В традиционното си интервю за корпоративния вестник „Быстрый Нейтрон“ http://www.belnpp.rosenergoatom.ru/resourc…01_16_bn_01.pdf директорът на Белоярската АЕЦ Михаил Баканов разказва за работата през изминалата година и задачите през новата. Предлагам ви фрагментите свързани с физическия пуск на четвърти блок с БН-800 и предстоящите задачи свързани с отлагането на енергийния пуск.
Основната задача за 2014 година, както знаете, беше енергийния пуск. Четвърти блок вече беше включен в плановете ни за производство на електроенергия.
Проблемите през 2014 година
Обаче, ние сами си създадохме проблем, като повредихме един от механизмите за презареждане на горивото. По тази причина загубихме 4 месеца. Въпреки всичко все пак вървяхме към енергийния пуск – работехме упорито в това направление…
Но, за съжаление, се появи нов проблем. Доставената ни турбина се оказа не много качествена и се наложи да я доработваме през цялото лято.
А след това се проявиха недостатъци в конструкцията на някои от горивните сборки.
Всичко това не ни даде възможност да изпълним главната си задача, и това е най-големият негативен резултат за миналата година.
Най-главната задача за тази година:
Е, а най-главната задача през 2015 година – това, разбира се, е енергийният пуск на четвърти блок. Съгласно сегашните планове той трябва да започне към края на юли. Най-важното, което трябва да се направи за тази цел е да се реши проблемът с горивните сборки.
Защо възникна изобщо този проблем?
Съгласно първоначалния проект БН-800 трябваше да се пусне на MOX-гориво (както и БН-600 навремето). Но такова гориво не се произвеждаше, то тепърва трябваше да се създава. През 2010 година вече стана ясно, че когато се стигне до зареждането му в реактора, то няма да бъде готово.
Тогава пред конструкторите се постави спешно задачата: да се замени проектираната MOX активна зона на реактора със смесена, където част от сборките ще съдържат ураново гориво.
И конструкторът беше принуден да взема решения в условията на недостиг на време, като се съблюдават всичките изисквания…
Решенията бяха свързани главно с разпределението на потока от топлоносител (натрий) – измислихме дроселно устройство, което се завиваше отдолу на горивната касета. НО се оказа, че това устройство при нашите условия (разход на натрий) не може да работи надеждно. Там има такива натоварвания, че то просто се развива и изпада.
Естествено, това се отнася само за тази част от касетите (малко над 100 от общото количество, което е хиляди сборки), които са предназначени за замяна на щатните…
Сега тези недостатъци трябва да се поправят, като се заменят ненадеждните елементи от конструкцията.
Как се решава този проблем?
Работната ръка – това са специалистите и работниците от цеха за централизиран ремонт (ЦЦР). Но практически е сформирана цяла кооперация – колектив: естествено, главният конструктор;заводът производител на тези касети; «Гидропресс», НИКИЭТ…
Регулярно, два пъти в денонощието главният инженер на Белоярската АЕЦ проежда оперативки по този въпрос. Задачата, която стой пред нас е технологически сложна, но решаема. Ние сме се справяли и с не по-малко сложни.
Например: след пуска на трети блок ние имахме проблеми с горивото – там касетите просто не работеха и ние бяхме принудени да спираме на всеки три месеца. Беше много тежко, наложи се да преустройваме цялата активна зона, спешно да търсим нови материали за топло-отделящите сборки (ТОС)…
На четвърти блок всичко е по-просто, това все пак е частен въпрос. На нас в действителност страшно ни провървя, защото се сбъскахме с този проблем сега, а не след излизане на мощност. Ето тогава беше възможно да спрем блока за дълго. А сега обемът на работата е ясен. По касетите се работи – мога да кажа, че към 14 януари от 102 сборки, подлежащи на модернизация, 28 вече са готови.
Безопасни ли са тези дейности?
Тук става въпрос не толкова за радиационната, а в по-голяма степен за технологичната безопасност. Защо ние не можем да изпратим тези касети никъде, а трябва всичко да се извършва на място?
Проблемът е, че те вече са били потопени в натрий. Тоест ако ги извадим на въздух – ние просто ще ги загубим и няма как да ги върнем обратно в реактора: окиси и всичко останало. Затова се налага всичко да се прави в инертна среда, в аргон, ето с това са свързани и основните въпроси с безопасността.
Тук няма какво ново да се измисля, схемата вече съществува, налични са и специалните костюми – на трети блок в такива условия цме работили не веднъж. Ще се справим.
