През миналата година световният ядрен пазар се сблъска с почти пълен колапс на обявените конкурси за построяване на нови енергоблокове, отбелязва „Nuclear Intelligence Weekly“ (NIW).
Примери
Едно време (2008-2009 година) конкурсът за избор на генерален изпълнител за строителството на първата АЕЦ в ОАЕ можеше да претендира за идеален модел, който трябва да следват всички останали, който желаят да получат атомна централа или отделни блокове.
Обаче към днешна дата, единственият реален конкурс от такъв тип си остана само конкурсът за избор на изпълнители за построяването на четвърти блок на АЕЦ ““Олкилуото“ във Финландия.
Характерни са обратните примери – разширението на АЕЦ “Пакш” в Унгария и строителството на новата АЕЦ „Ханхикиви“ във Финландия.
И в Унгария, където държавната компания „MVM Paks II“ планира два блока на действащата площадка, и във Финландия, където частният консорциум „Fennovoima“ има интерес към построяването на блок на нова площадка, се отказаха от открити търгове в полза на директни преговори с “Росатом”.
Естествено в касичката на фактите трябва да поставим отказът на чешката компания CEZ от проточилият се конкурс за втория етап на АЕЦ “Темелин”.
А българската компания НЕК не направи даже и намек за възможно стартиране на открит конкурс преди встъпването в ексклузивни преговори на БЕХ с „Westinghouse“ за доставката на технологията AP-1000® за седми блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Обществена тайна е как ще постъпят за своите първи АЕЦ Полша и Саудитска Арабия (а също така и ЮАР за новите си блокове). Но е ясно, че изглеждащият по-рано очевиден път чрез обявяване на открити конкурси сега вече не е единственият възможен вариант.
Парите
В съвременния свят потенциалните купувачи на ядрени технологии все повече обръщат внимание на финансовите условия на сделката, отколкото на формалната конкуренция. В тези условия добри позиции имат компаниите от Япония.
Корпорацията „Toshiba“ води преговори с българската НЕК за придобиване на дял в планирания седми блок на АЕЦ “Козлодуй”. Същевременно тя купува акции от британския проект „NuGen“ – построяване на АЕЦ „Moorside“.
Корпорацията MHI подкрепя насърчаването на съвместния с Франция проект ATMEA-1 във Виетнам и в Турция – включително и обещавайки на клиентите значителна финансова помощ.
Корпорацията „Hitachi“ не съобщава за нови планове. Но същевременно тя съхранява надеждата да построи АЕЦ “Висагинас” в Литва, а във Великобритания – блокове с APWR.
Обилно финансиране предлага на партньорите си “Росатом”. В Беларус, Турция и Финландия руските обещания вече стават реалност. Но анализаторите от NIW обръщат внимание на неяснотите, свързани с кризата в Украйна и възможното задълбочаване на западните санкции срещу Русия, което потенциално може да окаже влияние върху плановете на “Росатом”.
В света настойчиво чакат евтини реактори от Китай. Между другото, сериозността на намеренията на корпорациите от КНР за експорт на реакторни технологии да сега не е подкрепена с конкретни действия. Китайските ядрени енергетици са заети, на първо място с междуособни борби.
Достатъчно дълго време гуандунската корпорация CGN заявяваше, че CPR-1000, а по- късно ACPR-1000+, или A+ – са напълно подходящи за някои държави. Но тази пролет гуандунците откровено изостанаха от SNPTC, която се зае с агресивен PR на своята преработка на американския AP-1000 – реализиране на проекта CAP-1400.
Малкото министерство, както наричат най-мощната от китайските корпорации CNNC, подписа споразумение с Пакистан за доставката на два блока с реактори ACP-1000. Счита се , че с това експортната съдба на проекта ще завърши. Сега CNNC съвместно с CGN са заети с „Дракона“ – проекта ACC-1000, или „Hualong“.
В ЕС китайците правят първите стъпки към експанзия от друг тип – инвестират средства в строителството на ядрени енергоблокове. Става дума, в частност, за проекта „Hinkley Point C“ във Великобритания. Но тук ги чака сериозно изпитание – съдбата на новите британски блокове в голяма степен ще зависи от мнението на Европейската Комисия.
Източник: http://atominfo.ru/newsh/o0898.htm
Някъде преди година или повече всички играчи на ядрения пазар си спретнаха среща. По спомен май да се проведе в Абу Даби точно покрай хваления тук търг и последвалите го събития. Там единодушно се реши да се строи при изпълнение на някое от следните условия:
- клиентът предплаща цялостно инвестицията;
- на лице е договор за дългосрочно изкупуване на произведената енергия по фиксирани цени;
- строителството се изпълнява за сметка на държавата клиент, като изпълнителят може да кредитира възложителя;
- при много атрактивен пазар е възможно изпълнителят да бъде инвеститор. Тук вече се подлага на сериозен анализ местното законодателство, преобладаващите настроения в локалната популация и т.н.
При спазване на тези условия понятието конкурс се обезмисля.
Колега, каква е тази среща? Дай повече информация, защото някои действащи вече проекти противоречат на казаното от теб.
Например Росатом и Аккую (Build Own Operate). Fenovoima и Росатом, където на русите се предлага да закупят сериозен процент от проекта. Също така Росатом предлагаха и значителни средства за Белене, но уви…
Трябва да разровя за да намеря пак информацията. Беше ми попаднала в стрийма на една азиатска ядрена група в Линкедин.
Дадените от теб примери са в обхвата на последната опция. Инвеститорът (този, който плаща) е и изпълнител. Тук обаче се искат държавни гаранции за изкупуване на производството (по спомени Турция гарантира купуване на 60% от общия обем). За Белене се предлагаше 100% финансиране от руска страна и последваща продажба на готовия обект. Преди много време се коментираше и строеж с последваща продажба на енергията на пазарен принцип, но това е един вече забравен вариант. Тогава имаше разнообразни залитания и с Темелин, но и там цената на успеха се оказа висока за Росатом. Унгария реагира светкавично и ще поеме дефицита на Германия след две и двадесета. Строежът там е с кредит от изпълнителя с държавни гаранции. Интересно ще е дали Меркел ще откаже недемократична електроенергия ако Русия забрави да си поиска сумите по кредита.
Хммммм, скоро говорих с колега-германец от Арева, който обслужва специфични системи на Арева по атомните централи по целия свят. Човекът беше изключително изненадан, като му споделих, че Ангела Меркел е решила да затваря всички блокове в Германия до 2020-та… Той каза „няма такова нещо“…
Правете си изводите как ни манипулират политически-зависимите медии.
Затварят еднозначно. Остави, ами им въведоха акциз на ядреното гориво. Един от собствениците се отказа от последната планирана кампания поради „финансова необоснованост“.
Е, немските ядрени инженери не вземат по 600 евро като нашите
http://www.nortonrosefulbright.com/knowledge/publications/68128/german-nuclear-fuel-tax-energy-companies-suffer-setback-at-federal-court-of-finance
Имало е съдебен спор, но данъкът остава.
А и сумата хич не е малка и те сами ще затворят.
Since January 2011, each gram of fissile nuclear fuel loaded into a reactor has carried a levy of €145 ($196), and this means that nuclear power plants have so far paid around €1.5 billion ($2.0 billion) through the tax.
Забравих да цитирам източника.
http://www.world-nuclear-news.org/np_nuclear_fuel_tax_ruled_unconstitutional_3001131.html