ЕЛЕКТРОПРОИЗВОДСТВО – on line

АЕЦ Козлодуй - данни за електропроизводството

Генерация и товар на ЕЕС в реално време


Японците слагат точка по някой въпроси около аварията на АЕЦ “Фукушима-1”

28.10.2011

 

Предлагам на читателите заключителните мнения по темата от форума на AtomInfo.Ru, с които съм солидарен.

 

1. Персонала не е бил достатъчен. За работа по трите блока са били привлечени 110 души. Това се оказва твърде малко.

2. Все пак аутсорсинга е необходимо зло. Мобилните генератори са били в складовете на подизпълнителите, но поради проблеми с издирването им не са доставени.

3. Недостатъчни или непълни противо-аварийни тренировки. Пожарните машини са били налични, но никои не е знаел как да се използват при възникналата ситуация.

4. Центърът за управление на авариите се е оказал безпомощен. Останала е само по една жична телефонна връзка с блочните щитове за управление.

5. Относно съгласуването на действията. Оказва се, че всичко е било още по-просто. Работата не е само в политиците. Условията на площадката (тъмнина, висок радиационен фон, боклуци от развалините, блокирани от цунамито врати и т.н.) са довели до забавяне на изпълнението на операциите. Това е загуба на критично време. След първия взрив се е добавил, съвсем естествено, и страх.

Допълнителна информация:

От начало са подавали в авариралите реактори несолена вода от подземните резервоари (16 броя по 40 кубически метра всеки). Разбира се това е било недостатъчно.


Правени са неуспешни опити веднага да бъдат задействани пожарните дизелови помпи. На първи блок помпата е била повредена, на втори залята изцяло с вода, на трети не и е достигнала мощност поради високото налягане в корпуса на реактора. След като са загубили много критично време са преминали на използването на пожарни машини.

Още една дреболия, която може да се окаже японско “ноу-хау”, от начало действително са сваляли акумулатори от автомобилите за захранване на КИП. По-късно са доставени нови, които до някъде са спасили положението с информацията на БЩУ.

 

 

 Колкото до армейските генератори доставени на площадката и невъзможността да бъдат куплирани към електрическите вериги на блоковете, няма потвърждение, че изобщо е имало такъв план.

 

Какви специалисти не са достигали според японците? КИПовци и електричари – същите тези специалисти, които на запад активно се използват за аутсорсинг. Точно те са се разбягали от площадката на авариралата централа. Все пак хората са хора, а не вълци. От 110 човека, 40 са били аутсорсингови сътрудници.

 

 

По контрола на параметрите на блоковете

 

Системите за контрол на първи и втори блок са били загубени веднага след земетресението. Така че, всички приказки на ТЕРСО от първите дни след бедствието, че те “контролират нивото на водата” и т.н. днес предизвикват съмнение. В трети блок приборите на БЩУ са продължили да работят още 30 часа, докато не им паднали акумулаторите (презареждането било невъзможно, тъй като системите за зареждане на батериите били под вода).

 

И все още не всичко е изяснено и се пускат още и още новини.

 

Японците все още не са дали ясно и точно обяснение какво се е случило с контролния център на NISA. Ако е бил повреден – как и какво му се е повредило?

 

Преобладаващо, не без сериозни аргументи, е следното мнение: Излиза, че контролния център веднага е останал без информация. Той се е намирал на няколко километра между двете централи и не е преживял стихията. Бил е лишен от връзки с обектите на централите.  Има неофициална информация, че там са загиналите сътрудници (възможно е не в самата сграда, но в района и).

 

Тоест ръководителите на регулаторния орган (NISA) в Токио, а практически и правителството фактически са останали без собствен източник на информация на площадката. Инспекторите в началото на аварията са били на площадката, но са имали на разположение само един жичен телефон за връзка с БЩУ. Спомнете си за детската игра на “счупен телефон”.

 
Представители на другия регулаторен орган NSC, както е известно, на площадката изобщо не са се появявали, заявявайки: “Нали знаете, там, изглежда, има авария”

 

Все по-вероятно изглежда, че първи блок не е издържал на въздействието на земетресението, а не на цунамито. То само е разширило последствията от аварията.

 

Остават открити  въпроси: Имало ли е разработен документ РУТА (Регламент за Управление на Тежките Аварии)? Ако го е  имало, в него отработена ли е подобна ситуация? Изобщо били ли са операторите на централата предварително (поне теоретично) подготвени за такава тежка авария?

 

Болшинството от посетителите на форума дават отрицателен отговор на тези въпроси.

 

Tags:

Comments are closed.

Тема на седмицата

Отворено писмо – Помогнете на Дневен център “Дъга” за деца-аутисти

Преди около 2 години под мотото “Подай ръка на различните деца” стартира кампания на инициативен комитет към Асоциация Аутизъм за набиране на средства за...

Още »

АЕЦ “Козлодуй” постави рекорд по време на ПСЕ сред енергоблоковете с ВВЭР-1000

СЪПРИЧАСТНОСТ към децата – аутисти

Търсене

50 години българска атомна енергетика – средношколска конференция

Последни коментари