В този обзор съзнателно не разглеждам класическите методи за регулиране чрез изменение на мощността на генериращите мощности на базата на диспечерските ограничения.
Работата на ТЕЦ и особено на АЕЦ в маневрен режим не е икономически рентабилна и не е щадяща за оборудването.
В света основната технология за регулиране и маневриране на електроенергията са помпено-акумулиращите водно електрически електроцентрали (ПАВЕЦ).
Според Международната агенция по енергетика (IAE) през 2013 година делът на ПАВЕЦ от всички съоръжения за съхранение на енергия заемаше 99% и достигна 141 GW.
Мощността на ПАВЕЦ в европейските страни е достигнала 45 GW и продължава да се увеличава – в Швейцария централите Linth-Limmern с мощност 1 GW и Nant de Drance с мощност 900 MW, а в Португалия – Venda Nova III с мощност 736 MW са още в процес на изграждане.
Например, само един хидроагрегат спестява от 100 до 170 хиляди кубически метра газ или от 930 до 2800 тона въглища за денонощие.
Годишният ефект от използването на само една ПАВЕЦ с мощност 324 MW възлиза на 35 милиона долара.
В същото време водната енергия, като вид възобновяема енергия с ниски въглеродни емисии, е в съответствие с директивите на ЕС в областта на околната среда и се подкрепя от Парижкото споразумение за климата.
Алтернатива ли са мощните акумулиращи системи?
Напоследък в света, които непрекъснато се явяват нови идеи за справяне с недостига на регулиращи мощности, по-специално, чрез натрупването електроенергия на системно ниво.
Например, технологията за промишлено използване на електрически акумулаторни батерии, наскоро започна да се развива и мощността на пилотните модели не надвишава 60-90 MW.
Но този метод има значителни недостатъци – при производството и утилизирането на такива системи е много висок рискът от замърсяване на околната среда, цикълът на зареждане на такива устройства е по-дълъг няколко пъти от цикъла на разреждане, а и те намаляват капацитета си дълго преди края на експлоатационния им живот.
Точно като батериите за смартфони, само че мащабите са много по-големи. Следователно, в обозримо бъдеще, тази технология не може да замени ПАВЕЦ в света или у нас.
SmartGrid – интелектуалната енергийна система?
Друга перспективна посока на регулиране на товара е управлението на търсенето на енергия – така наречената Интелигентна мрежа – SmartGrid.
Тази технология се основава на изравняване на дневното потребление на електроенергия от отделните домакинства. Но в България тази технология ще има много по-малък дял в енергийния баланс, отколкото в големите европейски държави. Поради това ефектът от тези мерки в българската енергийна система ще бъде нищожен.
Има ли бъдеще у нас технологията – V2G?
По същата причина е преждевременно да се говори за новата технология – V2G.
Това е двупосочно използване на електромобилите и хибридите – когато една кола се свързва към общата електрическа мрежа не само за презареждане, но и за връщане на излишната електроенергия, генерирана по време на експлоатацията. Обаче, този метод, вероятно, ще се превърне в реалност в далечното бъдеще.
Количеството на регистрираните електромобили и хибриди, съдейки по броя на зарядните станции е нищожно. Трудно е да се предскаже кога обемът на този транспорт ще достигне такива стойности, че да може да повлияе на енергийната система на страната.
И това е без да се вземат предвид разходите за придобиване на този вид автомобили, който вероятно и през следващото десетилетие ще останат недостъпни за обикновените граждани. Новите – поради високата им цена, а на старо – поради изядения ресурс на акумулаторите инвестицията е рискована.
Виртуалните домашни електроцентрали
Що се отнася до битовите акумулаторни системи от типа на Tesla PowerWall, които позволяват създаването на „виртуални електроцентрали“ у дома си заслужава да помислим преди да се размечтаем за енерго-независимия си дом.
Общата цена на такава система за крайния потребител с инсталиране до ключ достига 15 хиляди долара. Сигурно някои българи вече могат да си го позволят, но за мен това е непостижима инвестиция.
Вместо заключение
Като цяло, всички посочени по-горе методи могат да бъдат решение на проблема за регулиране мощността в съответствие с товара на електроенергийната система, но в далечното бъдеще.
Сега България просто няма алтернатива на помпено акумулиращите ВЕЦ.
Преди години на една среща във Враца, организирана от ГЕРБ, посветена на актуалните проблеми на енергетиката и на въвеждането на Третия енергиен пакет присъстваха освен познатите експерти в енергийния сектор и представители на ВЕИ.
Основният проблем тогава се свеждаше до дисбаланса между производството и регулаторната рамка в областта на възобновяемата енергетика.
След като стана ясно, че нейните представители няма да изпуснат кокала, който са захапали, им предложих да се обединят и да изградят ПАВЕЦ, чрез която поне да нормализират състоянието на енергийната система. Посочих им за пример транснационалния трансфер на електроенергия от вятърните електроцентрали в северната част на ЕС на юг към континенталните ПАВЕЦ.
Разбира се, реакцията им беше категорично отрицателна.
В личен разговор един от присъстващите сподели: Разбери, кой ял-ял, кой гледал-гледал. Народът, както винаги, ще плаща.
Вече съм убеден, че е много прав.
