Предлагам на читателите заключителните мнения по темата от форума на AtomInfo.Ru, с които съм солидарен.
1. Персонала не е бил достатъчен. За работа по трите блока са били привлечени 110 души. Това се оказва твърде малко.
2. Все пак аутсорсинга е необходимо зло. Мобилните генератори са били в складовете на подизпълнителите, но поради проблеми с издирването им не са доставени.
3. Недостатъчни или непълни противо-аварийни тренировки. Пожарните машини са били налични, но никои не е знаел как да се използват при възникналата ситуация.
4. Центърът за управление на авариите се е оказал безпомощен. Останала е само по една жична телефонна връзка с блочните щитове за управление.
5. Относно съгласуването на действията. Оказва се, че всичко е било още по-просто. Работата не е само в политиците. Условията на площадката (тъмнина, висок радиационен фон, боклуци от развалините, блокирани от цунамито врати и т.н.) са довели до забавяне на изпълнението на операциите. Това е загуба на критично време. След първия взрив се е добавил, съвсем естествено, и страх.
Допълнителна информация:
От начало са подавали в авариралите реактори несолена вода от подземните резервоари (16 броя по 40 кубически метра всеки). Разбира се това е било недостатъчно.
Правени са неуспешни опити веднага да бъдат задействани пожарните дизелови помпи. На първи блок помпата е била повредена, на втори залята изцяло с вода, на трети не и е достигнала мощност поради високото налягане в корпуса на реактора. След като са загубили много критично време са преминали на използването на пожарни машини.
Още една дреболия, която може да се окаже японско “ноу-хау”, от начало действително са сваляли акумулатори от автомобилите за захранване на КИП. По-късно са доставени нови, които до някъде са спасили положението с информацията на БЩУ.
Колкото до армейските генератори доставени на площадката и невъзможността да бъдат куплирани към електрическите вериги на блоковете, няма потвърждение, че изобщо е имало такъв план.
Какви специалисти не са достигали според японците? КИПовци и електричари – същите тези специалисти, които на запад активно се използват за аутсорсинг. Точно те са се разбягали от площадката на авариралата централа. Все пак хората са хора, а не вълци. От 110 човека, 40 са били аутсорсингови сътрудници.
По контрола на параметрите на блоковете
Системите за контрол на първи и втори блок са били загубени веднага след земетресението. Така че, всички приказки на ТЕРСО от първите дни след бедствието, че те “контролират нивото на водата” и т.н. днес предизвикват съмнение. В трети блок приборите на БЩУ са продължили да работят още 30 часа, докато не им паднали акумулаторите (презареждането било невъзможно, тъй като системите за зареждане на батериите били под вода).
И все още не всичко е изяснено и се пускат още и още новини.
Японците все още не са дали ясно и точно обяснение какво се е случило с контролния център на NISA. Ако е бил повреден – как и какво му се е повредило?
Преобладаващо, не без сериозни аргументи, е следното мнение: Излиза, че контролния център веднага е останал без информация. Той се е намирал на няколко километра между двете централи и не е преживял стихията. Бил е лишен от връзки с обектите на централите. Има неофициална информация, че там са загиналите сътрудници (възможно е не в самата сграда, но в района и).
Тоест ръководителите на регулаторния орган (NISA) в Токио, а практически и правителството фактически са останали без собствен източник на информация на площадката. Инспекторите в началото на аварията са били на площадката, но са имали на разположение само един жичен телефон за връзка с БЩУ. Спомнете си за детската игра на “счупен телефон”.
Представители на другия регулаторен орган NSC, както е известно, на площадката изобщо не са се появявали, заявявайки: “Нали знаете, там, изглежда, има авария”
Все по-вероятно изглежда, че първи блок не е издържал на въздействието на земетресението, а не на цунамито. То само е разширило последствията от аварията.
Остават открити въпроси: Имало ли е разработен документ РУТА (Регламент за Управление на Тежките Аварии)? Ако го е имало, в него отработена ли е подобна ситуация? Изобщо били ли са операторите на централата предварително (поне теоретично) подготвени за такава тежка авария?
Болшинството от посетителите на форума дават отрицателен отговор на тези въпроси.