Във Виена от 16 до 20 септември 2013 година се проведе 57-та сесия на генералната конференция на МААЕ.
В кулоарите на мероприятието с главния редактор на електронното издание AtomInfo.Ru беседва генералния директор на виенския институт за управление на ядрени знания, съветникът на МААЕ професор Янко Янев.
Ситуацията е трудна
Господин Янев, какво е вашето мнение за днешната ситуация в атомният отрасъл на България?
Аз бих казал, че ситуацията е трудна. Тя не е сложна, а именно трудна. Защото да се изясни по принцип, какво става в България, е много трудно.
Съдете сами. Ние имаме проект, който е готов за започване на строителството на АЕЦ “Белене”. Много добър проект, преминал през всички етапи на лицензиране и е готов до такава степен, че лицензията да бъде издадена незабавно. Този проект е преминал през ревизията Европейската комисия и е получил одобрението на ЕС.
Аз говоря за руския проект с реактор ВВЭР. Той с пълно право може да бъде наречен иновационен проект, отговарящ на изискванията на трето поколение и даже на 3+.
Ние имаме проект. Не ни достига политическо решение и твърдото намерение на правителството да продължи този проект.
Защо? Защото политическата ситуация в България е достатъчно сложна. След изборите всичко върви като игра при резултат 0:0. Никой няма победен ход.
В сегашната управляваща коалиция на България абсолютно болшинство, което да подкрепя проекта Белене, не се създаде.
Има една партия (б.р. “Атака”), която напълно подкрепя ядрената енергетика. Те имат свои проблеми, аз не съм политик, а енергетик, и не съм готов да обсъждам това. Но по отношение на проекта “Белене” те изразяват твърда подкрепа. Другите партии се колебаят, трябва ли или не трябва. Тоест, ситуацията е сложна.
Вие знаете, че целият процес на строителството и проектирането на централата трае 6-7, а даже и 8 години. И тогава, когато започне строителството – а ние в България сме готови да строим – трябва да се занимаваме само с това. Трябва да се строи не даже по дни, а по часове, за да стане централата съгласно бюджета и всичко да бъде извършено правилно.
Сега всички задръжки по време, преговори – всичко това води само до едно, а именно, до увеличаване на загубите. Това не е будка за цигари, а атомна електроцентрала. И това трябва да се разбере. Това е супер-проект, много-милиарден проект.
Ето така всичко върви сега в България. Паралелно върви и дискусията – а не трябва ли да се строи на площадката в Козлодуй? Създадена е нова компания, която започва целия процес от нулата. Въпросът е, трябва ли да се започва от “А”, когато ти вече си седнал на “Я”? Има, разбира се, и в това определена логика, по някакъв начин трябва да се продължи животът на козлодуйската централа.
Ограниченото политическо мислене
За съжаление, ние живеем в епохата на всеобщо ограничено политическо мислене. Всеки от нашите политици мисли как да преживее, ще бъде ли в следващия парламент или в правителството или няма да бъде. Затова той намира подкрепа в едно или друго лоби. Ако се свърже с антиядреното лоби, ще му се наложи да крещи, колко вреден е проектът “Белене”. Ако подкрепи ядреното лоби, тогава ще настоява за възстановяване на строителството на АЕЦ “Белене”.
Такава ситуация не подпомага нормалното развитие. Трябва да се избягва лобисткия подход. Вместо това, трябва да се направи обективна оценка на енергийната система на България.
У нас сега 35% от електроенергията се произвежда от АЕЦ. Беше и 50%, не четирите блока с ВВЭР-440 бяха затворени, и стана 35%. Ако в тяхна замяна бъдат построени 2 хилядника, отново ще стане 50%.
Независимо от големият дял на ядените генерации, у нас до сега няма ясно разбиране – а как, в действителност, ще се развива ядрената енергетика в България? Тоест, консесусно мислене, което не би зависило от резултатите от изборите. Такова мислене трябва да бъде елемент на националното развитие.
Строителството на нови мощности в ядрената енергетика не трябва да се започва, ако има вероятност, следващата партия-победител да каже: “А ние не искаме да строим АЕЦ”. Неустойчивостта на политическите решения създава проблеми в ядрената енергетика, и това се отнася не само за България.
