ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


В Козлодуй започна международна експертна среща по погребване на нискоактивни РАО

05.12.2017

На 4 декември 2017 г. бе дадено началото на техническо съвещание, организирано от Международната агенция по атомна енергия МААЕ) в рамките на Международната мрежа за погребване на нискоактивни отпадъци (ДИСПОНЕТ).
Специфична тема на форума е управлението на дейностите по изграждане на съоръжения за такива цели.

 

Събитието се домакинства от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) и ще продължи до 8 декември.

В него вземат участие 21 експерти от 17 държави, разположени на пет континента, както и представители на Агенцията за ядрено регулиране и всички специализирани поделения на ДП РАО.

 

Основната цел на ДИСПОНЕТ е споделянето на международния опит и подобряването на практиките и подходите при управлението на нискоактивни отпадъци. Както е известно, изграждането на съоръжение за погребване на радиоактивни отпадъци е комплексен проект, който трябва да отчита множество изисквания по време на избора на площадка, строителството и въвеждането в експлоатация.
Целият проект трябва да следва стриктно условията на лицензионната документация, да отчита националните нормативни изисквания, добрите международни практики  и да се реализира при добра комуникация с всички заинтересовани страни.

От българска страна форумът бе открит от Сергей Цочев – член на Управителния съвет на ДП РАО, с думите:
„Бих искал да вярвам, че това техническо съвещание ще обсъди подробно  всички тези предизвикателства и ще даде отговор на въпросите, които ще поставите по време на това събитие. Споделяйки вашия национален опит вие ще умножите вашите познания и заедно с практиките и стандартите на МААЕ в тази област ще се завърнете у дома с информация за най-добрите постижения и задълбочено разбиране на обсъжданата тема.”

Tags:

15 Responses to В Козлодуй започна международна експертна среща по погребване на нискоактивни РАО

  1. Петър Пенчев on 06.12.2017 at 21:51

    Бих искал да попитам защо се говори само за категорията „нискоактивни“ РАО, когато в нашите нормативи няма такова разделяне – в тях има категория „2а“: ниско- и средноактивни.

    Дали е прав един ядрен експерт от вчерашна пресконференция в БТА, че у нас неправомерно са ги обединили двете категории, когато по света за нискоактивните се допуска приповърхностно погребване, докато за средноактивните – геоложко на 60-100 метра.

    Моля за коментар от господата TSO и Сергей Смирнов, а ако г-н Красимир Христов вземе такъв и от Сергей Цочев, бих бил благодарен.

    • TSO on 07.12.2017 at 8:27

      Съжалявам, но ми е извън тематиката. Затруднен съм да коментирам казуса. Бих предложил да се проследи във времето какво е било разделението и класификация на РАО съгласно българското законодателство. Така ще се намери преломният момент. Това, възможно, ще хвърли светлина за причините и нуждите.

      • TSO on 07.12.2017 at 13:07

        Сетих се, че мога да подам насока. Търсете връзката между средата на деветдесетте на миналия век, френски специалисти, тамплет, кобалт, прекратяване на сътрудничеството в ядрената сфера, нерви, емоции…

    • Куку on 07.12.2017 at 18:10

      По старата наредба за РАО кат.1 са нискоактивни РАО, кат. 2а – средноактивни с ограничение по алфа активност. В новата кат.1 я разделят – една част отива към 2а, друга част остава кат.1 (също са нискоактивни). От гледна точка на управлението на РАО интересно е каква част може да се припише към кат.1 – затова се говори изключително за нискоактивни РАО – средноактивните са ясни, там няма мърдане. Борбата е да се намали частта нискоактивни РАО приписани в така дефинираната кат.2а, тъй като основния обем който се генерира са нискоактивни РАО – колкото повече отидат в кат.1, толкова по малък обем се погребва в хранилището. Така че не е свързано с начина на погребване, а с това колко ще е обема за погребване.

