Учените от Европейската организация по ядрени изследвания (CERN) започнаха подготовката за ново пускане на Големия адронен коллайдер (ГАК), най-големият в света ускорител на заредени частици, който в началото на миналата година беше спрян за двугодишна профилактика.
както съобщиха от CERN, през миналата седмица е било запечатана последната от връзките на електромагнитите на ускорителя и е започнало охлаждане на системата до работната температура -271 oC. До сега е охладен участък, съответстващ на 1/8 от дължината на системата от електромагнити, монтирани по целият 27 километров пръстен на ускорителя.
Именно с помощта на тези електромагнити сноповете протони, циркулиращи един срещу друг във вътрешността на коллайдера се ускоряват практически до скоростта на светлината.
Самият ГАК, най-големият в света инструмент за изучаване на микро-света, за създаването на който бяха изразходвани около 10 милиарда долара, трябва да бъде пуснат в началото на 2015 година.
“През последните 18 месеца на ГАК бяха извършени много дейности, и сега практически ние получихме нова машина, готова да ни поведе по пътя на нови открития”, – заяви генералният директор на CERN Ролф Хойер.
Една от задачите на извършената профилактика се състоеше в това – да се повиши ефективността на повече от 100 хилядите съединения на свръхпроводящия кабел, намиращи се между магнитите на ГАК. Това, в частност, ще позволи да се увеличи енергията на сблъскванията почти два пъти в сравнение с 2012 година, достигайки проектната 14 тераелектронволта (TeV).
“Машината се събужда от дълъг сън след извършената хирургицеска операция, – образно се изразява директорът на CERN по ускорителя и технологиите Фредерик Бордри. – Сега ние много внимателно ще я събуждаме, и ни предстоят множество тестове, преди да се възобнови сблъскването на протоните в началото на следващата година. Нашата цел през 2015 година е да изпълняваме програмата за физични експерименти на енергия от 13 TeV”.
Изследвайки резултатите от сблъскването на частиците, учените проникват все по-дълбоко в тайните на материята. Така, през юли 2012 година физиците от CERN за откриването на бозона Хиггс, търсеното в продължение на десетилетия последно звено от физическата теория за стандартния модел. Това откритие донесе на белгийския учен Франсоа Енглер и на британския професор Питър Хиггс Нобеловата награда за миналата година по физика за теоретичното откритие на механизма, който позволява да се разбере по-добре възникването на масата на субатомните частици.
Тези изследвания са правени на енергия от 7 до 8 TeV. Работата на ГАК трябва да позволи на физиците да повишат точността на изследванията.
Източник: ИТАР-ТАСС