Ядрената енергетика е многогодишен отрасъл, тя живее много по-дълго, от някой политици, които днес се появяват, а утре вече ги няма ма политическия хоризонт. АЕЦ живее съгласно проекта 60 години, плюс удължаване до 80 години и повече, в зависимост от това, как е експлоатирана.
Тоест, ако беше построена АЕЦ по време на Октомврийската революция, то тя би продължавала да живее. Представете си – отдавна ги няма тези, които са организирали революцията, и тези, които са им противостояли, а централата би продължавала да работи и да произвежда електроенергия!
Ние сега имаме електрозависимо общество. Ние почти нямаме реални пари, банките работят с електронни пари. Какво ще се случи, ако изведнъж изчезне екелтроенергията? Ще изчезнат парите, ще спрат болниците, транспорта, водоснабдяването и така нататък. Какво е това Ню-Йорк, него просто няма да го има. Представете си, какво би останало от Москва, ако бъде спряно електрозахранването.
И излиза, че АЕЦ на всички са ни необходими. Защото те са дългоживеещи, устойчиви и гарантирано произвеждащи електроенергия.
Разбира се, има такива държави, като Русия, където има по-стратегично мислене , отколкото България. Атомната електроцентрала не е играчка, това показаха и Чернобил, и Фукушима, и TMI-2. И към нея трябва да има съответното отношение във всички, от политика до техника. Ние наричаме това ядрена култура.
А у нас в България такава култура не се получава. Един наш премиер казваше, че изкопът в Белене – това е локва, и предлагаше в нея да се развъждат шарани. Аз бих казал, че това е престъпно. Така не бива, независимо ти за или против си ядрената енергетика. Ти трябва да уважаваш труда и парите вложени в това, че да се получи тази подложка за АЕЦ.
Всеки си чете както поиска
Днес на България е необходимо сериозно политическо мислене. Не е важно, какви точно решения ще се вземат. Важното е – зад взетите решения да отговарят всички.
Именно да отговарят. Ето когато у нас затваряха четирите блока, за какво мислеха политиците? Те мислеха: “А-ха! Европейците ме подкрепят. Значи, щом са казали да се затварят блоковете, то аз ще ги затворя”. Е добре – затвориха ги, а после? Електроенергията поскъпва и народът излиза на улицата.
Където и да погледнеш – вятърни и слънчеви електроцентрали… В България за тези слънчеви централи се вкарват бесни пари. А народът не може да заплаща тези инвестиции, той няма за това пари. Кой е разрешил това? Кой е пресметнал? И кой ще плаща за тези инвестиции?
Господ Бог не плаща сметки, това е задължение на нас, грешните. А за тях сега има и субсидирани тарифи. Тоест, при простите хора идва чичкото от улицата и иска: “Ще ми доплащате”.
Трябва да се върнем назад и да направим компетентни политически и технически концепции за развитието на енергийната система на България. Трябва да бъдем наясно, как искаме да развиваме държавата си. Ето, казват, трябва да развиваме туризма. Добре, но за него също е необходима електроенергия. Кой ще дойде на такова място, където климатиците не работят и няма развлечения?
Освен това, ако имаш мощна енергийна база, тогава ще можеш да продаваш електроенергия на други потребители. И на Македония, и Сърбия, и Албания, и Турция, и Гърция – на всички в балканския регион е нужна електроенергия.
Аз настоявам, че ни е необходима щателно изработена и проверена енергийна стратегия. И трябва да има договор между политическите сили – в стратегията е записано това и това, и тези точки не подлежат на промени. Разбира се, ние отново ще сравняваме стратегията със световните тенденции и, може би, ще внасяме някой корекции.
Българската ситуация не е уникална. Но в страните, където няма практически никакви национални енергийни ресурси, към които аз отнасям и България, въпросът за стратегията за развитие на енергетиката стои особено остро.
Възможно е да възразите – ето, казват, че в България има запаси от лигнитни въглища. Аз ще ви отговоря с думите на един приятел: “Черноземът в Донбас е много по богат на енергия, отколкото лигнитите в България”.
Разбира се, енергетиката – това е елемент от политиката, искаме или не искаме това. Ето, например, ще строим ли Южен Поток? Едни крещят: “Не, това е Русия, екология и така нататък”. А-ха, добре. Аз питам: “А ето приближава към плажа не-руски танкер и, не дай бог – потъва. Какво ще се случи с нашето крайбрежие? Защо в този случай не проявяваме грижа за екологията?”.