      • Петър Пенчев on 07.12.2017 at 22:15

        А защо BG-нормативът е „кат. 2а – средноактивни с ограничение по алфа активност“, не трябва ли при това катeгоризиране да се отчита и периодът на полуразпад. Между другото, от Министерството на здравеопазването го казаха при становището им за Първия ОВОС на сега строящото се хранилище „Радиана“ – те акцентираха върху пет радионуклиди със значимо дълъг полупериод.

        Ако се съгласите че „малка радиация“ няма, тогава не е ли важно времето за десетократния полуразпад – за да се класифицират в дадена категория относно избор на тип погребване.

        • Куку on 08.12.2017 at 18:22

          Стига с това становище, този който го е написал е много зле с технологията. За да се появи значимо количество дългоживеещи радионуклиди в кат.2а някой трябва да наруши закона – да разреди високоактивен отпадък от преработката на отработило гориво до ниво на активност за кат.2а. Като значимо количество се разбира над нивата за освобождаване от контрол по ОНРЗ. В отпадъка от нормалната експлоатация даже теоретично, при доста крайни предположения, не се получава някакво значимо количество.

          • Петър Пенчев on 08.12.2017 at 21:33

            Ама Вие не приемате доводите в изследвания на учени, че ‘малка’ радиация няма – за един организъм е незначима, но за друг е значима.

            Аз пък не приемам ОНРЗ, защото те не се базират на изследване на късния радиационен риск за човека, убеден съм защото такива изследвания исторически е рано да се правят, трябват поколения.

            А относно 5-те дълго живеещи радионуклиди – те са изписани в Таблица “Радиоактивен инвентар” на ДОВОС, от МЗ са ги видяли а не са ги измислили. За жалост във втория ДОВОС таблицата е пак там, но от МЗ подписалият новото Становище Главният санитарен инспектор мълчи, макар че същият е автор на първото МЗ-становище.

        • Куку on 09.12.2017 at 14:07

          Аз не твърдя че тези дългоживеещи радионуклиди ги няма. При условие че се погребват отпадъци от кат.2а, тяхното съдържание ще е много под нивата за освобождаване и не е необходимо да се чака техния разпад. Главния санитарен инспектор няма основание за първото становище – той е длъжен да се съобразява с действащото законодателство.
          Доводите на цитираните от вас „учени“ са достатъчно спорни, да не говорим за понятието „малка“ радиация… а и не виждам как ще ги приложите към нивата за освобождаване – там ефектите са по-малки от флуктуациите на фона примерно в рамките на София.

    • Сергей Смирнов on 07.12.2017 at 22:05

      В России есть 190-ФЗ 2011 года, пункт 3 статьи 12:

      „Захоронение твердых низкоактивных радиоактивных отходов и
      твердых среднеактивных короткоживущих радиоактивных отходов может осуществляться в пунктах приповерхностного захоронения
      радиоактивных отходов“.
      http://www.kremlin.ru/acts/bank/33584/page/2

      • Петър Пенчев on 07.12.2017 at 22:16

        А, ама краткоживущи … току-що питах за дългоживущи.

    • Красимир Христов on 11.12.2017 at 22:34

      Не знам как отваряте този линк?
      При мен с всичките ми налични браузъри се получава – Link expired

  2. Петър Пенчев on 12.12.2017 at 0:54

    Моля Ви, пратих по имейла три варианта на файла.

  3. Петър Пенчев on 13.12.2017 at 14:29

    Горният линк се чете с браузер Safari и iOS – vbox7 и YouTube не приеха файла, макар конвертиран mp4.

Тема на седмицата

Енергиен комплекс за безвъглеродно производство на електроенергия

Напоследък редица анализатори отбелязват намаляване на значението на ядрената енергетика, която осигурява малко над 10% от електроенергията в света през 2019 г. Изграждането на...

Още »

Приносът на ядрения отрасъл в икономиката на ЕС

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ-2020 няма да се проведе заради епидемията от COVID-19

Последни коментари