Русия и Западът разширяват диалога си за безопасността в кибер-пространството
Експертите подготвят основата на глобалните договорености по контрола върху използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ), с цел да не се допусне превръщането им в оръжие, сравнимо по своя разрушителен потенциал с ядреното или химическото.
Войната в кибер-пространството или кибер-тероризмът могат да доведат до аварии на АЕЦ, разрушаване на ВЕЦ, катастрофи в транспорта и на други обекти от инфраструктурата, разрушителните последствия от които се приближават до оръжията за масово поразяване. Това заяви бившият ръководител на ФАПСИ (Федеральное агентство правительственной связи и информации), съветникът на секретаря на Съвета за сигурност на РФ генерал-полковник Владислав Шерстюк.
“Доколкото става дума за сигурността на цялото човечество – този проблем можем да решим само заедно”, отбеляза той.
Международен форум
Тази проблематика активно се обсъждаше на 10-я форум “Партньорство между държавите, бизнеса и гражданската общност за осигуряване на международната информационна сигурност”, който се проведе в немския град Гармиш-Партенкирхен. Организатор на мероприятието е руският Институт по проблемите на информационната сигурност при МГУ (Московски държавен университет). В него участваха над 100 експерти от 12 държави.
Руско-американските преговори във Виена
В навечерието на откриването на форума кибернетичната сигурност бе обсъдена на закритите руско-американски преговори в Женева.
Резултатите от тях показаха готовността на двете държави да се решат въпросите по регулиране на използването на кибернетичните технологии във военната сфера.
Разногласията засега са много
Основните различия се свеждат до определяне на границите на суверенитета в кибер-пространството, формулиране на понятието кибер-агресия, разликата между “обичайното събиране на информация” и шпионажа, и от своя страна, “традиционния шпионаж” – от подготовката за кибернетична диверсия. Не се стигна и до еднозначно тълкуване на термина кибероръжие.
Западните специалисти твърдят:
Действащите норми на международното право, определящи понятията военен конфликт и отговор на агресия, са напълно приложими и в областта на конфликтите в кибер-пространството, позволявайки да се контролира този нов начин за водене на военни действия.
Руските експерти са на противоположни позиции
Те традиционно акцентират на нецелесъобразността от прилагането на действащите норми на международното право към кибер-пространството и са за пълна забрана на кибернетичните оръжия.
Светлина в тунела
Професорът от Института по проблеми на информационната сигурност при МГУ Анатолий Стрелцов посочи огромните сложности от техническо и юридическо естество, които възникват при трактовката на понятията кибернетично пространство и оценяване на фактите за кибернетична агресия. Ключова роля тук играе невъзможността да се идентифицира страната от която идва кибер-атаката.
По този въпрос участниците във форума се приближиха към някакво общо разбиране за необходимостта от засилване на международно-правното регулиране на Интернет. Според думите на Майкъл Сулмайер от Белферовския център на Харвардския университет, проблемът за идентифицирането в кибернетичното пространство вече не изглежда толкова плашещ и сложен, както преди 5 години.
Кръглата маса
Възможен ли е световен консенсус между държавите по този въпрос се обсъждаше на кръглата маса “Проблеми на съвременните международни отношения в контекста на кибернетичното пространство”, организирана от руското списание «Международная жизнь».
Равносметка на полемиката направи представителят на руското МВнР, специалният представител на президента на РФ по въпросите на международното сътрудничество в областта на информационната сигурност Андрей Крутских. Според него, цел на съвместната работа на специалистите по ИКТ от различни държави трябва да стане приемане на международно политическо решение за контрол над ИКТ.
“Ако човечеството навремето не съумя да прояви сдържаност по отношение на ядреното оръжие – за катастрофата би била достатъчна само една грешка. Информационно-комуникационните технологии сега са второто подобно предизвикателство”, заяви руският дипломат и продължи – “Трябва да се задейства целият наличен механизъм от международни връзки, за да седнем и да се договорим за правилата на бъдещото технологично развитие на човечеството. Относно ИКТ ние също казваме, че трябва да се свърши с анонимността”.
Първата стъпка
Първата стъпка в това направление вече е направена: В ООН по инициатива на Русия е създадена работна група по информационна сигурност, която ще започне работа през август 2016 година.
“Мандатът на тази работна група предвижда изработване на принципи за отговорно поведение на държавите в информационното пространство – “пътна карта” на правилата, които ясно да определят, какво може да се прави, а кое се счита за вредно”, уточни Крутских.
Подробности: http://izvestia.ru/news/611996