Трябва да знаете, че аз съм песимист относно политическото решение в България. Хората, които у нас правят политиката, те не познават думата “консенсус” и не разбират думата “приоритет”. За един приоритетът е един, а за друг – друг, а всеки си има свой консенсус!
Да се привлече ли МААЕ за помощ при разработването на националната енергийна стратегия на България? Аз постоянно предлагам да се направи това, в частност, и на тази генерална конференция на МААЕ аз говорих за същото.
Ако сами не можете да решите, ако експертът от една партия не признава експерта от другата, тогава трябва да се покани трета, независима страна, каквато се явява агенцията. Засега няма такава покана.
Спомнете си – не толкова отдавна едно от нашите представителства покани независимите консултанти от банковата група HSBC. Те пристигнаха, но принципно нищо негативно за новата АЕЦ не казаха.
Подготвиха три сценария, съгласно един от тях строителството на новата АЕЦ не става, двата останали бяха позитивни.
Но всеки чете Евангелието както му харесва. Една част от текста скрива, другата чете на глас… Така беше с Белене, така беше и със закриването на нашите блокове с ВВЭР-440.
Искам да кажа, и това трябва да се помни. В ядрената енергетика, както и в математиката, са необходими две условия.
Първо – тя трябва да бъде технологично много грамотна, иновационна и устойчива. Второ – трябва да има грамотно политическо мислене.
А у нас засега мислят само за година напред. Ако Вие построите най-съвременния реактор, но не правите необходимата политика, нищо няма да се получи.
Например, аз не говоря, че реакторът в Иран е лош. Той може да бъде, даже и добър. Но политически е направен неправилно и на много хора не се харесва.
Какво имам предвид? Трябва да бъдат подписани необходимите гаранции, конвенции, съглашения – всичките политически документи. Ти не можеш просто да дойдеш и да кажеш: “Аз има най-добрия проект, а тези хартийки не ме интересуват”. Уви, така работите не стават.
Тоест, политическата и техническа грамотност – това са необходимите условия за развитие на ядрената енергетика.
Източник: AtomInfo.Ru
Г-н Янев преди месец говореше за възможна подмяна на парогенератори на 5-ти блок в АЕЦ Козлодуй. Много ми е интересно, той откъде има такава информация?
Ето линк към статията:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2302467
Познавам лично Янко Янев. Той казва нещо, което се предполага и говори под сурдинка и в АЕЦ „Козлодуй“, а иначе е известно на ядрената общност. Парогенераторите на пети блок имаха проблем по рождение. Още в един от първите ремонти се наложи сериозна работа, съпроводена с „лапане на бръмбари“ от много хора, за довеждането им до нормално експлоатационно състояние. По-старите колеги си спомнят, или няма да искат да си спомнят, за тези събития.
Но е факт, че някой отговорни фактори на централата в кулоарите на пресконференцията през миналата година след сключване на договора за обследване на остатъчния ресурс на блоковете поставяха едно АКО. Когато ставаше въпрос за сроковете и стойността на реконструкциите и модернизациите, свързани с удължаване на срока на експлоатация, особено на пети блок, се споменаваше дали ще трябва да се сменят парогенераторите.
Нека изчакаме резултатите от оценката на ресурса. Там задължително ще бъде описано всичко, което задължително трябва да се направи.
„За един приоритетът е един, а за друг – друг“ – точно казано от г-н Янев, неговият приоритет е да си взема заплатата, а моят – да спре бълването на радиоактивни отпадъци, за които ядреното лоби не мисли(както и в това интервю ‘такова животно нема’).
„Освен това, ако имаш мощна енергийна база, тогава ще можеш да продаваш електроенергия на други потребители. И на Македония, и Сърбия, и Албания, и Турция, и Гърция“ – питам КОЙ прибира печалбите от тези продажби(не е НЕК, нали!), знае се, че олигарси(приближени до властта)изнасят чистия ток без микрограм РАО, последните остават за … вие знаете.
Един падна(Богомил Манчев), но друг ще го смени и толкоз, много тук значи олигарха като личност – борбата е безмилостно жестока… за много пари, г-н Янко Янев.