). От гледна точка на управлението на РАО интересно е каква част може да се припише към кат.1 – затова се говори изключително за нискоактивни РАО – средноактивните са ясни, там няма мърдане. Борбата е да се намали частта нискоактивни РАО приписани в така дефинираната кат.2а, тъй като основния обем който се генерира са нискоактивни РАО – колкото повече отидат в кат.1, толкова по малък обем се погребва в хранилището. Така че не е свързано с начина на погребване, а с това колко ще е обема за погребване.

      • Петър Пенчев on 07.12.2017 at 22:15

        А защо BG-нормативът е „кат. 2а – средноактивни с ограничение по алфа активност“, не трябва ли при това катeгоризиране да се отчита и периодът на полуразпад. Между другото, от Министерството на здравеопазването го казаха при становището им за Първия ОВОС на сега строящото се хранилище „Радиана“ – те акцентираха върху пет радионуклиди със значимо дълъг полупериод.

        Ако се съгласите че „малка радиация“ няма, тогава не е ли важно времето за десетократния полуразпад – за да се класифицират в дадена категория относно избор на тип погребване.

        • Куку on 08.12.2017 at 18:22

          Стига с това становище, този който го е написал е много зле с технологията. За да се появи значимо количество дългоживеещи радионуклиди в кат.2а някой трябва да наруши закона – да разреди високоактивен отпадък от преработката на отработило гориво до ниво на активност за кат.2а. Като значимо количество се разбира над нивата за освобождаване от контрол по ОНРЗ. В отпадъка от нормалната експлоатация даже теоретично, при доста крайни предположения, не се получава някакво значимо количество.

          • Петър Пенчев on 08.12.2017 at 21:33

            Ама Вие не приемате доводите в изследвания на учени, че ‘малка’ радиация няма – за един организъм е незначима, но за друг е значима.

            Аз пък не приемам ОНРЗ, защото те не се базират на изследване на късния радиационен риск за човека, убеден съм защото такива изследвания исторически е рано да се правят, трябват поколения.

            А относно 5-те дълго живеещи радионуклиди – те са изписани в Таблица “Радиоактивен инвентар” на ДОВОС, от МЗ са ги видяли а не са ги измислили. За жалост във втория ДОВОС таблицата е пак там, но от МЗ подписалият новото Становище Главният санитарен инспектор мълчи, макар че същият е автор на първото МЗ-становище.

        • Куку on 09.12.2017 at 14:07

          Аз не твърдя че тези дългоживеещи радионуклиди ги няма. При условие че се погребват отпадъци от кат.2а, тяхното съдържание ще е много под нивата за освобождаване и не е необходимо да се чака техния разпад. Главния санитарен инспектор няма основание за първото становище – той е длъжен да се съобразява с действащото законодателство.
          Доводите на цитираните от вас „учени“ са достатъчно спорни, да не говорим за понятието „малка“ радиация… а и не виждам как ще ги приложите към нивата за освобождаване – там ефектите са по-малки от флуктуациите на фона примерно в рамките на София.

    • Сергей Смирнов on 07.12.2017 at 22:05

      В России есть 190-ФЗ 2011 года, пункт 3 статьи 12:

      „Захоронение твердых низкоактивных радиоактивных отходов и
      твердых среднеактивных короткоживущих радиоактивных отходов может осуществляться в пунктах приповерхностного захоронения
      радиоактивных отходов“.
      http://www.kremlin.ru/acts/bank/33584/page/2

      • Петър Пенчев on 07.12.2017 at 22:16

        А, ама краткоживущи … току-що питах за дългоживущи.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Тема на седмицата

Отворено писмо – Помогнете на Дневен център “Дъга” за деца-аутисти

Преди около 2 години под мотото “Подай ръка на различните деца” стартира кампания на инициативен комитет към Асоциация Аутизъм за набиране на средства за...

Още »

АЕЦ “Козлодуй” постави рекорд по време на ПСЕ сред енергоблоковете с ВВЭР-1000

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

50 години българска атомна енергетика – средношколска конференция

Последни коментари