Енергийно ефективните технологии прогресират, развитите страни са наситени с високотехнологично оборудване, голяма част от производствата са изведени в Азия, но по какъв начин това се отразява на глобалната консумация на електроенергия отнесена към един жител?
Енерго-спестяващите технологии имат определен ефект, но основното е енергийния капацитет на пазара и нормите на потребление.
Даже при ниската енергийна ефективност на развиващите се страни, високата енергоемкост на промишлеността, нормата на потребление е изключително ниска. Филипините, Индонезия,Индия,консумират средно годишно по 800 KWhна човек от населението. Групата на развитите страни повече от 8 хиляди KWh, а САЩ около 14 хиляди KWh. Нормата за потребление в развитите държави е средно 5-6 пъти по-висока, отколкото в развиващите се и 10 пъти по-висока, отколкото в Африка и в Близкия Изток.
В статистиката се отчита не само битовото потребление, но и бизнеса, промишлеността, обектите на инфраструктурата, тоест съвкупната консумация на електроенергия б държавата, разделено на броя на жителите и.
Независимо от обилието на технологии и зараждащият се процес на енергийна ефективност и даже независимо от това, че в развитите страни е голям делът на сферата на услугите, всичко това не им пречи да използват много енергия разчетена на 1 жител. Даже в индустриалния Китай се консумират годишно само 3700 KWh на един жител срещу около 8-9 хиляди в Европа и 14 хиляди в САЩ.
Най-голям ръст на потреблението на електроенергия за последните 10 години, отнесен към 1 жител има Китай (2,9 пъти, графиката е отрязана)
По принцип се вижда, че потреблението основно расте в страните, имащи изключително ниски норми на потребление. Тоест ръста се реализира чрез изравняване на нивото на живот. Същевременно развитите страни или намаляват електропотреблението, или са във период на стагнация, но като се сравнят абсолютните цифри незначителното намаление на консумацията по никакъв начин не се отразява на жизненото ниво на населението.
От друга страна, даже неголям ръст на потреблението на 1 жител в Азия може да доведе до взривно нарастване на търсенето на енергоносители. А ръста на потреблението на електроенергия е свързано и с производството на стоки, предимно такива за дълговременно използване в бита, или оборудване за промишлеността.
Затова световната икономика трябва де се разглежда в малко по-широк план и да се разбира, че определен дългосрочен потенциал има в районите, където сега има ниско жизнено ниво. Акцентът се измества от развитите страни към развиващите се. Макар този процес да е започнал още през 90-те години, той продължава и сега.
Някой нюзмейкъри твърдят, че темата за бързо-развиващите се азиатски икономики е отминала и “точката на растежа” сега отново се връща в САЩ, Европа и Япония. Нищо подобно! Там такъв ръст няма и няма да има. Темата за развиващите се страни ще бъде актуална още 20-30 години.
Няколко реда за “забавянето” на Китай. Даже ако има само 7% ръст, Китай създава ежегодно нова Португалия, Гърция и Ирландия взети заедно. Сегашният 7% ръст, имайки високата база – е равен на 20% ръст преди 10 години. Така, че 7% ръст не е просто много, това е невероятно много и е съвършено непонятно как издържат на такива високи темпове на растеж. Най-реалистичният сценарий за Китай – това е японския от 80-те години. Но това са проблеми на далечното бъдеще.
